В първото от предаванията „Джаз истории“, посветени на „Акустична версия“, ви разказахме за създаването на дуото и международните успехи на Антони Дончев и Христо Йоцов. Във второто издание проследихме превръщането на дуото в трио и направихме публично достояние албум на „Акустична версия“, записан в началото на 90-те г., който 27 г. е съхраняван на магнетофонна лента. В третата част от поредицата продължаваме със забележителната история на една от най-добрите и влиятелни български джаз групи.
В третото предаване за „Акустична версия“:
- Антони Дончев и Христо Йоцов връчват награда за млад и надежден музикант на саксофониста Владимир Кърпаров през 1996 г.
- Заминаването на Георги Дончев за САЩ в началото на 1993 г. предизвиква поредица от промени в състава на групата
- Басистът Петър Славов се присъединява към „Акустична версия“; издаването на албума Dum-Ba-Ta през 1999 г.
- „Акустична версия“ – винаги верни на стила си
През 1996 г. „Акустична версия“ отбелязва 10-ия си юбилей с издаването на албума Hitting The Spot, концерт в зала „България“ и връчването на наградата за млад и надежден музикант на саксофониста Владимир Кърпаров.
Христо Йоцов: Ние искаме да бъдем голямата работа и сега ще имаме мениджър. И кой, кой, кой – Пепи Славов ни стана мениджър (бел. ред. става дума за големия български барабанист). Негова беше идеята да направим голям концерт в зала „България“ по случай 10-годишнината на групата. Съответно да излезе дискът Hitting the Spot – има десетка на обложката. За да бъде още по-така пак чрез Британския съвет дойде един от най-големите саксофонисти в Европа и в света – Томи Смит. Той наскоро беше гост на Тони в Бигбенда на БНР със своя програма. Страхотен човек – той основа Джаз консерваторията в Глазгоу и направи бигбенд… Та стигна се до този концерт в зала „България“. Наистина си беше събитие. Залата беше препълнена, имаше много трепети и емоции по време на този концерт. След това имаше коктейл в кръглото фоайе, имаше торта, шампанско с етикет „Акустична версия“.
Антони Дончев: Пепи беше действал като истински мениджър.
„Акустична версия“ по време на 10-ия си юбилей
Христо Йоцов: Тогава възникна идеята да учредим награда за млад, надежден, проспериращ джазов музикант.
Антони Дончев: Не тогава. Преди това.
Христо Йоцов: Да, просто дадохме наградата във връзка с този концерт. Това беше една от идеите, която се реализира в рамките на събитието и Владко официално получи тази награда на сцената на зала „България“.
Антони Дончев: Имаше парична награда – 1000 лв. Аз мисля, че някак си логично, след като вече бяхме постигнали някакви неща и макар че сме били все още млади музиканти, явно сме осъзнавали колко е важно за младите да им дадеш подкрепа. Да им покажеш, че имаш вяра в тях. Това всъщност е най-важното. Сега да ме питаш защо не сме продължили да го правим – това не е доброто, а иначе това, че сме го направили, е прекрасно. Защото сега можем само да се гордеем с това къде е стигнал Владко.
Христо Йоцов: Може би защото имаше събитие, на което да се връчи наградата. Ние не сме намерили начин след това да организираме събитие, за да дадем следващата награда. Пак от несериозност е цялата тази работа. Винаги има начини нещата да стават.
