На директора на Дирекция „Култура“ на Столична община Биляна Генова сме благодарни за нейната всеотдайна работа за културата в София, а сега – и за книгата й с разкази „Чакам в кафенето“. Прочетох я бавно – подарих си по един разказ, по една история, по едно дълбоко преживяване на ден, защото те могат да се четат като притчи за живота. За пълноценния живот. Разказите в „Чакам в кафенето“ идват със светлата ирония на живота, когато от него искаме едно, но понякога получаваме друго – много повече от това, за което сме мечтали. И с идеята, че вълшебствата са абсолютно реални, когато в живота сме водени от любовта.
Така любовта застава в основата на книгата. Тя излъчва обич към хората, прегръща с идеята, че сме прекрасни същества. Това е чувството на самата Биляна Генова, което описа в интервю по Джаз ФМ: „Аз така се събуждам сутрин – с положително отношение към света, към живота, към хората. Винаги виждам доброто. Разбира се, че съществува и лошото, животът не винаги ни предлага щастливи моменти. Понякога и любовта си отива. Тя е крехка, трябва да се пази, да я приемаме каквато е. Дори да е несподелена, това също има своята красота.“
Темите и сюжетите в „Чакам в кафенето“ са разнообразни, а общото между тях е, че лично вълнуват авторката – любовта, изкуството, пътуването във времето и пространството. Чрез тях тя се среща с читателите, жадуващи за същите вълнения. Разказите са истории на стремежи, на цели, които си поставяме и които със сигурност осъществяваме с доброто си желание, но понякога не по предначертания от самите нас път. Тайнството на живота е да приемеш съдбовните предопределения като подаръци. „Животът ни поднася възможности и различни пътища.“ – посочва Биляна Генова и дава пример с „Лабиринти“. В този разказ Венеция е метафора на лабиринтите, в които живеем. „Ако се оставим да бъдем водени от своята интуиция, от доброто си чувство към хората и към живота, от свободата си, от смелостта си да се изгубим дори – понякога това е възможност за нещо ново. Случайните срещи с непознати хора много често ни казват нещо за самите нас. Може би те са неслучайни, а съдбата ни ги поднася, за да намерим път към себе си. Свободното отношение и свободното ни чувстване на живота, ситуациите, хората – това е моята формула.“ – поднася ни възможност да обогатим своя живот Биляна Генова.
В този разказ Венеция ни предлага толкова много малки улички, в които да свърнем за убежище, но истинското спасение е да плуваме в пълноводния поток на живота, както прави героинята. Тогава се случват чудесата, които са нашето осъществяване в пълноценен живот. От начина, по който Биляна Генова го дефинира, разбираме, че го живее: „Това е живот, в който можеш да комбинираш задълженията си, работата си, ангажиментите си към другите хора и обществото с взаимоотношенията си в личния свят, с приятелството и любовта. Да има място за всичко и във всички периоди от живота ти.“
Пример взимаме от нейните герои, които са в различни моменти от житейския си път и винаги носят мъдростта в себе си. И децата: „Взаимоотношенията с тях са много голяма ценност, която не трябва да пропускаме. Те са хора като нас, но малко по-малки и понякога много по-умни.“ И възрастните: „Те са красиви, самоиронични, изключително забавни, хора със самочувствие, с които е интересно да общуваш.“ Биляна Генова насочва към хармонията между различните превъплъщения на човека в различните му възрасти. Мъдри идваме на този свят, добиваме нова мъдрост или се връщаме към забравената в зрелостта, мъдри посрещаме старостта.
Познаваме Биляна Генова като човек с изпълнено с ангажименти ежедневие, влагаща душа и сърце във важните си задачи и отговорности като директор на Дирекция „Култура“ на Столична община. В „Чакам в кафенето“ я откриваме в друга нежност. „Да намериш време да четеш е като да намериш време да обичаш.“ – цитира тя девиза на издателство „Колибри“, с чийто знак излиза книгата. И добавя за различните страни на своята реализация: „Същото е с писането. Както една делова жена успява да намери време за любов в къщата си, така винаги можем да намерим време да се занимаваме с нещо, в което виждаме, че сме добри, че го можем и го искаме.“
През „Чакам в кафенето“ преминава семейната нишка на посвещение на изкуството. Първи редактор е баща й Севдалин Генов – професионален редактор, поет, писател, сценарист, журналист, какъвто е и дядо й. „Той ме стимулира да издам тези разкази.“ – благодарна за насърчението е Биляна Генова. Майка й е художник. От няколко години тя не е сред нас, но рисунките й поемат към нова среща с публиката: „Те се вписаха в тялото на книгата напълно естествено и се сляха с разказите, превърнаха се в техни илюстрации.“ Изкуството винаги е било част от живота на семейството. В продължение на над 20 години то поддържа носещата името на майка й галерия „Натали“. „Може би още от тогава тези разкази са започнати да бъдат писани в моята глава при срещите ми с художници, с ценители на изкуството. Това е моят свят. Семейството е най-важното в твоя свят, в изграждането.“ – подчертава отпечатъка Биляна Генова.
„Чакам в кафенето“ слива света на читателя със световете героите, а в центъра е добротата. „Всеки един от нас може да е герой на тази книга. Защото всеки един от нас е главният герой на този свят.“ – извежда ценното Биляна Генова. Всеки е специален, както е специална всяка среща, която животът ни поднесе. Поредната щастлива и одухотворяваща е с „Чакам в кафенето“. И когато, прочетена, книгата е вече затворена на масата, тя остава завинаги отворена в душата.
