Виртуозност, разгърната с емоция; интелект, подплатен от интуиция – музикалният свят на изящния френски пианист Армел Дюпа се простира отвъд жанровете, разказва истории, поражда силни усещания и рисува картини. През изминалите дни Дюпа беше на турне в България като член на трио, в което участваха Георги Корназов (тромбон) и Петър Салчев (вокали). Те представиха своята програма Conscience („Съзнание“) в Пловдив, Варна, Бургас и Стара Загора, а заключителният концерт беше този вторник в София.
Армел Дюпа гостува за втори път у нас. Миналата година той впечатли публиката на „Пловдив джаз фест“ с участието си в проекта на Георги Корназов „Величието на Кени Уилър“. Дюпа привлече вниманието с виртуозните си импровизации и тайнственото усещане и енергия, които идваха както от самото му присъствие, така и от факта, че свири бос. В интервю за Джаз ФМ той сподели, че за него това е по-добър начин да усети музиката и пианото.
Завръщането на Дюпа в България го представи в нова светлина, любопитно съчетание от инструменти – глас, тромбон и пиано, и общуване на сцената с двама от най-добрите български джаз музиканти. „Георги Корназов живее в свой собствен свят, Петър Салчев по-скоро говори със сърцето си, а аз се опивам да срещна тези два свята - Body and Soul, дух и материя ведно.“ – казва Армел. Тримата представиха своя оригинална музика, претърпяла развитие в движение, за кратък отрязък от време. Концертът в София беше белязан от яркия, индивидуален талант на тримата музиканти, но и от сближаването, симбиозата и комфорта, родени от взаимното музициране.
Триото Петър Салчев, Георги Корназов и Армел Дюпа
След изминалите дни, в които имаше възможност да опознае България значително по-добре, Армел Дюпа я определи като „страна на контрастите“. Френският пианист е впечатлен от пейзажите, планините и морето, но най-много от хората, които е срещнал, от милото им отношение и интереса към това, което самият той има да сподели.
Именно срещите са от съществено значение за джаза. Армел Дюпа казва, че за създаване на близост между него и музикантите, с които работи, е важно да подхождаш с отворено съзнание: „Понякога хората са твърде обърнати към себе си, към своите неща, не са толкова открити към другите около тях. Докато свирим, постоянно ги гледам в очите и се опитвам да срещна техните погледи. Търся начина, по който мога да ги предразположа да се чувстват добре. Това е както, когато говорим помежду си - това, което кажеш, се отразява на човека пред теб и той ти го връща като обратна реакция.“
Официален видеоклип на композицията Upriver
Армел Дюпа издава дебютния си солов албум Upriver през 2015 г. В него той съчетава любовта към пианото и желанието да експериментира с електронния саунд. Записите в проекта отразяват дълбокия личен свят на пианиста, неговите емоции, вълнения, лични истории, през които е преминал. „Това не е външна музика, това е вътрешна музика, която слушаш със слушалки. Това не е музика за парти. Този албум е свързан с любовни истории, с онова, което бях преживял през изминалите десет години. Така че дискът е едно резюме, едно обобщение на този период. За мен беше много важно да приключа тези десет години с албум, за да мога да продължа напред.“ – казва Армел за вдъхновението, довело до създаването на музиката в Upriver.
Въпреки че това е дебютният му проект като соло артист, а за мнозина музиканти съществуват сериозни лични прегради при поемането на тази стъпка, Армел Дюпа твърди, че е бил уверен и готов за появата на Upriver: „Мисля, че става дума за същото нещо, което прави хората готови да имат деца - знаеш, че е дошло времето за това, знаеш, че имаш нужда да се изразиш по този начин. Бях композирал някои от пиесите преди много години, като например La Vie d’avant. Нея написах през 2003 г. Тя е като старо вино, имала е време да отлежи в бъчвата и ако след десет години все още искаш да я изсвириш, това означава, че се е получила добра композиция.“
Концертно изпълнение на пиесата Les Plaines de Mazerolles (от Upriver), която е вдъхновена от родния край на Армел. „Там реката, която е съвсем малка, в един момент се разстила. За мен като дете беше много впечатляващо да видя как тя се разделя на два ръкава, които са толкова широки, че не можеш да ги обхванеш с поглед. Когато бях дете, плавахме по тази река с моите баба и дядо, така че композицията е посветена на тях.“ – казва френският пианист.