Бутилка шампанско, на която мениджърът Петър Славов слага специален етикет по случай юбилея на „Акустична версия“
Владимир Кърпаров: За мен това беше голяма изненада и чест, когато ми се обадиха. Даже си спомням, колкото и смешно да звучи, че тогава бях на турне с певеца Георги Христов, съвсем друга сфера, с поп музика и трябваше да му откажа последния концерт. Той даже малко ми се разсърди за цялата тази промяна, но аз реших, че за мен е по-важно да отида и да си взема наградата от „Акустична версия“. Даже не помня каква сума беше, имаше ли статуетка – тези детайли не ги помня, но си спомням, че за мен беше страшно вълнуващо в зала „България“. Даже изсвирих едно парче с тях. Това беше It Don’t Mean a Thing. Имах соло, което така изстрелях, толкова добре се получи, че чак те ме погледнаха с едни такива отворени очи. Явно си бях насъбрал енергия за концерта и няма да го забравя този момент. За мен беше чест, че решиха да ми връчат наградата, при условие че по това време имаше супер талантливи музиканти като Пепи Славов, Михаил Йосифов, които бяхме активни тогава. Те се спряха на мен и аз съм много щастлив за това нещо. Това е бил един от чарковете в машината, която ме е избутала на друго музикално ниво.
Христо Йоцов, Пламен Жечев, Петър Славов и Антони Дончев празнуват
Владимир Кърпаров: Поотделно всеки като музикант е невероятен. Също така са и доста различни, дори музикално погледнато, но пък двамата много добре се допълват. Винаги са се допълвали много. През годините са имали различни фази на развитие на това дуо. Всеки, който свири с такива музиканти, първо, няма как да се чувства зле и няма как да изсвири глупост. Защото дори да изсвириш глупост, тя ще прозвучи добре, защото те ще я подкрепят по най-елегантния и музикален начин. Тях така или иначе ги поставям на световно ниво в музикално отношение. Винаги приемат идеи, подкрепят ги и ги доразвиват. Всъщност мога да кажа, че и от двамата съм си открадвал благородно идеи за мои композиции, които сме свирили заедно, защото те винаги леко я подхвърлят идеята и тя веднага пасва. Другото, което се сещам, е за студиото, което те имаха в Бояна. То се казваше „Акустична версия“ и там много сме преживели заедно в различни ситуации – записвайки, свирейки заедно. Това беше първото място, където наистина се боравеше с акустичен звук и с разбиране към акустичния звук, което също е много важно за самата музика, не само изсвирването и естетиката, но самият звук също е вид естетика, която човек трябва да познава, да я е слушал, за да може да пресъздаде всичко това на запис. В това те също имат голям принос в България – не само като композитори и изпълнители, но и със своята звукозаписна и продуцентска дейност.
Британският съвет с благодарствено писмо към „Акустична версия“ за участието на групата в British Days Festival заедно с Томи Смит през 1996 г.
Първият басист на групата е Георги Дончев. Той работи с Христо Йоцов и със своя брат Антони Дончев до 1992 г., след което през януари на следващата година заминава за САЩ, за да учи в престижния музикален колеж „Бъркли“ в Бостън.
Георги Дончев: Помня, че някъде през есента на 1992 г. се явих на прослушване в Гърция. Не съм имал някакви очаквания. Мислех си, че ще ми дадат някаква подкрепа, но си казах, че сигурно няма да замина, защото аз няма да мога да намеря останалите пари, които бяха много за онова време – 17 000 долара на семестър. Помня, че с Васил отидохме в един магазин и аз си купих чисто нови ски и обувки и заминахме за някъде да караме ски. Дадох много пари за ски тогава и след една седмица получих обаждане оттам, от Ерол Ракипов – той беше първият българин, който отиде в „Бъркли“. Той ми каза: „Ти си приет и то с пълна стипендия. Трябва да си купиш билет другия месец и да дойдеш. Започваш от зимния семестър.“ Така и стана.
По време на концерта в зала „България“, за който става дума в началото на разговора, в „Акустична версия“ свири Пламен Жечев. Преди него групата работи с друг басист.
Антони Дончев: Преди Пламен имаше едно момче от Русе – страхотно музикално и талантливо, виртуоз, който се казва Николай Иванов. Ние започнахме да свирим с него, но за съжаление това продължи много кратко време, защото той нелепо си отиде от този свят. След това се появи т.нар. Монгол, както му казвахме, защото той по едно време си избръсна главата и си остави една конска опашка като древните българи. Пламен Жечев е Монгола, който всъщност свири на юбилейния концерт с Томи Смит и който малко след това също замина за САЩ.
