След гостуването си у нас със супер триото SMV (Стенли Кларк, Маркъс Милър и Виктор Утън) преди повече от 15 години, басистът Виктор Утън се завръща в България за фънки концерт заедно със своите братя от формацията The Wooten Brothers. Посрещаме ги на 21 юли от 19:30 ч. в столичния клуб Joy Station. Подгряването е поверено на Two Cities One World, чийто репертоар е смесица от фънк, джаз, соул, уърлд мюзик, хип-хоп и фюжън. Композиторът и китарист на групата - Джаред Катур, е дългогодишен ученик на Реджи Утън.
Дни преди срещата на българската публика с The Wooten Brothers, Таня Иванова разговаря по телефона с Виктор Утън. Един от най-вдъхновяващите и респектиращи музиканти на нашето време е истински поет на бас китарата. Той е еталон за музикална зрялост, житейска и професионална мъдрост, щедрост и отдаденост. Цялото интервю с него може да чуете чрез плейъра под основната снимка, а по-долу може да прочетете какво сподели Виктор Утън специално за Jazz FM радио.
Идвате в България през юли заедно с Вашите братя и групата The Wooten Brothers. Бихте ли ни представили членовете на формацията и Ви моля да ни разкажете повече за музиката, която изпълнявате.
Аз съм най-малкият от братята ми. Реджи – на китарата, е най-големият от нас. Той е човекът, който ме научи как да свиря и е част от групата ни. Рой е барабанистът. Той е втори по големина и също ще се присъедини към нас. През 2010 г. загубихме брат ни Руди, който свиреше на саксофон. Той вече не е с нас, но ни предстои да издадем албум, в който ще имате възможност да чуете и него. Планираме издаването на албума за пролетта на следващата година. И остана да спомена Джоузеф, който е роден преди мен и който свири на клавишни. Ще видите четирима ни – Реджи на китара, Рой на барабани, Джоузеф на кийборди и аз на баса.
Звучи много добре! Как бихте описали взаимоотношенията с братята си? За какво спорите? На какво се наслаждавате? Какво Ви държи заедно извън кръвната връзка?
Чудесен, чудесен въпрос! Ние просто се обичаме. В новия ни албум има една песен, която гласи: „Обичам те и няма нищо, което можеш да направиш по въпроса.“, защото сме любящо семейство и не се караме. Вероятно е трудно за много хора да ми повярват, но ние наистина никога не спорим помежду си. Научили сме това още от деца. Родителите ни ни възпитаваха така, че да не се караме. И сега, въпреки че не винаги сме съгласни един с друг, знаем как да дискутираме без да се караме. Както вече казах - научихме това от много ранна възраст. Не винаги сме съгласни помежду си, но знаем как да работим за разрешаване на проблема. В музикално отношение постъпваме по същия начин.
Бих искала да ви попитам нещо, което е много специално за мен. Свързана съм с джаз музиката от 25 г. и за мен джазът не е просто музика, а някакъв вид ценностна система. Кои от ценностите, с които свързваме джаза, са особено важни за Вас?
Добър въпрос. Ще започна с това, че казаното от вас важи за всички видове музика. За мен различните музикални жанрове са просто различни езици. В България имате своя език и много от нас не го разбират, но ние го приемаме, защото знаем, че той се използва и има хора, които говорят на него. С музиката е същото. Използваме едни и същи ноти, звуци, дори едни и същи инструменти. И в повечето случаи казваме едно и също нещо с тях. Просто го казваме по различни начини. Някои хора го чуват и не могат да го разберат. Но ние с братята ми разпознаваме ценностите, независимо дали ги харесваме и приемаме. Мисля, че хубавото нещо в джаза e, че общите правила, които спазваме, за да свирим музика, се разширяват в джаза, което означава, че не сме ограничени до седемте ноти, които са в тоналността, а можем да разгърнем подхода си и да използваме всичките 12 ноти, до които имаме достъп. Така че бих казал, че в джаза като музикален стил има малко повече свобода отколкото в другите жанрове, но това не го прави непременно по-добър.
Много съм любопитна да ни разкажете кога и как открихте Ин и Ян – тази прочута концепция в древната китайска философия, и как Ин и Ян станаха част от Вашата лична и професионална история?
Много добър въпрос. Като малко дете много харесвах бойните изкуства: карате, кунг-фу и други подобни. И всичко, което гледах, всичко, което ми попадаше с бойни изкуства, независимо дали ставаше дума за джудо от Корея, кунг-фу от Китай или пък карате, всичко носеше символа Ин и Ян, който имаше две равностойни страни. И по някаква причина, без тогава да мога да си обясня защо, наистина ми харесваше как изглежда. Просто усетих връзка с него. Сега, като възрастен, разбирам защо този символ резонира с мен, но като дете обичах да гледам бойните изкуства, а сега разбирам откъде дойде тази любов.
Да поговорим за Вашите влияния и за учителите Ви. Кои са нещата и хората, които Ви помогнаха да се превърнете в личността и музиканта, който сте днес?
