В края на месец април пианистът Асен Дойкин обяви присъединяването си към факултета по пиано на New York Jazz Academy, където преподава и изключителният пианист Фред Хърш. Месеци преди пандемията Асен се свързва с мениджъра и музикален директор на учебното заведение Хавиер Арау, който е талантлив джаз музикант и едновременно с това находчив бизнесмен. Хавиер го кани да се присъедини към екипа, а за момента обучението преминава изцяло по специална онлайн програма, която включва работа с класове, ансамбли, а така също и индивидуални уроци. В интервю за Джаз ФМ радио Асен споменава, че по инициатива на Арау се провежда и лятна джазова школа с ученици от цял свят. Той е имал покана за участие в нея, но за съжаление тази година образователният лагер няма да се проведе.
„Aз много обичам да преподавам. Това ми помага да израствам и като музикант.“ – заяви в нашия ефир Асен Дойкин през 2016 г. Това е сфера, в която той постига сериозни успехи – негови ученици неведнъж са били лауреати от конкурси. Асен продължава да се занимава сериозно с това, което обича и му носи толкова голямо удовлетворение. Много са нещата, на които трябва да научи своите ученици, но в един по-широк план пианисът обобщава най-важния момент от преподавателската си работа: „Първото, което смятам, е, че един учител трябва да вдъхновява своите ученици. И да може да им вдъхва вяра в музиката, да им покаже колко е красива тя. В същото време съществува един баланс, на който трябва да ги научиш - колкото и красиво нещо да е музиката, колкото и да изглежда лесна за свирене, трябва да се вложи много работа, къртовски труд, както се казва. Комбинацията между красотата, свободата на музиката, лекотата, с която се прави, е нужно да се балансира с един задкулисен труд, който трябва да е систематизиран, академично насочен и т.н. И да се подходи доста отговорно към този процес. Това е моята главна философия, когато преподавам - Ин и Ян, така да се каже. За да се достигне до високо ново и до удоволствието да правиш музика, трябва да се вложи много труд, което понякога не е особено приятно занимание. Може би това важи за всяко човешко начинание, в което се изисква нещо да бъде създадено.“
Поради обстоятелствата през последните месеци Асен Дойкин може да преподава на своите ученици само през екраните на техническите устройства. Дистанционното обучение си има своите особености и това няма как да не се отрази на учебния процес. „Нищо не може да замести преподаването на място с ученика лице в лице.” – категоричен е Асен Дойкин, но убедено добавя: „В същото време е възможно да се преподава по интернет с правилния подход, с тези дигитални инструменти, с които разполагаме в момента.“ Пианистът разказва, че онлайн платформите имат своите предимства и дава пример с Google Meet, която позволява всички класове да бъдат записвани и след това ученикът може да отиде на сървъра на училището и да ги гледа на запис. „Откакто започна цялата тази ситуация с вируса има прогрес в стратегията и начина на преподаване по интернет. Както се казва, дори и аз се школувах през последните два месеца, за да го правя по-добре, защото 4 пълни дни от седмицата аз съм пред компютъра и преподавам на различни ученици. Може да се намери начин това да бъде един ползотворен и пълноценен процес.“ - казва музикантът.