Христо Йоцов: Много даровит музикант, с много интересна чувствителност, но доста шантав. По-късно отиде в Америка и се отдаде на духовни дейности. Аз бях свидетел как в Американското посолство не даваха визи на страшно много хора. Този щастливец се яви на интервю, дадоха му 10-годишна виза и аз го закарах на летището. Беше с кубинки, едно палто, една мешка с книги и 100 долара. Дали не му ги бял дал и аз. Така замина този пич за Америка и ние оставаме пак без басист.
Антони Дончев: Тогава се явява малкият Пепи Славов, който вече беше започнал да свири на контрабас, не само на китара, защото той свиреше на китара в ученически банди. И то предимно рок. Появи се това младо, симпатично момче – водолейче и тогава фактически станахме „Трио водолеи“ и записахме…
Христо Йоцов: ...през 1998 г. записахме Dum-Ba-Ta в студиото в Бояна, то се беше преместило там.
Обложката на албума на „Акустична версия“ Dum-Ba-Ta
Петър Славов младши е син на големия български барабанист Петър Славов, който през 90-те г. е мениджър на „Акустична версия“. На легендарния музикант посветихме три издания на „Джаз истории“ миналата година. Предаванията може да си припомните тук. Пепи Славов син живее от години в Ню Йорк, а професионалните му ангажименти го отвеждат в концертни зали и клубове по целия свят.
Петър Славов младши: Моето присъединяване към „Акустична версия“ стана постепенно. Предполагам, че един вид като при пожарна команда, защото те много бързо губеха басисти, които заминаваха предимно в Америка, което се случи и с мен след това. Тази участ ме сполетя и мен, след като свирих с „Акустична версия“. Първо свирих с отделни проекти на Христо и на Антони. Доколкото си спомням, аз записах албум с тях, а на живо може би бяхме свирили веднъж или два пъти. Не си спомням да сме свирили много на живо и всъщност записахме албума. Това беше първият ми сблъсък с тяхната музика като трио „Акустична версия“, иначе преди това бях свирил с Христо и с Антони поотделно.
Петър Славов младши: Винаги с огромно уважение. Те бяха най-младите успели български джаз музиканти, международно успели. Аз тогава и не разбирах чак толкова много и съм се формирал като музикант и като вкус. Баща ми също много ги харесваше. Това естествено помогна и аз да разбера, че те са добри. Все пак в началото някой трябва да те насочи. Но след това и сам се убедих в това. Те се радваха на огромно уважение и това, което правеха, беше като някакъв космос за нас – по-младите музиканти. Аз съм ги слушал много пъти преди да започна да свиря с тях и нищо не съм разбирал от това, което правят. Но човек няма нужда да разбира конкретно от някакъв стил музика, за да разбере, че пред него става нещо страхотно. Преди това аз предимно свирех с мои връстници, които са много добри, но никой от нас не беше утвърден музикант и когато започнах да свиря с Христо и Тони, нещата започнаха да намирисват на някаква кариера, на нещо професионално, което става около мен. Разбира се, в началото въобще не бях готов за тяхната музика. Бил съм много далече от тяхното ниво, но някак си се справих, доколкото можах за тогавашните ми възможности. Все пак аз бях започнал да свиря джаз няколко години преди това. И изведнъж попадам сред двама страхотни музиканти на световно ниво. Напоследък слушах този албум, който записахме и те успяха да изкарат от мен някакви неща, които на тогавашното ми ниво въобще не съм предполагал, че мога да изсвиря или да се сетя да изсвиря. Така че това беше страхотно преживяване и всъщност този албум го слушам с голямо удоволствие. От време на време се връщам към него.
