Три години след предишния си концерт у нас, който беше на Plovdiv Jazz Fest, басистът Петър Славов се завърна в родината си за три изяви, всяка от тях подчертаваща различни аспекти от многоликия му талант. Качествата и професионализмът на българския музикант отдавна се ценят високо извън пределите на България, а името му за всички нас тук, които следим кариерата му с интерес, се е превърнало в емблема на успеха, постоянството и добрия вкус.
Петър Славов на саундчек в Culture Hotspot Milcho Leviev
Първият концерт от трите беше дългоочакваната премиера на музиката от дебютния албум на Петър Славов Little Stories с Бигбенда на БНР под диригентството на Антони Дончев. Поканата за това сътрудничество датира още от 2020 г., но заради пандемията събитието беше отлагано няколко пъти. На 13 май в Първо студио на Българското национално радио програмата „Малки истории“ прозвуча за първи път, претворена от голям оркестър с аранжиментите на някои от най-добрите български музиканти. Тук фокусът беше както върху задълбочената композиторска работа на Петър Славов, така и върху уменията му на аранжор и солист на бигбенда.
Няколко дни след това, на 19 май пространство за култура „Портрет“ беше домакин на един необичаен и рядък за нашите географски ширини концерт. Събитието събра на една сцена два контрабаса в програмата 2 Free to be True, чието име сполучливо улавяше духа на свободното музициране, на което стана свидетел публиката в „Портрет“. В умишлено затъмненото пространство на уютния клуб басистите Петър Славов и Георги Дончев създаваха музика на момента, разкривайки ни езотеричната същност на това велико изкуство.
Петър Славов в Culture Hotspot Milcho Leviev
Третият концерт се проведе на 22 май в Града под тепетата и беше част от „Камерна сцена Пловдив“ – инициатива, организирана от Петър Салчев. Тук басистът беше част от триото на пианиста Васил Спасов, в което на барабаните свиреше Атанас Попов. Тримата музиканти се познават отдавна и концертът се превърна в топла и задушевна среща на приятели, всеки един от тях - брилянтен инструменталист.
След заминаването си от България и своето завръщане в Ню Йорк, където Петър Славов живее от години, пред българския музикант се очертава наситен график от концерти през лятото. Другият основен момент е работата по новата му музика, която е написал през изминалите месеци с идеята тя да намери място в предстоящия му, втори албум като лидер. За новата посока в творчеството на Петър Славов и по други любопитни теми разговаряхме с басиста в ефира на Джаз ФМ радио докато той все още беше в София. Цялото интервю на Таня Иванова с музиканта може да чуете чрез плейъра под основната снимка, а акценти от тази среща може да прочетете по-долу.
За концерта си с Бигбенда на БНР и диригента Антони Дончев
Беше хубаво преживяване на много нива. Първо, беше чудесно, че музиката беше толкова добре аранжирана от Милен Кукошаров, Михаил Йосифов и Васил Спасов. Аз също направих някои от аранжиментите. Беше хубаво да се чуе музиката в такъв формат, да чуя техния поглед върху моята музика. Винаги е удоволствие да работя и да комуникирам с Антони Дончев още от 90-те г. насам. И също така в този състав на бигбенда има много мои приятели и въобще на много нива преживяването беше чудесно, както вече казах – и музикално, и социално. Също така съм много благодарен, защото залата беше пълна и публиката беше радушна. Аз винаги казвам, че свиренето на живо е размяна на енергия между свирещия и слушащия и мисля, че си разменихме хубава енергия с публиката.
За съвременния джазов език
(Темата е провокирана от коментар на Антони Дончев за музиката на Петър Славов, в който казва, че това, което е характерно за нея и я отличава, е съвременният език.)
Трудно е да се даде дефиниция, но всяко поколение преработва езика на музиката по свой начин и се получава един звук, който е комбинация от определен тип хармонични прогресии, определен тип акорди, които се използват, определен вид мелодични линии, определен вид ритъм. Всъщност предизвикателството е както при всички големи майстори – хем да запазиш основния език на музиката, хем да кажеш нещо ново. Аз съм от едно поколение, което израсна със старите майстори, но и с поколението на 90-те г. – с Кърт Розенуинкъл, Брад Мелдау, Марк Търнър, Джошуа Редман – всичките тези по-нови звезди на джаза, които разказват историята със свои думи, които са хем от езика, хем са нови и това движи музиката напред. Понякога музиката не върви напред с някакви революции, понякога върви напред с малки промени, с малки новости в езика, в детайлите. Ние, хората, родени през 70-те г., сме израснали и с рок, и с хип-хоп, имаме и други влияния. Те намериха място и се чуват в това, което правим като музика.
