Няколко дни след представянето си на Bansko Jazz Festival с големите саксофонисти Джери Бергонци и Джордж Гарзон басистът Петър Славов гостува в ефира на Jazz FM за един повдигащ духа разговор, в който главен герой е любимата ни музика. Връщайки се към концерта си в Банско, част от който бяха още двама първокласни музиканти – пианистът Луис Пердомо и барабанистът Бен Перовски, Пепи разказва: „В Банско беше чудесно - ние закрихме фестивала. Беше един триумф на американския джаз, както и знаех, че ще бъде с тези двама колоси на саксофона. Аз и предишния път, когато си говорeхме за фестивала, казах, че напоследък той е станал на съвсем друго ниво като селекция, организация и въобще e като един истински европейски фестивал.“
По време на концерта Петър Славов беше отличен с награда от Изпълнителната агенция за българите в чужбина. Признанието го откроява като посланик на българската музика и култура по света. „Всяко отличие е много приятно. Всеки, който е направил някаква сносна кариера някъде, е представител до някаква степен на своята страна.“ – коментира Петър Славов. Цялото интервю на Таня Иванова с него може да чуете чрез плейъра под основната снимка, а по-долу да прочетете акценти от разговора. По време на гостуването на Петър Славов представихме музика от три нови албума, записани с негово участие – Faces & Places на саксофониста Джед Ливи, Jazz Grunge на барабаниста Крис Смит и Dynamic State на тромбониста Ник Вайенас.
За баща си Петър Славов (на 13 август се навършиха 84 години от рождението на големия барабанист)
Връзката ни продължава. Сякаш тя така се манифестира в моя живот, в начина, по който правя музика, по който общувам с хората. Дори мисля, че всичко е доста по-силно, отколкото преди. Някак си влизам в нашата връзка и в това, на което той ме е научил и което ми е казал. Защото понякога отнема години, за да разбереш точно какво ти е казал един мъдър човек. И да, разбира се, той живее чрез мен и в мен. За мен е общо взето ежедневие да чувам хубави неща за него от хора от всякакви поколения. Ясно е, че хората от неговото поколение го познават и обичат. Но дори и доста млади музиканти, на които той помагаше, непрекъснато го споменават. Той е оставил следа и в техния живот, по-скоро като ментор. Такива хора като баща ми живеят дълго.
За постигането на баланс между това в творческо отношение да останеш верен на себе си, от една страна, и, от друга, с изкуството си да носиш наслада на публиката, но без целенасочено да се опитваш да ѝ угодиш
За мен трябва да има няколко елемента, които да се съберат заедно. Единият е музиката да е на много високо ниво, а другият е да бъде представена добре. Също така е важно как е наредена програмата, как говориш на публиката, да не се взимаш много насериозно, да има хумор, да държиш аудиторията с нещо през цялото време. Понеже ние джаз музикантите правим нещо наистина сериозно, което отнема много усилия, за да свириш на ниво, понякога пренебрегваме този социален аспект на джаза, който всъщност съществува от самото начало на тази музика. Всички посочват, че Майлс Дейвис не е говорел на публиката, че се е обръщал с гръб и т. н. Но когато той го е правил, никой друг не е правил и тогава това нещо е било интересно. Сега като половината го правят или свирят някаква изключително сложна музика, която никой не може да разбере, губят хората, които са дошли да ги слушат. Въпросът е някак си да мислиш на всичките тези нива, музиката ти да е на ниво, защото дори и най-неразбиращият човек усеща дали правиш нещо хубаво или не, въпреки че аз лично не обичам тези категории. Няма нужда човек да е чувал джаз, да разбира от джаз или от каквато и да е музика, за да разбере дали правиш едно нещо добре, дали се кефиш, докато го правиш. Ти предаваш това на хората и те го приемат. Не се взимаш насериозно, подреждаш нещата така, че да са интересни. Няма нужда всеки да солира на всяко парче. Няма нужда да се свирят някакви супер сериозни неща, с които да трябва да се доказваш. Както каза Гарзон сега в Банско: „Може да изсвирим Mary Had a Little Lamb и въпросът е как го изпълняваме. С тази група може да свирим Mary Had a Little Lamb и ще звучи като Giant Steps.“ И има нещо такова. Не е въпросът точно винаги какво свириш, а как го свириш.