Христо Йоцов и Петър Славов син
Петър Славов младши: Аз като всеки по-млад музикант, който в крайна сметка има възможност да свири с по-големи музиканти от него – много неща съм научил от тях, много неща - за свободата в музицирането, за отвореното мислене. Те бяха първите музиканти, които имаха връзка с джаза и камерната музика и някак си е трудно да го поставя в думи, но – да, много неща научих. Понякога нещата, които не можеш конкретно да поставиш в думи, са също толкова, ако не и по-ценни, отколкото нещата, които можеш конкретно да цитираш. Това беше страхотно преживяване за мен. Пак казвам – не мисля, че бях на тяхното ниво. Пък и трябваше да се боря все пак с репутацията на Гошо Дончев, който беше техният оригинален басист и той вече беше в Америка. Той е страхотен музикант и за мене беше чест да съм на неговото място. Но пък беше и малко страшно да ме сравняват хората с него, но доколкото можах, се справих тогава. Защото тяхната музика не е много обикновена и не може много да се сложи в някакви рамки. В тяхната музика има всичко – има модерна класическа музика, има ECM, има фрий джаз…, но по техния си собствен начин. И първо като дуо, понеже те отначало бяха започнали като дуо, те имаха определена динамика между тях и да влезеш в тази динамика – поне на мен не ми беше много лесно, но пък беше страхотно.
Покана за концерт
Антони Дончев: Пепи също замина. Следващият басист – трети, който заминава за САЩ. Тогава нещата станаха много смешни, защото фактически подготвяхме басисти, за да са готови за предизвикателствата, които ще им предложи сцената в Америка.
Христо Йоцов: Всъщност на Фестивала в Благоевград – струва ми се първият джазов фестивал, който Венци Благоев и Благоевградската община организираха, беше дошла комисия, оторизирана от „Бъркли“, за да прави прослушвания в Европа от Атина. Фактически ние свирихме на прослушването на Пепи Славов, на Владко Кърпаров – той също беше получил стипендия, но отиде в Германия, така че ние си свършихме работата по отношение на Пепи, за да може да се представи впечатляващо на този изпит и непосредствено след това той замина с най-висока стипендия в „Бъркли“.
Петър Славов младши: Това беше голям жест от тяхна страна и голяма чест за мен. Те свириха на моята касетка през 90-те г., която аз изпратих в „Бъркли“. Мисля, че изпратих три парчета – свирих едно класическо парче соло. Второто не се сещам кое беше, другото беше на Джон Колтрейн, едно парче, което се казваше Like Sonny и Христо, и Тони свиреха в този запис. Разбира се, хората, с които свириш това нещо и те като са добри, и тебе те карат да звучиш по-добре, което за прослушване е идеалният вариант. Двама страхотни музиканти с един зелен музикант карат зеления музикант да звучи по-добре, отколкото ако аз бях много добър и бях записал касетката с двама лоши музиканти. Може би щях да направя по-лошо впечатление. Така че това беше страхотен жест от тяхна страна и според мен много помогна, защото във всяко прослушване, в което има замесен повече от един човек, всички хора са важни, цялостното впечатление е важно.
Антони Дончев и Христо Йоцов
В края на третата част на „Джаз истории“ Антони Дончев и Христо Йоцов споделят няколко думи за посоката в албума си Dum-Ba-Ta.
Антони Дончев: Това си е версионна посока.
Христо Йоцов: Тони е абсолютно прав. Ние каквото и да правим, хубавото е, че през всичките тези години със смени на басисти и други неща, винаги музиката на „Акустична версия“ е емблематична, особена, запазена марка, каквото още може да се каже.
Следващата седмица продължаваме с финалното издание от поредицата за „Акустична версия“. В него ще имате възможност да чуете музика от новия албум на формацията Time In Time Out, а с Антони Дончев, Христо Йоцов и Георги Дончев поглеждаме напред към бъдещето на групата с вярата, че когато в основата на всичко е любовта, най-доброто предстои.
Снимки и материали: от личния архив на Христо Йоцов
