Германският пианист Аксел Цвингенбергер вече 40 г. свири само буги-вуги. Живее в Хамбург и пътува по целия свят, за да представи, както той я нарича „най-горещата музика за пиано”. Свирил е с големи звезди в този стил, като Джей Макшен и Сами Прайс. За своята любима музика, за тези сътрудничества и за хобито си – да прави макети на парни локомотиви, Аксел Цвингенбергер разказва в интервю на Емил Войников, което можете да чуете тук чрез бутона „Аудио” и довечера от 22 ч. в предаването All-Time Jazz Masters. Често гостувал на джаз фестивала в Банско, Аксел Цвингенбергер тази година ще свири с Кейто Сайто от Япония на 10 август.
Какво означава да правиш кариера в жанра буги-вуги?
Това е моят музикален език. Аз свиря тази музика от почти 40 години и това ми доставя огромно удоволствие. Страхотна музика за пиано. За мен това е най-горещата музика, която някога е писана за този инструмент, и е чудесно, че съм способен да я изпълнявам.
Междувременно, всяка неделя в късните часове аз водя джазово шоу, което се казва „Джаз по желание”. Обикновено го откривам с едно буги-вуги в изпълнение на Сами Прайс. Познавате ли пиесата Goodbye Paris?
Да, дори познавах самия Сами Прайс. Свирил съм и съм записвал с него.
Моля, разкажете с няколко думи за музиканти, с които сте работили и които са толкова различни, като например бендлидера Лайонел Хемптън, Джей Макшен от Канзас сити и последен, но не и по важност – Чарли Уотс, барабаниста на „Ролинг стоунс”.
Разбира се, вие познавате Лайонел Хемптън. Той беше голяма звезда в джаза. Покани ме да се присъединя към бенда му като солист на едно европейско турне през 1980 г. За мен беше голямо преживяване да свиря в някои пиеси с целия биг бенд. Научих много за динамиката, за суинга, за така наречения „драйв” и за много други неща. Лайонел Хемптън обичаше буги-вуги, защото той е израсъл в тази среда, така че зе мен това беше голямо преживяване. Джей Макшен беше един от най-всестранно развитите пианисти, които бихте могли да си представите. Той остави огромно наследство като биг бенд лидер, като блусар и като джазов изпълнител. Ние направихме две турнета с него и записахме няколко албума. Беше просто прекрасно – с него се общуваше лесно, винаги беше в добро настроение, той се отнасяше с ентусиазъм към музиката и въпреки това беше в състояние да изпълнява истински носталгичен блус, който беше донесъл от Канзас сити. А Чарли Уотс – знаете, че той е голям блус и джаз барабанист. Разбира се, като балабанист на „Ролинг стоунс”, той е много известна личност. Докато свирехме заедно, винаги се създаваше хубаво настроение, пък имахме и някои щастливи случай, когато правехме някои неща в стил буги-вуги. Много е полезно да имаш барабанист, който действително те подкрепя в съответния музикален бийт.
Има една пиеса, в която свирите със саксофониста Биг Джей Макнийли. Тя се казва Saxy Boogie-Woogie. Не мислите ли, че би могло да бъде и Sexy Boogie-Woogie? Разликата е само една буква?
Разбира се, това е шега, нали? Но музиката е секси и в двата случая.
Следващия въпрос също е в рамките на шегата. Аксел, става дума за вашето хоби. Буквално преди дни научих, че тромбониста и блус певец Джак Тийгардън има същото хоби като вашето – да прави миниатюрни модели на парни локомотиви. Знаехте ли това?
Не знаех това за Джак Тийгардън, но много други музиканти правят същото. Буги-вуги пианиста Мийд Люкс Луис също обичаше парните двигатели, а днес същото хоби има Род Стюарт, например. Това е нещо, което е увлекателно за хората, защото тези парни двигатели са олицетворение на силата и на динамиката. Аз спасих правителствения влак на ГДР, който щеше да бъде разрушен... И сега той е паметник.
Аксел, Вие сте били в Банско няколко пъти. Доколкото знам това ще бъде вашия трети път, така ли е?
Мисля, че това ще бъде за четвърти път, за първи път бях там в края на 90-те години – два пъти самостоятелно, а последния път – с певицата Лайла Амънс.
Според Вас забелязва ли се някаква традиция при организацията на фестивала през годините?
Мисля, че това е чудесна възможност да се покаже тази музика на хората. Когато бях в Банско за първи път, в края на 90-те, доколкото си спомням, това беше само началото. Това беше само едно представяне на тази музика на българската публика, доколкото аз си спомням. През последните 2 години фестивалът се разширява чрез бизнеса и много големи звезди застават във фокуса на общественото внимание – много повече отколкото през последните 15 години. Така че за мен е чудесно да видя как се развива фестивала и мисля, че той ще играе още по-значителна роля в Европейския фестивален календар. Как беше името на вашето предаване?
All-Time Jazz Masters!
Ооо, звучи прекрасно!
През август тази година вие ще свирите в дуо с японеца Кейто Сайто.
Да, той е голям мой почитател.
На мен цялата работа ми звучи малко екзотично, но бихте ли представил моля Кейто на нашата аудитория с няколко думи.
Кейто Сайто е първият японски буги-вуги пианист. Всъщност той се научи да свири буги-вуги от моите записи. Разбира се, че е екзотично да имаме японски буги-вуги изпълнител, но също така е екзотично да имаме и германски буги-вуги изпълнител. Ние с Кейто сме един вид тандем. Кейто е много популярен в Япония, той свири в дует със своя брат Мория – свирят на пиано на четири ръце като използват много буги-вуги елементи в своята музика. Кейто е много емоционален буги-вуги музикант, много техничен, много добър... Ние направихме няколко турнета из Япония заедно и също така записахме съвместен албум на две пиана. Кейто е много всестранен пианист и аз наистина очаквам с нетърпение да представим буги-вуги пиано дует на фестивала в Банско.
Благодаря за това интервю, Аксел! Ще се срещнем в Банско през август.
Ще донеса копие от албумите със Сами Прайс, с Джей Макшен и с други музиканти... Така че да можеш да им се насладиш.
