В навечерието на концертите на Арън Паркс и Шай Маестро на Plovdiv Jazz Fest решихме вместо две отделни интервюта, да направим с двамата съвременни композитори и пианисти обща беседа за джаза. Ето какво споделихме…
Наистина ви благодаря, че се съгласихте на това доста необичайно интервю. Ценя толкова много това, което и двамата давате на музиката, и ви се възхищавам изключително много за това. Исках да се съберем и да поговорим за нещо, което обичаме толкова много – музиката. Тя лекува душата и променя живота, а вие сте ѝ толкова предани. Какво е вашето разбиране за музиката, което ви кара да се чувствате по този начин, което ви прави толкова отдадени на музиката?
Арън Паркс: Преди всичко, благодаря Ви много за тези много мили думи. Наистина е чудесно да разговарям с Вас и с Шай, с когото сме приятели. Хубава идея е да обменим гледни точки. Иска ми се повече хора да правеха такъв тип неща, за да не получаваш само една гледна точка, а много. Това е едно от нещата, които наистина обичам в музиката, сред много други – особено когато става въпрос за импровизирана музика – тази множественост на гледните точки. Когато имаш например трио, което свири заедно, и то като пиано трио, това са трима души, които в идеалния случай вземат нещо от самата си същност, проявяват го, улавят вълната и позволяват то да се превърне в реалност, докато останалите правят абсолютно същото нещо, допринасяйки за нещо повече от сбора на съставните му части. Всеки добавя своята собствена гледна точка към общата цел. Това е демократично, така работим за по-голямото благо, за идеята на всеки за красота – както лична, така и споделена. Това е едно от нещата, които наистина обичам в музиката и е едно от нещата, които научавам от музиката. Когато си казваш, че нещо трябва да бъде по точно определен начин, тогава имаш фиксирана идея и се държиш като диктатор, музиката сякаш се затваря и става недостъпна, превръща се в нещо твърдо, което стига до някъде, увяхва и умира. Докато истинската сила в музиката и в живота идва от гъвкавостта, от това да си пластичен, да имаш способността да реагираш и да се настройваш. Това е действителната сила, която няма да се счупи под натиск.
Музиката е заедност, разбиране, да се усещаме един друг, взаимна любов, обединяване във вдъхновението.
Арън Паркс: Точно така. И същевременно чувство за собствения ти център. Това е вид заедност... Мислех си за това, когато станах родител. Когато се сдобих с деца, веднага помислих: „Добре, вече светът не се върти около мен, върти се около тях. Трябва да живея за тях.“ И това е някакъв вид заличаване на себе си. Правех най-доброто, на което съм способен, стоически, опитвайки се да бъда добър баща по абстрактен начин. Започнах да усещам, че има нещо, което се губи. И то не работеше за тях, не работеше и за мен. Осъзнах, че греша. Не всичко е за тях. Вярно е, че не е за мен. Става дума за нас, а това включва и мен. Така че, да се събереш в собствен център и да говориш от там: „Това харесвам, това искам да направя. А ти какво искаш да направиш? Как ще го направим заедно?“
Шай Маестро: О, този отговор беше наистина прекрасен. Аз просто се наслаждавах на казаното от Арън. Съгласен съм с всичко. Част от красотата на джаза, е че е музика на общността и това се простира отвъд сцената. Музиката ме отведе през океана, за да отида в Ню Йорк и да бъда част от общност от напредничави музиканти, хора като Арън, той е чудесен пример за това. Музиката ме направи част от общност, постоянно се уча, често – на самата сцена. Това е един от най-добрите дарове, които музиката ми даде и все още дава. Извън факта, че просто я обичам. Просто обичам да слушам как Джон Колтрейн свири. Музиката ти позволява да общуваш по начин, по който думите в човешкия език не могат. Тя наистина докосва различна част от душата ми. Аз съм много щастлив музиката да е моя професия. Голяма привилегия е да правиш това в живота.
Арън Паркс: Много бързо да потвърдя нещо красиво, което Шай каза. Едно от нещата, които наистина ме поразиха в музиката, едно от най-щастливите неща в това да живееш с музиката, е точно това – че никога не спираш да се учиш. Музиката не е нещо, което просто приключваш, никога не я завършваш, така че да кажеш: „Окей, готово, приключих с музиката.“ Току-що завърших една седмица във Village Vanguard в трио с Бен Стрийт и Били Харт. A Били Харт е в средата на 80-те си години и е жаден и любознателен. „Тази пиеса как да я направим?“ Той пита мен?! Той все още държи ръката си на пулса на времето, слуша внимателно младите барабанисти в дълбока приемственост с музиката, нейните майстори и нейната история. Така че би било лесно за някого с история като неговата да лежи на лаврите. Хипотетично би било лесно за някого като него. Но един от даровете на тази музика е, че тя просто не работи така. Не приключваш. Никога не постигаш идеала. Винаги си казваш: „Мисля, че се приближавам малко повече, малко по-близо до нещо.“ Но никога не стигаш докрай. Това е такъв голям късмет!