Петър Славов в Culture Hotspot Milcho Leviev
За баща си - големия барабанист Петър Славов
Повечето хора помнят баща ми с много топло чувство, защото той беше един прекрасен, уникален човек. Поне от моя гледна точка – ако някой не си спомня баща ми с добро, може би той има някакъв проблем със себе си. Баща ми беше изключително топъл човек, който навсякъде създаваше семейство. Той имаше стотици приятели, които разчитаха на него и на които той можеше да разчита и това беше само благодарение на неговия чудесен характер, на неговата деликатност, на неговото чувство за хумор. Той беше просто един социален виртуоз, но не беше фалшив, а съвсем искрен. Той наистина обичаше хората и вярваше в доброто им начало. И като към това се прибавят неговите страхотни заслуги към българската музика, става нещо дори малко трудно за осмисляне. Той беше явление в много отношения.
Little Stories – дебютният албум на Петър Славов, който беше издаден в края на 2019 г. Басистът го посвети на един от най-скъпите и важни хора в живота си – своя баща Петър Славов. Little Stories може да чуете тук:
За новата си музика
Музиката в първия ми албум включваше парчета от различни периоди, докато сега имаме нещо, което е по-унифицирано като подход и стил в добрия смисъл на думата. И музиката е доста по-амбициозна, защото аз търся нещо ново, не искам да рециклирам старите рецепти. Сега вече имам идея какво искам да запиша и се надявам в скоро време хората да го чуят. Смятам, че новата ми музика е много добра, а аз съм много самокритичен. Мисля, че е хубава, че е по-сложно да се запише добре, тъй като е по-трудна самата музика, но ще си струва.
Книгата Tonight at Noon: A Love Story, чийто автор е Сю Мингъс - четвъртата съпруга на Чарли Мингъс. За тази книга Петър Славов разказва по време на гостуването си в ефира на Джаз ФМ и споделя, че е написана наистина много добре.
За Чарли Мингъс
(Тема, вдъхновена от 100-годишния юбилей на великия басист и композитор Чарли Мингъс, роден на 22 април през 1922 г.)
Той беше първият басист, на когото обърнах внимание като на басист, защото в началото, въпреки че свиря на бас, ми бяха по-интересни тромпетисти, саксофонисти... Макар че Мингъс е много известен като композитор, той е също и един от първите истински виртуози на баса в джаз музиката. Той е човек с феноменална техника. Измислил е много неща, които се приписват на по-млади, дошли след него басисти. Той е пионер в много области. В неговите композиции, още преди Орнет Колулман да стане известен, има свободно свирене. Той е и доста добре запознат с европейката класическа музика. Мингъс е един от тези хора, които сливат много стилове в това, което прави, но вместо да се получи безвкусица и кич, се получва нещо още по-хубаво, което е много трудно, но при него някак си винаги е било нормално, слагайки щипка от това, щипка от онова. В един период, в който бендлидерите са духачи, той е бендлидер басист и от баса командва цялата група и със свирене, и с авторитет. За съжаление Чарли Мингъс умира сравнително млад – на 56 г., но е с голям принос на много нива в музиката.
Петър Славов като част от групата на Джо Ловано и Дейв Дъглас Sound Prints. Снимката е направена от израелския саксофонист Ури Гурвич по време на благотворителния концерт в подкрепа на Украйна, който се проведе през март в Ню Йорк.
За войната в Украйна
Дотук съм участвал в 4 концерта в подкрепа на Украйна. Може би най-внушителният от тях се състоя през март и беше организиран от Джон Зорн в университета The New School в Ню Йорк. Аз свирих с групата на Джо Ловано и Дейв Дъглас Sound Prints, Джон Зорн свиреше с Masada. Композиторът Филип Глас, който е доста възрастен вече, изсвири интродукцията на неговия цикъл Glass Works. Събрахме много пари, залата беше пълна и средствата бяха дарени на една американска организация за украинците, която се казва Razom. Имам приятели украинци, които са лично засегнати от войната. Някои от тях успяха да изведат родителите си от войната, други – не. Имам приятели, които са от Харков, които са ми казвали, че не знаят дали като им звънне телефонът няма да им кажат, че родителите им са загинали, така че е много тежко. Искам да отбележа, че и някои руски музиканти заеха доста достойна позиция по отношение на агресията в Украйна. Джазовата общност е голяма, но хората виждат реалността, виждат, че става дума за една абсолютно ненужна агресия, че няма оправдание за това, което се случва и мисля, че учудващо голям процент от хората са сплотени в подкрепата си за Украйна. И което е много за уважение - не виждам омраза към нашите руски колеги и въобще към обикновените руснаци, така че мисля, че музикантската общност реагира доста адекватно като цяло, поне тази в САЩ.
