Музиката ги събра мечтатели – и те са такива вече 27 години.
Ентусиазираните ученици от Музикалното училище в София са запечатали в себе си плам, устрем и усещането, че светът е твой, стига да го прегърнеш. И те се втурнаха в музиката. Обиколиха целия свят и ни водеха със себе си, за да се насладим на всичко, което ги прави щастливи.
„Акага“ се появиха в почти пълен състав от версии през годините, за да отпразнуват своя 27-ми рожден ден с концерт в Зала 1 на НДК. Само двамина отсъстваха.
Така в първия час чухме музиката им, изпълнена точно от хората, които са я свирили и записвали. Във втората половина на концерта почти всички бяха на сцената през цялото време, за да слушаме накрая, например, петима китаристи и шестима перкусионисти едновременно.
Те звучаха в сюблимното единство на „Акага“ – едонимишленици за музиката, която може да ни изправи на крака.
При „Акага“ всичко се случва с лекота, колкото и да изглежда невъзможно. Докато чертаят смели планове в трафопост, топлени от калорифери през есента на 1991 г., през зимата те вече имат първи концерт, а пролетта идва с дебютен албум.
Една от пиесите в тази касета е на Милчо Левиев. Чухме я, последвана от още една творба от ранните им етно влияния.
С фолклора в основата те стигат и до Джаз фестивала в Монтрьо през 1999 г., на който тяхна песен с Белослава – „А – Я“, влиза в сборен албум с 20 песни, избрани измежду творбите на 2000 артисти.
„А – Я“ сега се издава за първи път в новия им албум „27“, заедно с нов сингъл, синглите от последните години и студийни версии на кавъри и ремикси, с които публиката танцува на концертите им.
Джазът и фънкът са винаги в основата, а цветовете през годините добавят реге, дръм-енд-бейс, ритъм енд блус, рокендрол, психеделичен рок. Всички тези аромати вдишахме на концерта на „Акага“ снощи. На всички тези песни танцувахме.
Способността на музиката на „Акага“ да прониква в душите и телата нагледно показаха десетките веселящи се деца в оркестрината – всяко със своя танц, всички в общата радост.
„Акага“ не само мощно свирят и хубаво пеят, но и възхитително танцуват, понякога устройвайки танцови серенади с инструментите си на своите солиращи колеги.
До края на концерта няколко бяха хората в залата, които по неизвестни причини не бяха на крака. За своите танци, за пеенето си и за морето от светлини от светкавиците на телефоните публиката щедро получаваше заслужени комплименти от сцената.
27-ми „юбилей“? Празникът, замислен за 25-ата годишнина на състава, се случи чак сега единствено по финансови причини, за да покаже още веднъж, че в трудностите откриваме силите си и израстваме. И че, да, няма непостижими върхове.
А празникът бе организиран с размах – озвучаването беше съвършено, направено от приятели от Финландия, картината от видеостената беше винаги атрактивна, с редуващи се архивни снимки, видеа, мигове от изпълненията на сцената и реакцията на публиката. Нищо не бе спестено от възможностите на техниката да направи образа интересен и притегателен.
На финала чухме и после дълго и публика, и музиканти си пяхме „Помниш ли онези дни?“, а бисовете дойдоха под формата на джемсешъни с Proud Mary и Cuba Libre, за първото чуване на които вярвам, че всеки има конкретен спомен. При мен е така.
Трудностите тежат в някой друг сезон. В лятото на „Акага“ те са източник на сила.
Снимки: Димитър Алексов