Да, джазът е постоянно желание за обновяване, за развитие във връзка с живота. Той взема всичко от живота, което вие, артистите, го преработвате – оставяте всички негативи настрана и връщате обратно в живота, изпълвате го с любов, красота и хармония. Това е начинът, по който джазът ни кара да вървим напред. Във всеки следващ момент имаме нов, надяваме се – по-красив свят. Това изисква постоянни усилия да се внасят в живота любов, красота и хармония. Как мислите, че джазът променя живота?
Шай Маестро: Точно както Арън каза, бих искал леко да изместя встрани твърдението, че джазът трябва да бъде винаги красив, приятен и пълен с любов. Както казахте, джазът е свързан с живота, а той много пъти е неудобен, нехармоничен и проблемен. Страхотното нещо в джаза е, че на сцената има място и за това. Джазът е прозорец към нашите души, нашите съзнания и ни позволява да научим повече за самите себе си. Има много концерти, на които съм свирил и първоначално не съм бил доволен от себе си. Но от дистанцията на времето виждам, че именно благодарение на тях съм научил много за себе си, за връзката ми със собственото ми его, и се надявам, че това е вдъхновило и хората да се справят със своето. Когато слушам музиката на Уейн Шортър, имам чувството, че той никога не ме е карал да искам да бъда него – никога не съм искал да бъда Уейн Шортър. Но той винаги ме кара да искам да бъда най-добрата версия на самия себе си. Това е наистина прекрасен подарък, който да дадеш на хората – освен възхищението, може би малко самовглъбяване. Като знак за разрешение – позволено ти е да бъдеш напълно себе си. Не знаеше, че можеш.
Арън Паркс: Точно така.
Шай Маестро: Надявам се, че ако имаме по-добро фундаментално разбиране за самите себе си, това по подразбиране ще доведе до по-добри действия. Това е едно от нещата, в които вярвам. Вместо да заобикаляме реалностите и да се опитваме насила да направим живота красив, по-доброто разбиране на себе си би означавало да осъзнаем, че сме взаимносвързани с останалите хора, и следователно ще се държим по-съпричастно. Това е едно от нещата, които получавам от джаза, така че той със сигурност е прозорец към себепознанието за мен. Обожавам това.
И това прави живота по-красив в крайна сметка.
Шай Маестро: Точно така.
Г-н Паркс, относно промяната на живота чрез джаза – мисля, че той ни кара да насочим погледа си към доброто и по-доброто пред нас. Така че, колкото и да е трудно и колкото и невъзможна да изглежда или да е ситуацията в момента, джазът винаги ни кара да мислим за начини да продължим да вървим напред и да направим нещата добри, да ги направим по-добри.
Арън Паркс: И мисля, че ако спрете точно преди да кажете „да ги направим добри или по-добри“, това ще накара човек да се изправи пред действителността. Преди изобщо да стигнем до „доброто“ и „по-доброто“. При джаза съществува идеята за това какво смяташ за добро, как искаш да се развият нещата. Но след това има това, което реално се случва. И ти просто трябва да си присъстващ и да посрещнеш този момент с каквото изисква музиката. И както Шай каза, понякога това, което този момент изисква, е красота, а понякога – отражение на хаоса, гнева и грозното. На това също трябва да му се даде глас в този момент, а не да се заглажда. Не е нужна музикална версия на духовно издигане над проблемите с идеята, че всичко е наред и просто ще правим красиви неща. Понякога има нужда да се усети това напрежение, това търкане и тази „погрешност“ на нещата, дори и да не искаме да останем там и да не е това начинът, по който искаме да изглежда животът ни. Аз самият не разбирам достатъчно живота, за да мога категорично да кажа какво е добро и какво е лошо.
Шай Маестро: Това е толкова вярно!
Джазът е наследство. Каква отговорност изпитвате от това да поемете щафетата от великите преди вас и да предадете музиката на ново поколение артисти и публика? Ние просто преминаваме през времето и имаме голяма отговорност да пазим това съкровище и да го предадем напред. Как чувствате тази отговорност?