Той си признава, че е tech junkie и че винаги се е интересувал от последните технологии. Асен споменава, че има цяла инсталация с виртуална реалност, с която се занимава. По въпроса за присъствието на технологиите в живота ни той казва: „Това е посоката, която сме поели. Няма връщане назад. Важното е как ще контролираме нещата. Бих сравнил комуникационните технологии и нашите умни телефони с един голям, хубав японски кухненски нож. С него ти може да сготвиш нещо много добро, а в същото време с този нож може да нараниш някого. Така че е много важно как ние боравим с тези технологии. Според мен сме още като едни деца в начален стадий на използването им. В следващите 10, 20, 30, 50 години те ще улегнат в нашата култура и всичко ще бъде малко по-зряло, надявам се.“
Едно от вълнуващите неща, които предстояха пред Асен Дойкин тази година, са серията от концерти, които трябваше да изнесе в Klavierhaus в Ню Йорк. Мястото е легендарен магазин, създаден в началото на 90-те г. от двама братя. Асен споделя, че дълго ще помни срещата си с единия от тях - Суджатри Райсинджър, за когото казва, че е „един от най-известните и гениални пиано техници в света“. Става дума за персоналния техник на Хърби Хенкок за Източния бряг в САЩ. Райсинджър и Асен са започнали да планират концерти в работилницата и пиано магазина в Манхатан, в който е било напът да се обособи и зала за рецитали, но всичко е пропаднало и според българинът нещата ще останат в застой още месеци наред.
Асен Дойкин смята, че по отношение на музиката завръщането към нормалния ритъм ще бъде трудно и бавно. В интервюто за Джаз ФМ той посочва някои големи недостатъци на музикалния бизнес, които би искал да се променят. Сред тях е бизнес моделът, зададен от стрийминг платформи като Spotify, например, който е пряко свързан със звукозаписната индустрия. „Икономистите имат име за това нещо – то се нарича „tournament economics“, което означава, че няколко човека, които стоят на върха, обират големия пай. Надолу пирамидата се разширява поголовно и всеки се опитва финансово някак да оцелее.“ – казва Асен Дойкин и пояснява: „Когато става въпрос за приходи от звукозаписи, цялата индустрия се сгромоляса. Затова трябва политически подход, който да тръгне направо от Вашингтон и да се вкарат регулаторни закони, но честно казано не виждам как би станало това. Самите хора вече са научени така. Когато дадеш на някого нещо почти без пари или на ниска цена, ти психологически обезценяваш този продукт в съзнанието на човека. От друга страна, бих искал да се промени и подходът на музикантите към създалата се ситуация. Идеята за виртуални концерти и за това да покажеш какво правиш може да звучи добре, но според мен тя също понякога възпитава публиката да приема музиката като нещо, което просто си стои свободно във въздуха и можеш да го грабнеш по всяко време. Според мен трябва да се възпитава малко по-различен подход у публиката. Това, което правим, изисква много труд и би трябвало да се възнаграждава пропорционално. За съжаление нещата не стоят така в момента.“
По време на нашия разговор Асен Дойкин се замисля какво ли би било, ако има възможност повече джаз музиканти да градят бизнес модели заедно и дава пример за музиканти, които имат и добър усет за бизнес: Хавиер Арау от New York Jazz Academy, Спайк Уилнър - мениджър и собственик на два от легендарните нюйоркски джаз клубове Mezzrow и Smalls, а така също и Уинтън Марсалис. „В крайна сметка музикантите искат да бъдат музиканти, но живеем в такива времена, в които не можем да бъдем само музиканти за съжаление. Понякога си говоря с колеги тук в Ню Йорк и се шегуваме, че ако Телониъс Монк беше жив сега и започваше кариерата си, едва ли би оцелял. Защото той е гениален музикант, който просто е искал да прави гениална музика. Всички тези музиканти от 50-те и 60-те г. – златния период на джаза, те просто са искали да свирят и са свирили гениално джаз. Те не са се занимавали с бизнес страната на музиката. Имало е други хора за това.“ – казва Асен.
Въпреки че животът се промени през последните седмици, българският пианист прекарва много време с най-близките си хора, сред които е и 2-годишната му дъщеря и също така продължава да прави това, което му се отдава най-добре. Освен с преподаване той се занимава и с продуцентска дейност в своето студио, в което има колекция от аналогови синтезатори и звукозаписна техника. Там подготвя дистанционно материали за различни проекти, които очакваме в най-скоро време. Цялото интервю на Таня Иванова с Асен Дойкин може да чуете чрез бутона „Аудио“.