За отношението си към успеха
Самият факт, че доживях до петдесет години е някакъв успех сам по себе си. А иначе успехът означава много неща. Успех е да се чуя на записи и да ми хареса това, което слушам. Успех е да работя върху нещо и да го постигна. Успехът има много измерения и колкото повече времето минава, толкова повече ми се струва, че най-приятното нещо е да намираш успехи в неща от всекидневието, а не да гониш някакъв огромен успех, защото понякога някои неща, които искаш, идват, а други - не. Те обикновено не идват под формата, в която си си ги представял и тогава човек може да изпита разочарование или пък да не усети, че е постигнал някакъв успех. За мен, например, е успех, ако имам студент, който изведнъж много напредва за две седмици или за мен е успех, че нещо, върху което работя на инструмента, успявам най-накрая да го изсвиря. Може би думата успех до някаква степен при мен се припокрива с удовлетворение. А вече успех в класическия смисъл на думата е примерно като човек на сцена да имаш почитатели, да имаш пълни зали с публика или да продаваш албуми, но това вече в наши дни е малко относително, но не е неприятно, като го постигаш. Така че за мен и това е успех. Но колкото повече напредвам в живота, толкова повече си мисля, че именно кефът е в малките неща и в постигането на малки собствени цели, не толкова материални, колкото цели в изкуството, в отношенията ти с хората, в това какво според теб самия си постигнал като артист и като човек. И мисля, че така животът е много по-приятен.
За дефинирането на джаза
Мисля, че когато един джазов музикант свири каквато и да е музика, тя пак е джаз. Когато Хърби Хенкок свири парчетата на Джони Мичъл, те също са джаз или като свири някакви поп парчета, той просто подхожда по този начин. Джазът е език. Джазът не е само суинг, джазът не е само акустичен. И това може би му е най-хубавото, че е нещо като език и може да взаимства от всякакви други стилове, за да произведе нещо, което пак е на този език. Мисля, че сега повече от всякога е ясно, че джазът е език. Ритмичен и хармоничен. Но има и нещо друго. Макар че джазът е много цветен и има много разновидности, има и неща, които минават за джаз, но не са джаз, просто защото говорят езика развалено или слабо. Това не ги прави по-лоши. Но много често хората казват: „Това е джаз, онова е джаз.“ Или някой ми каза: „А тука има една поп певица, която пее джаз.“ Трябва да си минал определен път, определен материал, трябва да знаеш определени неща, за да твърдиш, че пееш или свириш джаз. Отново ще кажа - ако не си джазов музикант и правиш музика, тя може не е по-лоша, може да е по-хубава дори, но ако въобще слагаме етикети на нещата, е хубаво да имаме някаква грамотност кое е джаз, кое не е джаз. Както всеки, който свири на цигулка, не свири класическа музика, така и всичко, което наподобява джаз, не е джаз. Аз изобщо не съм консервативен в това отношение, но мисля, че все пак е важен езикът, важно е откъде е дошла една музика, човек трябва да има някакво познание, да знае за какво става въпрос и оттам нататък може да прави каквото си иска, но то трябва да е с този, на този език, с този вкус, за да се нарече джаз.
За джаза като езотерично изкуство
Човек прекарва доста време да се научи да преведе нещо от своя мозък чрез физиката си върху инструмента. И аз едва сега, през последните години започвам да усещам по-свободно как превеждам директно върху инструмента това, което ми идва наум. А това отнема много дълго време. Музиката е най езотеричното изкуство, защото общо взето ние правим шум и управляваме шум. Ние правим нещо, което е във въздуха. Ние управляваме звуци. От това по-абстрактно нещо не мога да си представя, защото всеки чува тези звуци по различен начин.
Автор на снимките от Bansko Jazz Festival: Димитър Алексов
