Трима американци свирят джаз на основата на българския фолклор. Триото Triism спечели Международния джаз конкурс в Букурещ тази година. Ливи Селуа (саксофон), Джим Фринк (ударни) и Алекс Райф (бас) импровизират на основата на български народни песни, а в репертоара им е и „Женски танц“ от Милчо Левиев. Те свирят българска музика с толкова автентично чувство, но се оказа, че никога не са били в страната ни. Лекотата, с която включват нашата традиция в музиката си, идва от трудност, с която се сблъскват – българската народна музика е отвъд онова, което съзнанието може да обхване. Тогава разбират, че просто трябва да й се отдадат и да я чувстват, да я направят своя. И да интерпретират неравноделния размер чрез неотделимия от него танц.
На кого дължим това, че в музиката ви присъства българската традиция?
Джим: На мен. От доста време слушам и много ми харесва българската народна музика – мелодията, хармонията. Като барабанист – ритъмът, тактът са много важни за мен. А в българската музика те са уникални. Когато преди малко повече от година започнахме да свирим с Ливи и Алекс, се събирахме всяка седмица. Те имат широк кръгозор за изкуството. Предложих им да свирим български мелодии и те с готовност приеха.
Българската народна музика изглежда много подходяща за джаз импровизации, дава добра отправна точка. Как я чувствате като основа, върху която да развиете музикалната си чувствителност?
Ливи: Беше голямо предизвикателство да импровизираме върху българска народна музика. Израснах като джаз музикант и никога не ми се е налагало да импровизирам само върху такт. И минаха почти два месеца, докато успея изобщо да изсвиря една българска фолклорна мелодия, а импровизацията е от там насетне. Опитах се да използвам много от нещата, които бях научил като джаз музикант, да направя мелодията основа за импровизация. Знаех, че мелодията и размерът са много тясно свързани, така че се опитах да използвам мелодичната основа на музиката като отправна точка и така успях да вникна в българския фолклор.
После пътешествието продължи с включването в репертоара ви на пиеса на Милчо Левиев...
Ливи: Има един саксофонист в Невада, съседния на Калифорния щат, който е изучавал българска народна музика. Той се занимава с фолклора на страните от Източна Европа. Чух групата му да свири композиция на Милчо Левиев – пиесата „Женски танц“. Така, 17-годишен, за първи път чух българска музика. Това отвори врата към нов свят. Саксофонистът се казва Питър Апстийн. Когато Джим години по-късно предложи да изпълняваме българска музика, му казах, че аз я познавам. Изсвирих „Женски танц“ и така тази пиеса стана част от репертоара ни.
Как чувствате нас, българите, чрез нашата музика, която свирите. Когато ви чух за първи път, бях абсолютно убеден, че много пъти сте били в страната ни, че сте слушали български фолклор на място, а се оказа, че не сте. Така че – какво знаехте за нас, българите, преди да се срещнем?
Ливи: С Джим имаме общ приятел, който е българин. От него знам неща за вашата култура, иначе – почти нищо друго. Така че много искам да дойда във вашата страна и да я опозная по-добре, защото музиката ви е толкова интересна, толкова различна от всичко друго!
Джим: Знам, че имате богата история. Всеки, чул музиката ви, го усеща. За мен е много интересно това колко са свързани музиката и танцът – невъзможно е да се отделят. Тези неравноделни размери за нашите уши на хора от Запада бяха нещо съвсем необичайно. А вие танцувате върху тях! Много е интересно колко свързани са музиката и танцът. Това съзнанието не може да го обхване.
Ливи: Да, води те чувството. Когато почувствахме такта, вече ни беше толкова лесно! Вместо да мислим какво свирим, просто го чувствахме и приемахме като свое. И тогава стана много интересно да свирим българска народна музика!
Българската народна музика е за това как хората са силни заедно. От начина, по който свирите, виждам, че ви е добре, когато сте един с друг. Как работите и как се забавлявате като членове на една група?
Алекс: Общуваме много приятно и извън музиката. Много ни е хубаво да сме заедно. Имаме сходно чувство за хумор и това прави атмосферата лека и забавна. То ни сплотява като група и това си личи в музиката. Звучим единно и част от това е, че ни е приятно да говорим за теми от общ интерес и извън музиката.
Ливи: Хуморът…
Джим: Чувстваме се като братя.