Арън Паркс: Имам някои мисли по този въпрос, които са особено живи в момента след тази седмица, през която свирих в трио с Бен Стрийт и Били Харт. То съществува вече от 13 – 14 години. Свирим заедно от време на време, не прекалено често, но достатъчно, че да се оформи музика със собствен облик. Това трио ми е толкова интересно, защото е дълбоко междупоколенческо. Бен Стрийт е с 18 години по-голям от мен. Били Харт е с още 25 години по-голям от Бен. И това е наистина ясно отражение на определен тип приемственост. Това, което най-много ме интересува в музиката и за което изпитвам страст да го предам и да го напомням на хората – или да им го представя по начин, по който може да не са го знаели – е, че джазът, повече от всичко друго, е музика на взаимоотношенията. Той е музика на връзката със самия себе си, музика на връзката един с друг, връзката с пиесата и с контекста, в който я свириш – залата, публиката, емоцията на момента. Джазът е повече от школувано свирене. Ученето е ценно, уменията, които придобиваме, познанията ни по музикална теория, развитието на техниката – всички те са полезни и са средство за постигане на целта. Но е важно да не сваляме поглед от това за какво всъщност са всички тези неща, за да не заседнем в езика и уменията, и да забравим какво правим и защо. Така че това е едно от нещата, които научих и от Бен, и от Били – те го казват много ясно и с думи, и с музика. Както и много други ментори, които съм имал – хора с повече опит от мен, с които израснах: Кърт Розенуинкъл, Терънс Бланчард, Тери Лин Карингтън, Джошуа Редман. От тях по един или друг начин научих толкова много, така че – да, моята работа, нашата работа е да се уверим, че доколкото ни е възможно, продължаваме да въплъщаваме този дух на свързаност и на връзка с нещо по-голямо от нас самите.
Шай Маестро: Не знам дали имам много какво да добавя, съгласен съм с всичко, което Арън каза. Може би просто бих дал малко по-различна перспектива върху това, което се случва в света днес с напредъка на технологиите, изкуствения интелект и всичко останало. Има реален риск да станем по-изолирани и по-малко разчитащи на човешките взаимоотношения. Продължавайки тази линия на казаното от Арън – аз не гледам на себе си като на човек, който носи факел, честно казано. Но самият факт, че съм се учил от по-възрастните, ми помогна да бъда по-добър комуникатор. И по-човечен, всъщност. И това беше важно и преди, но в днешни дни стана критично важно да се поддържа. Ако мога да вдъхновя деца да седят по седем часа у дома с инструмента си и да разберат как да свържат ре мажор със си-бемол минор, ако мога да ги мотивирам за това, то би ме направило много, много щастлив. Защото е все по-малко очевидно, че хората биха положили толкова усилия в акта на създаване на музика, особено когато днес до известна степен можеш просто да я генерираш с команда към изкуствения интелект. Така че наистина се опитвам да насърчавам по-младите или с когото и да съм в контакт, да се посветят на това изкуство. Защото отнема време и усилия да го поддържаме живо през поколенията.
Разкажете ни за програмите, които ще представите.
Арън Паркс: Аз идвам с моето основно европейско трио – Андерс Кристенсен на контрабас и Корнелия Нилсон на барабани. И двамата са невероятни музиканти, които живеят в Копенхаген. Андерс е оттам, а Корнелия е точно от другата страна на протока – от Швеция. Свирил съм с тях много в различни ситуации. Първо гостувах в техни албуми, преди да започна да ги каня за моето турне. Вече изсвирихме няколко концерта заедно и има специална химия, топла и любяща атмосфера. Ние сме трима души, които наистина се обичат много като хора и като музиканти, и мисля, че това се пренася и на сцената. Що се отнася до репертоара, свирим някои от моите композиции, както и пиеси от традицията на джаза / афроамериканската музика / американската песнопойка, както и музика, близка до тях.
Шай Маестро: Аз също идвам с моята европейска група – с двама страхотни музиканти, на които изключително много се възхищавам. Единият е Амир Бреслер – барабанист, когото познавам от Тел Авив от много, много години. А басистът е Матео Бортоне – прекрасен музикант от Париж. Свиря и с двамата доста често, откакто се преместих в Европа. И да, наистина много обичам да музицирам с тях. Амир има начин на свирене, който го показва като мислител с поглед далеч напред. Той наистина обича да остава с дадена идея за дълго време, без да добавя твърде много, без да взривява нещата. Обичам и експлозивни барабанисти, разбира се, но при него има нещо много медитативно, идващо от груува и усещането за заземеност. Не е непременно като съзерцателната ECM музика, която също обичам, но това трио е наистина страхотно. Изключително много се наслаждавам да свиря с тях. Ще изпълним част от моя албум Guest House. Но когато свирим на концерти, излизаме на сцената без сетлист и така музиката всеки път си поема в своята посока – можем да преминем към джаз стандарти, да свирим фрий или да преливаме между много различни неща. Затова ми е малко невъзможно да ви кажа какво точно ще изсвирим, просто защото и аз самият не зная. Но знам, че имам огромно доверие на тези момчета. Когато скочиш в дълбоките води, трябва до себе си да имаш хора, на които вярваш. Мога да ви кажа, че се чувствам много уверен с тях. Сигурен съм, че и Арън усеща същото за своите музиканти. И да, просто очаквам приключението с нетърпение!
Арън Паркс: Определено.
Арън Паркс свири в първата вечер на Plovdiv Jazz Fest на 6-и ноември, а Шай Маестро закрива 12-ото издание на фестивала на 8-и ноември. Концертите са в Дом на културата „Борис Христов“. Plovdiv Jazz Fest се организира от Blue M на Мирослава Кацарова, като е част от Културния календар на Община Пловдив и Националния културен календар на Министерството на културата.
Още за фестивала:
