В началото на месец септември известната българска джаз формация „Акустична версия“ изнесе концерт на „Аполония“ в изненадващ състав. Специален гост на нейните създатели Антони Дончев и Христо Йоцов беше именитият басист Петър Славов, който от дълги години живее в САЩ. Той е част от историята на „Акустична версия“ през 90-те години, когато за кратко е неин член и свири в един от албумите ѝ, наречен Dum-Ba-Ta.
Ден след възхитителния концерт на „Акустична версия“ в Археологическия музей в Созопол, обединил майсторството на тези блестящи музиканти, тяхното благородство и огромни сърца, тримата се събраха за участие в традиционната рубрика на „Аполония“ „Цената на успеха“. Разговорът беше модериран от Таня Иванова, водеща на предаването по Jazz FM „Следобедни импровизации“.
По време на тази среща Христо Йоцов обясни: „Акустична версия“ не е проект за година-две и след това да остане в историята. Това се оказа една пожизнена потребност. Тази група не свири през ден, а много рядко и всъщност това по някакъв начин я крепи да съществува във времето.“ Връщайки се към работата си с формацията преди повече от две десетилетия, Петър Славов посочи: „Акустична версия“ имат собствена естетика, като група те имат енергия, определена динамика помежду си и е много трудно да влезеш в тази естетика, в тази динамика и да не се чувстваш като външен човек или под нивото им, защото двамата с годините са си изградили един свят и е трудно да влезеш в него.“, а след това допълни не без чувство за хумор: „Дори и сега понякога се чудя дали свиря правилните неща за тази музика и точно в тази естетика, която те създадоха.“
Срещата с „Акустична версия“ в „Цената на успеха“ премина с много смях и мъдрост. По-долу може да прочетете акценти от разговора, а в цялост да го чуете чрез плейъра под основната снимка. Автор на всички фотографии е Тихомира Крумова.
„Това, което много ме впечатли снощи, е усещането за някаква общност с хората, които бяха на концерта, усещането, че като че ли нашата музика по някакви неведоми пътища е достигнала до тях. Аз не мога да дам обяснение как се случва това, но според мен то е най-важното нещо за един концерт – своеобразното сливане на артистите с хората, които са в публиката. Тогава се получава някаква магичност, която излиза извън рамките на конкретната сцена. Вероятно това е и причината ние да обичаме да свирим, защото това, което се случва тогава, далеч не свършва с края на един концерт. То остава в нас и по някакъв начин ни захранва и ни помага в живота.“ - Антони Дончев
„Ние като изпълнители някой път свирим на концерт и след това си мислим, че е бил страхотен. Чуваме го на запис и когато обръщаме внимание само на собственото си свирене или на музиката, се оказва, че не е толкова хубаво. Това, което искам да кажа, е, че тази магия се получава именно от усещането за общност и от обмяната на енергия между изпълнителите и публиката. Това прави концертите безценни. Може да слушаш записи, може да гледаш видеа в интернет, но не е същото, защото го няма усещането за общност, обмяната на енергия, сливането ведно с всички и отиването на едно по-горно духовно стъпало.“ – Петър Славов
„Аз съм твърдо убеден, че не само музиката, а всяко сценично изкуство - било то актьорско или танцово, няма никакъв смисъл, ако липсва другата половина от това цяло. Другата половина е публиката. Ако хората на сцената са изпълнени с чувството, че трябва да стане взаимно преживяване, а не лична изява и доказване на някакви его пориви, тогава нещата могат да се получат и хората да ги разберат, да ги усетят и цялото това нещо да добие смисъла и причината да съществува. Причината да съществува изкуство е, че има кой да му се наслаждава.“ – Христо Йоцов
„Най-удовлетворяващото в това да си джаз музикант е, че можем да сме заедно и да свирим. За мен поне по-удовлетворяващо от това няма. И ако разширим нещата и излезем извън „Акустична версия“, мисля, че ние музикантите сме едни благословени хора, защото се занимаваме с това изкуство, което според мен до най-голяма степен ни доближава до създаването, до творчеството, бих казал – до Създателя. Особено хората, които се занимаваме с музика на момента, музика, която се ражда в определен миг и след това изчезва. След това никога не е същата, никога не се повтаря и мисля, че това е най-ценното и най-важното за мен - мигът, в който се създава музиката, нейната мимолетност.“ – Антони Дончев
„Това, че участваш в нещо, което до някаква степен се създава на момента, е много удовлетворяващо. Много често то не се създава съвсем в момента, а е плод на някакви предварителни знания, предварителен аморфен план какво ще се случва, но това предизвикателство винаги много ме е привличало – да може да създадеш нещо естетически и да е на един определен език. Може би когато създаваш нещо по този начин, обменът на енергия с публиката винаги е по-спонтанен. В основата си тази музика е социална и комунална и ти дава усещането, че си част от някаква общност дори там, където свириш. Това е едно от най-хубавите неща на джаза.“ – Петър Славов
„Тони каза, че ние сме благословени и това е абсолютно така по отношение на музикантите, защото наистина тази свобода, която ти дава джазът, тя е необходимост. Ако ти нямаш вътрешното, органично усещане за свобода, ти не можеш да бъдеш джазов музикант. Това е музика, която не познава граници. Това е единствената музика, която прави възможен контакт между непознати от всички краища на света и единственото нещо, което ги свързва е този език. Тони не обича да го наричат джазов музикант, аз, например, не искам да ме наричат композитор, защото не съм обучен композитор, а съм човек, който има потребност и изпитва удоволствие да прави музика. Ако не беше тази безграничност, която ми дава джазът, нямаше да посмея да навляза в територия, която всъщност е много сериозна, а аз имам привилегията да създавам музика, както я усещам, без да се чувствам отговорен за това каква точно музика е, без да имам нуждата да я обяснявам и анализирам. Това е потребност.“ – Христо Йоцов
„Антони и Христо са на много високо ниво и когато ние се хвърляме в неизвестното, се получава хубаво. Ако хората не са на толкова високо ниво и правят това, се получава самоцел и шум. Понеже от няколко години преподавам повече, забелязвам, че по-младите и ентусиазирани студенти си мислят, че могат веднага да се хвърлят в неизвестното без да знаят нищо. Не че не могат, но мисля, че по-хубаво се получава, когато хората са на определено ниво. Трябва да знаеш правилата, за да ги нарушаваш. Това е другата красота на джаза, че винаги има комуникация между самите музиканти и винаги се получават неща, които не са планирани и които носят радост. Всъщност от концертите аз помня тези моменти най-много.“ – Петър Славов
„Нашата задача е да бъдем абсолютно искрени и отворени в това, което правим, да не търсим някакъв начин да впечатлим хората, а да се опитаме да извадим това, което е в нас и ако можем, да го изсвирим. Според мен това е начинът, по който хората биха могли да бъдат приобщени, защото мисля, че човек винаги разбира, когато отсреща му показват нещо истинско, нещо, което вероятно би ги развълнувало. Мисля, че това е начинът. Просто трябва да бъдем истински.“ – Антони Дончев
„В момента мисля, че най-важното за публиката е артистът. Хората според мен не отиват в концертната зала, за да чуят Симфония №3 на Бетховен. Те са я чували сто пъти. Те отиват заради конкретното име, заради конкретния човек, заради артиста, не толкова заради творбата или заради стила.“ – Христо Йоцов
