В понеделник големият басист Крисчън Макбрайд изнесе първия си концерт в България – едно събитие, което ще помним дълго по различни причини, а една от тях безспорно е участието на български музикант в триото на Макбрайд. Заради проблеми с паспорта Крисчън Сендс пропусна изявата, а на негово място слушахме пианиста Ангел Заберски, който се представи великолепно и по-рано днес в телефонен разговор за Джаз ФМ разказа за вълненията, свързани с концерта.
„Нищо неподозиращ, бях се наканил да ходя на въпросния концерт, защото Крисчън Макбрайд си е Крисчън Макбрайд. Аз съм слушал изключително много негова музика и съм го гледал в интернет. Той е светило.“ – казва Ангел, който малко преди полунощ в неделя получава обаждане от Sofia Music Enterprises с предложение да свири с Макбрайд. Ачо описва реакцията си така: „Аз се побърках и да си призная – първоначално отказах. Отказах, защото ме достраша и предложих други свои колеги.“ След като разбира, че той е музикантът, на когото организаторите на събитието много държат, накрая приема да се включи в концерта.
„Не спах като хората. За мен беше изключителен стрес. Ще споделя една малка тайна. Напоследък ползвам инструмента пиано по съвсем друг начин, защото пиша музика. Не се чувствам в блестящата форма, в която преди време съм бил. Просто в момента правя друг вид музика, занимавам се с друг вид изкуство – пиша симфонична музика и затова бях малко смутен.“ – с тези думи Ачо описва основните си притеснения.
Вечерта преди срещата си с басиста Крисчън Макбрайд и барабаниста Джером Дженингс пианистът записва на един лист заглавията на 15 джаз стандарта, които евентуално могат да бъдат включени в концертната програма. Първите си впечатления от контакта с американските си колеги Ачо описва така: „Оказаха се изключително добронамерени, свестни, нормални хора, защото съм чувал за звезди с трудни характери.“ Тримата решават да заложат на стандартите и да придадат на концерта духа на джем сешън. „Въобще не сме свирили нищо предварително.“ – казва Заберски, който поема предизвикателството без каквато и да е репетиция.
„След първите няколко такта видях, че нещата вървят добре. Но те са невероятни музиканти.“ – Ачо коментира случващото се на сцената в понеделник вечер. „Смятам, че се получи един добър джем сешън, един добър концерт. Това ми е много ценно и ще го споделя – усещах, че публиката, която беше в „София лайв клуб“, ме подкрепя. Имах нужда от тази подкрепа.“ – допълва Ангел.
По средата на събитието Крисчън Макбрайд попита пианиста какво би направил той, за да се получи концерта. Тогава Заберски се пошегува с думите „Не знам.“, но в интервюто за Джаз ФМ заяви: „Ще реагирам по същия начин като Крисчън Макбрайд, защото много добре знам за какво иде реч. За да предразположиш някой, който не те познава, да го отпуснеш, ти трябва да бъдеш естествен и да му покажеш, че си благоразположен към него и към цялата ситуация.“
Един от най-специалните моменти по време на концерта беше изпълнението на композиция, която беше подхваната от музикантите по зададен ритъм от публиката. Макбрайд сподели усещането си, че трябва да изсвирят нещо фънки и в резултат на това тримата създадоха пиеса, която спонтанно нарекоха MJA (по първите букви от имената на всеки от триото). Най-вероятно това няма да бъде окончателното й заглавие, тъй като басистът държеше в името да присъства думата „Funk”.
Отстрани създаването на музика изглеждаше лесно, но това е измамно усещане, защото, за да се случи нещо толкова красиво и с такава лекота, то трябва да бъде подплатено с майсторство и години труд. „Най-добрата отправна точка, за да разбереш за какво става въпрос, когато си на концерт, е да погледнеш музикантите и ако имат пот на главата, това означава, че има много труд и напрежение.“ – казва Ангел Заберски.
„Аз засега не мога да говоря за концерта, защото спомените ми са странни. След уникално преживяване при мен е така – трябва да минат дни, за да осъзная какво се е случило. Чувствам се доста изморен, но времето минава и сега си давам сметка, че съм се представил по един достоен начин.“ – връща се към концерта пианистът и добавя: „Това ще ми остане за цял живот.“
Фотография: Евгени Димитров от BulFoto
