„Най-вече обичам да пея за това как не знаем защо сме на тази земя. Чувстваме се малко изгубени - и в същото време извисени от музиката, от изкуството, от някои малки неща, които обичаме да правим, а също и от танца.“ Алис Ръсел сподели своите усещания за музиката в интервю за Джаз ФМ радио в навечерието на втория си концерт в България. Този път тя ще сподели сцената на „София лайв клуб“ не само с диджея Ти Ем Джук, но и с целия си оркестър. Светослав Николов разговаря с Алис Ръсел за свободата на духа, попита я какво означава да си лидер, какво крепи приятелството й с музикантите, с които работи. Интервюто можете да чуете тук.
Какво е да си лидер на клубната соул и джаз сцена?
Не знам дали съм лидер, но определено съм играч на клубната соул и джаз сцена. Работя - и по пътя срещам различни хора. Чудесно е, че мога да създавам музика с тях. Аз съм в надпреварата.
Когато започнахте кариерата си преди близо едно десетилетие, какви надежди имахте, какво мечтаехте да се случи през 2011 година?
В движение определям посоката, в която се развивам. Преди 10 г. пеех с „Куонтик соул оркестра“. Тогава това ми харесваше, но много ми се искаше да започна солова кариера и да видя докъде ще стигна с нея. Появи се приливна вълна в соул музиката, която надделя над хип-хопа. Всичко в основното течение се върти в един кръг. Музикантите създават музиката, която обичат, и всеки път внасят в нея по нещо ново.
Споменахте соул музиката, но във Вашите песни се усеща още влиянието на госпъл, джаз, фънк и ритъм енд блус. Кога за първи път открихте, че събирането ведно на всички тези жанрове ще звучи чудесно?
От най-ранна възраст харесвам разнообразни стилове музика – от Том Уейтс и Кейт Буш до Дони Хатауей, Стиви Уондър и Принс, до „Мейджър лейзър“ и Ем Ай Ей. Музикалните ми предпочитания са били винаги в много широки хоризонти. Всичко, което чуеш и попиеш в музиката и в живота, неизбежно ще се прояви в творчеството ти. Напълно е естествено, с всичко е така – дори и с храната. Събираш всичко на едно място и извличаш най-доброто от това, което най-силно обичаш. Затова намирам за толкова смислено да обединявам различни жанрове, да ги съчетавам в музиката.
За какво най-много обичате да пеете?
Най-вече обичам да пея за това как не знаем защо сме на тази земя. Това са любимите ми песни. Тези за любовта за чудесни, но песните за всеки един от нас са още по-добри. На всекиго те казват по нещо за света и за нашия живот, за това колко сме объркани. Обичам такива песни. С тях авторите им попадат точно в целта. Чувстваме се малко изгубени – и в същото време извисени от музиката, от изкуството, от някои малки неща, които обичаме да правим, а също и от танца.
Какъв е отговорът на въпроса за нашето съществувание?
Де да знаех! Сутрин, като се събудим, си задаваме въпроса „Какво правя?“ – и вършим нашите си малки неща. Отмятаме списъка със задачите, купуваме си храна от магазина, срещаме се с хора. Най-вече в моментите, когато общуваме с изкуството, с музиката, когато танцуваме – тогава ни обземат най-чудните и същевременно най-естествени усещания. Само спокойствието има смисъл, нищо друго.
Когато сте точно в такова състояние – танцувате, пеете, в мир сте със себе си – кое нещо можете да извлечете като най-важно?
Че смисълът на живота е в свободата – свободата да се изразиш, да бъдеш себе си. Това означава да си състрадателен, да помислиш и да направиш нещо за другите. Не съм вярваща, но най-близката до това усещане религия, макар сравнението да е неуместно, е будизмът. Всички сме част от едно цяло - на пръст ставаме и идваме от пръстта. Когато танцуваш, се освобождаваш и чувстваш връзката с всички други, единението с тях. В музиката това най-много ми харесва.
Знаете ли какви размисли предизвиква музиката Ви, как тя оформя начина на живот на почитателите Ви?
че понякога музиката ми въздейства върху някои точно по този начин.
С Ти Ем Джук на едно мнение ли сте по този въпрос?
Да, напълно. Също и Куонтик. Затова съм толкова привързана към тях. Мисля, че единомислието е нужно, за да можеш да създаваш музика и да работиш. С групата си се чувствам по същия начин. Много са разсъдливи. Момчетата са купонджии, но с тях постоянно водим сериозни разговори, особено по време на турне.
Какво си давате един на друг?
Много любов. Те са прекрасни! Обичаме се, подкрепяме се, приятели сме. Чувството да сме заедно на сцената е ненадминато. Много ми е приятно, когато се замисля от колко дълго време сме заедно. Като едно семейство сме – толкова добре се познаваме.
Каква е разликата между концертите, когато Ти Ем Джук е диджей и когато сте с групата?
Когато Ти Ем Джук пуска музика, се получава много добре. Харесва ми. Страхотно е! Но това не може да се сравни подкрепата на цяла група. Колкото повече сме, толкова по-голяма е енергията. Различно е. С участието на всички тези инструменти на сцената звукът става по-мощен, отколкото ако се използват предварително записани елементи. Най-добрите ни концерти се получават, когато съм с групата.
Какво от музиката днес се отразява във Вашето творчество?
Понякога в работата си човек получава тласък от чутото около себе си. Влияе и многото нова музика, която откриваш на път. Когато обаче пиша музика, се изолирам от това в музикален свят, който е изцяло мой.
Вашите песни често се ремиксират. С какво се обогатяват така?
Много ми харесва да слушам ремикси на мои песни. Понякога се чудя дали въобще има песен в ремикса. В други случаи обаче авторите стигат до дъното на идеята и отвеждат песента някъде другаде. Много се вълнувам, когато чуя такъв ремикс. Песента се пречупва през съзнанието на друг музикант, получава ново звучене. Харесва ми, когато някой напълно преобрази една песен.
Ако искате почитателите Ви да знаят едно-единствено нещо за вас, кое би било то?
Предполагам, че хората ме възприемат като уверена жена, която знае какво прави. Но мисля, че съм просто като всички останали – през цялото време търся пътя напред. Това бих искала да знаят почитателите ми.