Освен специфично настроение музиката на Армел Дюпа създава богата основа за асоциации и раждането на образи и картини. „Много често казват, че моята музика е кинематографична и това е защото много обичам киното, и много харесвам музиката за филми.“ – казва Дюпа, който вече е имал възможност да работи по няколко саундтрака. Филмът, за който би написал музика, обобщава така: „Филм с малко думи, малко, но важни.“ Киното присъства и в албума му Upriver – заглавната композиция е вдъхновена от музиката на Томас Нюман за филма на Сам Мендес „Пътят на промените“ с участието на Леонардо ди Каприо и Кейт Уинслет. „В него става дума за двойка, която е в труден период, но филмът е заснет в пастелни тонове, в Кънектикът, действието се развива през 50-те години. Толкова ми харесаха филмът и музиката в него, че специално отидох до мястото, където е заснет и видях къщата. Беше невероятно.“
Обложката на албума Upriver. Фотографията е на Françoise Delobel, а за графичната работа допринася Florence Grimmeisen. В очакване сме на новия проект на пианиста A Night Walk, който ще бъде издаден в края на октомври.
За изненада на мнозина, въпреки че самият той е инструменталист, Армел Дюпа смята, че „гласът докосва повече от инструментите.“ Както музиката му се ражда естествено и носи своя характерен автентичен отпечатък, така се появява и естественото желание на Армел да пее. Едно негово вокално изпълнение ще бъде включено в предстоящия му албум A Night Walk, който ще бъде издаден в края на годината. Дюпа има и предишен опит с вокалите в проекта Inner Island, който издава преди Upriver в дуо със своя близък приятел – барабаниста Коронтан Рио. Там Дюпа преобразява гласа си, експериментирайки с вокодър. „Моите най-стари спомени са свързани с това как майка ми пее в групата на баща ми и чичо ми. Израснах с вокална музика и първият ми професионален опит беше с вокалисти. Почувствах, че има много силна връзка между гласа и пианото, за мен това беше най-лесният начин да развия своята идея за джаза. Ето така се срещнах с Давид Линкс, например, чрез наши общи познати. Мисля, че вътре в себе си съм певец. Но все още нямам високо мнение за вокалните си способности.“ – казва Армел и допълва: „Гласът - това сме ние в най-чиста форма. С пианото може да се скриеш зад инструмента, защото все пак то е предмет, с който боравиш, докато гласът е жив инструмент. И това е най-лесният начин да докоснеш душите на слушателите.“
Премиерата на A Night Walk е предвидена за 20 октомври. Звученето на албума френският пианист обобщава така: „Мисля, че това съм си същият аз, но с няколко добавени години на опит, преживявания и напускане на Париж. През последните няколко години в Париж беше трудно, което ме накара да се отворя към външния свят, да не остана затворен в себе си, в моите истории, моите любовни преживявания, така че това е продължението.“
Армел Дюпа - Laugere song
След турнето в България Армел Дюпа се завърна в родината си. От няколко месеца той живее в провинцията, където има възможност да свири на спокойствие и да бъде по-близо до природата. Вчера той спомена Джаз ФМ във фейсбук публикация, където написа на български език: „Завръщане във Франция след прекрасно турне с Георги Корназов и Петър Салчев във вашата красива страна. Благодаря на всички хора, които дойдоха да ни чуят и на всички мои нови фенове. Да живее България и да живее „баница всяка сутрин“. Ще се видим през есента за останалата част от нашите приключения.“ Армел сподели едно свое изпълнение сред природата – Laugere song. В него музиката се преплита с шума от вятъра в листата на тополите, връща ехото от далечни спомени, свързвайки го с настоящия миг на спокойствие и съзерцание.
В разговор с Армел извън ефир коментирахме онова състояние на радост и тъга, което бележи най-съкровените моменти от дните ни, а пианистът го описа с думата mélancolique. Музиката на Армел Дюпа съчетава именно тези на пръв поглед противоположни състояния, изразяващи комплексния свят на човека. Без да имам каквито и да са познания по френски език, в случая ми хрумва magnifique - една от малкото думи на френски, която знам и която със сигурност е подходяща, за да опише музикалния свят на Армел Дюпа.
Фотограф на основната снимка: Jean Baptiste Millot
Цялото интервю на Таня Иванова с Армел Дюпа може да чуете чрез бутона „Аудио“. Преводът е на Светослав Николов.