Ще започна с моите родители. Майка ми и баща ми са основната причина да съм музиканта, който съм днес. И ще се върна към Реджи, нашия китарист, най-големия ми брат. Неговото влияние също е много дълбоко и ключово за цялата ми кариера. Но родителите ни са тези, които ни позволяваха и ни насърчаваха да свирим музика, когато бяхме малки, без да ни притискат да правим това. Всъщност родителите ни не се интересуваха толкова много от това, което правим. Разбира се, интересуваха се какво правим, но по-важното за тях беше какви сме като хора. Те искаха да се уверят, че и петимата сме добри хора вътре в себе си, че не правим нещо добро, само защото някой гледа, а правим добро, когато никой не гледа. И даваш най-доброто от себе си през цялото време. Дори когато правиш грешка, ти я осъзнаваш, признаваш я и се опитваш да я поправиш. Нашите родители, знаеха, че ако успеят да отгледат пет добри момчета, тогава няма да има значение с какво ще изберем да се занимаваме – дали това ще е спорт, изкуство, музика или наука. Това нямаше да има значение. Щяхме да го правим от позицията на добрия човек. Така че това беше урок номер едно. Причината, поради която свирим, и даже музиката, която правим, е от гледната точка на добрия човек, както и да помагаме на другите хора да разпознаят своята доброта. Не толкова да правим другите хора добри, защото това, което е добро за тях, зависи от самите тях, а не от нас, но се опитваме да насърчаваме хората да бъдат добри. Ние използваме музиката си по този начин и това разбиране идва от родителите ни. Не сме се учили от тях как да свирим, защото майка ми и баща ми не са владеели някакви инструменти. Но заради начина си на мислене, те са знаели как да постигнат дадено нещо. Не искам да кажа, че това става лесно, но дори когато родителите ни не са имали ресурсите да усвоят това, което искат, те все пак са могли да се научат как се прави дадено нещо, защото манталитетът им е бил такъв. Това и ние научихме покрай тях. Реджи всъщност е този, който ме научи да свиря на бас, а най-ранният ми спомен е, че бях на 2 години, когато започнахме с уроците.
Благодаря Ви, че споделихте с нас! Прави ми впечатление, че светът ни тласка към все по-повърхностни, безсмислени неща. Имате ли някакви съвети как да се грижим за духовния си свят и да го защитим?
Да! Не позволявайте на света да ви тласка натам, където не искате да отидете. От нас зависи накъде ще поемем, не от някой друг. С други думи, ако непрекъснато показват лоши неща по новините, гледате новини само в малка част от деня. Това не бива да влияе напълно на останалата част от ежедневието ви. Трябва да обръщаме внимание на всичко. Дори когато по света се случват лоши неща, можем да се научим да насочваме вниманието си към позитивното. Когато стана свидетел на автомобилна катастрофа, мога да избера дали да позволя тя да завладее целия ми ден или мога да се радвам, че съм видял само една катастрофа. И тя се откроява, защото всички останали коли на пътя се справят добре. Така че, ако обръщаме повече внимание на доброто, което се случва в живота ни, ще осъзнаем, че през по-голямата част от деня ни, през по-голямата част от седмицата, от месеца, от годината, през по-голямата част от целия ни живот се случва нещо наистина хубаво. Лошите неща са тези, които се открояват, защото те не са нещо нормално и естествено. Правим грешката да мислим, че всички се справят зле, а не е така. Когато пътуваме за концерти в различни страни, градове или щати, когато идваме в България, дори правителствата да ни казват, че сме лоши хора, когато дойдем на конкретно място, ще видим красиви хора, които се наслаждават на музиката ни, танцуват заедно, никой не се кара с другия, никой не се интересува каква религия изповядваш, какви са политическите ти пристрастия или колко пари печелиш. Когато музиката започне, всички са заедно като едно цяло. Това е знак, че имаме избор как искаме да се чувстваме. Бих казал, че ако не харесвате това, което се случва, направете своя различен избор.
Красиво казано. Свирите от дете, а тази година празнувате 3 десетилетия от издаването на дебютния си албум. Времето минава бързо. Бихте ли ни казали как поддържате страстта си към музиката?
Точно така. Благодаря, че ми напомнихте! Да, моят първи солов албум се появи преди 30 години. Боже мой, така беше. Остарявам, а това е благословия, предполагам. Нещата с музиката стоят по същия начин, както с говоренето. Ние продължаваме да говорим. Всеки ден говорим. И не си казваме: „Никога повече няма да говоря. Не искам да говоря повече. Просто ще напиша всичко на ръка или на компютър.“ Не, ние говорим. И това, което ни кара да продължаваме да говорим, е, че имаме какво да кажем. Все още имаме какво да кажем. По отношение на музиката все още имам какво да кажа. Така че това е една от причините да продължавам да свиря. Другата причина е, че музиката ми прави хората щастливи. Когато свиря, хората изглеждат по-щастливи и ми го казват. Когато сме на сцената, хората идват на концертите ни, само ако ни обичат. Ако не ни харесват, няма да ги видим на нашето шоу. Така че 100% от времето, когато свирим, го правим за хора, които по свое желание ни отвръщат с любов. Не мога да се сетя за нещо друго, подобно на това. Когато хората идват, това е, защото ни обичат и ние ги обичаме. Така че не мога да си представя, че някога ще поискам да спра, защото става въпрос повече за любовта и за хората, а не само за нотите, които свирим.
