След броени дни – на 5 декември, българите в Чикаго ще имат възможност да се докоснат до най-новите книги, написани от български автори. Това ще се случи по време на първия „Пазар на българската книга“, организиран от културен център „Магура“. Наскоро екипът на центъра осъществи прожекциите на български филми на голям екран и ентусиазирани от големия успех на начинанието, сега фокусът се пренася върху книгите. За САЩ заминаха 380 заглавия на 80 съвременни български писатели. В „Пазар на българската книга“ зад граница се включват пет родни издателства – „Жанет 45“, „Сиела“, „Книгомания“, „Toчица“ и ICU.
Анита Димитрова на Саракинико
Една от най-продаваните книги за тази година от каталога на „Сиела“ е дебютът на Анита Димитрова „Гръцко синьо“, който също отпътува за Чикаго и това стана повод да се срещнем с авторката в ефира на Джаз ФМ радио. Анита Димитрова е журналист с дългогодишна практика. Мнозина я познават от рубриката ѝ за кино във вестник „Сега“, която тя списва години наред, водена от добрия си вкус и своето смело и остро перо.
Крит
Анита Димитрова разказва, че пандемията е катализирала написването на „Гръцко синьо“, но също така е отворила и голяма празнина по отношение на пътуванията, планирането им и мечтите, свързани с опознаването на нови места. В основата на книгата са пътувания, които Анита е направила за период от 16 г., като някои от текстовете вече са публикувани в различни медии. „Пандемията ми даде това необходимо време за размисъл да обобщя тези текстове и да се получи едни общ том.“ – казва авторката. „Липсваше подобно четиво на българския пазар.“ – категорична е тя и пояснява, че едва през последните години популярност у нас са добили пътеводители за конкретни места в България или такива, които са свързани с далечни и екзотични дестинации, а това прави практическото им приложение трудно. „Моето желание беше да съчетая двете неща – полезността и интересното четиво.“ – разкрива своя подход Анита Димитрова, която не пропуска да остави пространство за изненади и с подзаглавието на книгата: „Не съвсем пътеводител“.
Пелопонес
„Гръцко синьо“ ни повежда из 32 дестинации в Гърция и е богато илюстрирана с 250 цветни фотографии, направени от самата писателка. Тя уточнява, че не снима професионално, а е просто любител. Анита разкрива, че винаги е намирала текста за по-важен и затова се е опитала чрез написаното да покаже какво е Гърция и какви усещания носи тя, но с почуда установява, че книгата впечатлява много от читателите си и с визуалния материал. Причината за това вероятно се крие в следното обяснение, дадено от писателката: „В Гърция е много трудно да направиш лоши фотографии, защото светлината е прекрасна, а в общия случай архитектурата е вписана много хармонично в природата. Тя може да бъде доста сурова на Егейските острови, където буквално са голи камънаци с тръни и кози, а на други места може да бъде много богата зеленина с борови или маслинови гори.“
Китира
„Нямам никакъв бекграунд, свързан с Гърция – нито семеен, нито културен.“ – посочва Анита Димитрова в опит да обясни откъде идва тази голяма любов към Гърция и споделя, че живее с утопията за лятото и морето. Към изследване на южната ни съседка се насочва преди години, когато става ясно, че промените по нашето Черноморие стават все по-отблъскващи и необратими. Това е и периодът на отпадане на визовия режим и разширяване на възможностите за пътувания в чужбина. С годините се създава общност от хора, които се интересуват от пътешествия до Гърция и те започват да обменят опит помежду си, докато един ден натрупаните преживявания не се превръщат в основа за книгата „Гръцко синьо“.
Ермуполи, Сирос
„Не всичко, което обичаме в Гърция, е видимо за очите. Някои неща се възприемат с други сетива, например храната.“ – разкрива Анита Димитрова. Тя потвърждава усещането на мнозина, че времето в Гърция сякаш тече различно и че атмосферата там предразполага към спокойствие, но уточнява, че това важи най-вече за ваканционния живот и провинцията. „В Гърция много обичат един израз, който според мен присъства във всички южни култури. На гръцки той е „siga siga“ и означава „по-бавно“, „по-полека“. Както в други езици имаме mañana, despacito или яваш-яваш в турския.“ – казва Анита Димитрова.
Хидра
В своята книга „Гръцко синьо“ тя разказва за политически убийства, вулкани и земетресения, корабокрушения, котки, а една от историите е любовна и също така е свързана с музиката. Тази история ни отвежда до остров Хидра, за който Анита разкрива в нашия ефир: „Хидра е много известна заради присъствието на Ленард Коен там и то по времето, когато нито Хидра, нито Гърция, са утвърдена туристическа дестинация. Още през 60-те г. Ленард Коен си купува къща на острова, абсолютно примитивна – без ток, без течаща вода и там пише двете си книги, както и някои от най-хубавите си песни, вдъхновени от музата му Мариане Илен. Двамата живеят заедно там известно време. В наши дни има и филм за тяхната връзка, който може да се гледа в Netflix. Това, което е по-специалното за Хидра, е, че тя е много близо до сушата, много близо дори до столицата Атина, но запазва усещането за отминали времена, защото там на първо място са забранени всякакви моторни превозни средства. В днешни дни има единствено линейка и боклуджийски камион, преди това са използвали магарешки транспорт. Всичко друго се осъществява пеша или с лодка. Не е разрешено съвременното строителство. Абсолютно всяка сграда, която се строи, трябва да бъде в съзвучие с традиционната архитектура. Релефът е труден и няма златни плажове, които да привличат тълпите и така Хидра остава малко по-снобска дестинация. В същото време усещането е много приятно, особено ако попаднеш там извън най-туристическите 2-3 месеца през лятото и тогава може да се потопиш наистина в местния живот.“