Абсолютно! Говорейки за Вашия дебютен албум A Show of Hands, той включва бас китара и вокали. Какво стана с плановете Ви да запишете солов бас албум? Още ли го намирате за предизвикателство?
В момента това е предизвикателство за мен, защото се справям с особено състояние, при което мозъкът ми губи връзка с ръцете ми, но само когато свиря на бас. Това е странно неврологично разстройство, за което научих много в последно време и открих, че и други хора от различни сфери на живота, не само музиканти, са засегнати от него. Това състояние се нарича фокална дистония. В момента мога да кажа, че нещата при мен се подобряват. Съпругата ми намери една жена, с която работим съвместно и тя ми помага да се справям по-добре. Но срещам затруднения да свиря някои неща напоследък. Състоянието ми се подобрява, но в момента соло басът ми е труден, което е и причината да е толкова забавно да свиря с братята си, където мога да бъда басист. Защото басът не е измислен, за да бъде солов инструмент. Той е инструмент, който подчертава уменията на другите хора. Той е поддържащ инструмент. Това е ритъм секцията, където подкрепяме другите, а с братята ми мога да бъда добър в поддържащата роля, въпреки че изпълнявам много сола и те ми дават възможност да блесна. Но най-много обичам именно тази поддържаща роля.
Мисля, че Вие сте поет с бас китара. Истински поет. Обичам Вашата музика, обожавам я. Надявам се, че всичко ще бъде наред и съм в очакване на Вашия соло бас албум някой ден.
Благодаря ви! Да, някой ден вероятно ще го запиша. Мисля, че ще го направя. Поставил съм си за цел създаването на още един бас албум. Не знам дали ще е соло, без наслагвания, без други инструменти с всичките 10 пръста на баса. Вече записах един, така че не знам дали ще направя още един, но мечтая да направя бас албум, който да звучи като цяла група, където чувате барабаните, клавишните, но всичко идва от бас китарата. Знаете, може да удрям дървото, за да наподоби звука на барабаните или нещо подобно. От много години мечтая да направя това, така че може би един ден ще стане. Може да не е типичният соло бас албум, но да е албум, в който единственият инструмент е басът.
Говорейки си за мечти, за какво друго мечтаете?
В момента довършваме предстоящия албум, записан с братята ми, за който вече ви разказах. Ние не сме записвали албум заедно. Не сме записвали от повече от 40 години и най-накрая правим албум като семейство, а брат ни Руди, който почина през 2010 г., също участва. Разполагаме с негови записи, когато сме били млади, така че ще чуете музика от времето на тийнейджърските ни години, както и чисто нова музика. Мисля, че хората ще харесат албума и се вълнуваме, че те ще имат възможност да чуят, да опознаят и да обикнат брат ни Руди. Така че това е една от мечтите ми в момента. Но определено имам още доста мечти. Има още книги, които искам да напиша, още места, които искам да посетя, но приемам нещата едно по едно, малко по малко, за да мога да вложа сърцето и душата си в тях. Това е начинът – малко по малко, стъпка по стъпка.
И накрая, още един въпрос. Кое е най-хубавото нещо в това да си музикант?
Има много хубави неща в това да си музикант, има много елементи и всичките те са в графата „Най-хубави“. Но основното нещо, което наистина ми хареса, е, че музиката е глас, който говори на цялото човешко същество, а не само на ушите. Музиката е език, който не е нужно да разбираш, за да му се насладиш. Можеш да разбереш музиката, без да е нужно да я разбираш. С други думи, ако ми говориш на твоя език, може би няма да разбера какво ми казваш, но ако се задълбоча по начина, по който го прави музиката, тя заобикаля ушите. Тя влияе на цялото ти същество. Ако говориш езика си страстно и мощно и аз го слушам, може да не разбирам всяка дума, както в джаза може да не разбирам всички тези ноти, но ако до мен достигне цялата картина, мога да я усетя. И нямам предвид само физическия, но и духовния момент, защото музиката говори на цялото ти същество. Това е едно от основните неща, които обичам, защото когато музиката започне, ние забравяме различията си. Забравям, че ти идваш от друго място, а моето правителство казва, че не би трябвало да харесваме тази или онази държава. Когато звучи музика, всички сме едно цяло и аз обичам това. И това е може би основното нещо, което обичам в нея, защото ни кара да осъзнаем, че се обичаме. Струва ми се, че музиката притежава тази сила повече от всичко друго на света.
Снимки: от фейсбук страницата на Виктор Утън
