Точно преди 60 години на днешния 14 април 1965 г. в Националната музикална академия се провежда знаменит джемсешън с участието на млади музиканти, които в този момент развиват джаз сцената у нас.
Стефан Славов, Людмил Георгиев, Симеон Щерев, Християн Платов, Милчо Левиев
„Този джемсешън бе неочакван. За него нямаше никаква разгласа.“ – разказва Добролюб Пешин, който снима случилото се с брат си Иван Пешин.
Стефан Славов, Людмил Георгиев, Милчо Левиев, Любен Борисов
„Обичахме джаза, интересувахме се. Нашият учител в това направление бе Уилис Коновър по „Гласът на Америка“. И цял живот го слушахме.“ – продължава той.
Людмил Георгиев, Християн Платов, Симеон Щерев
За джемсешъна научават от приятели музиканти.
Милчо Левиев
След това има периодично други такива събития.
Людмил Георгиев и Симеон Щерев
Те са в по-малък или по-голям мащаб.
Симеон Щерев, Милчо Левиев, Християн Платов
Но това от 14 април 1965 г. остава в историята с препълнената зала.
Симеон Щерев, Любен Борисов, Милчо Левиев, Крум Калъчев
„Всички чакаха. Публиката бе предимно студентска и от млади хора, имаше и по-възрастни.“ – разказва Добролюб Пешин.
Симеон Щерев, Любен Борисов, Милчо Левиев, Крум Калъчев
Джемсешъна открива Людмил Георгиев.
Людмил Георгиев, Милчо Левиев
Музикантите постепенно излизат на сцената.
Симеон Щерев, Людмил Георгиев, Любен Борисов, Милчо Левиев
Сред тях са Симеон Щерев, Милчо Левиев, Любен Борисов – Камилата, Петър Славов, Стефан Славов, Крум Калъчев и знаменитият китарист Християн Платов.
Любен Борисов, Милчо Левиев, Петър Славов
„Публиката реагираше много спонтанно след всеки хорус.“ – връща се към емоцията на вечерта Добролюб Пешин.
Стефан Славов
„Залата бе претъпкана, включително с правостоящи, имаше хора и на сцената. Така е останало в моето съзнание това изключително събитие за любителите на джаза.“
Любен Борисов, Симеон Щерев, Петър Славов
В центъра е ядрото на „Джаз фокус’65“.
Милчо Левиев, Любен Борисов, Симеон Щерев
„Рядко днес споменаваме Християн Платов, все по-малко се говори за Людмил Георгиев. Но те, Милчо, Банана, бяха в основата на всичко това.“
Милчо Левиев, Любен Борисов
Джемсешънът завършва посред нощ.
Петър Славов, Любен Борисов
Свирят се предимно американски стандарти.
Финалът е със C-Jam Blues на Дюк Елингтън.
Людмил Георгиев, Милчо Левиев
„Беше много хубаво за нас тогава.“ – с усмивка казва Добролюб Пешин.
Крум Калъчев
Двамата с брат си Иван Пешин снимат с елементарен фотоапарат „Зоркий 4“. „Добър за времето си, на филм ORWO 27 дина с едро зърно.“
Симеон Щерев
Жадните за слушатели са изпълнили всяко възможно пространство на залата.
Християн Платов, Милчо Левиев, Людмил Георгиев, Симеон Щерев, Любен Борисов, Стефан Славов
А над сцената е дежурният партиен лозунг.
Добролюб Пешин е художник – дизайнер на електроника и в машиностроенето. Той упражнява тази професия в продължение на шест десетилетия до тази година.
Първите му джемсешъни са още от студентските му години в Националната художествена академия.
„Там обстановката беше по-разкрепостена. Имаше балове, посещавани от широк кръг хора не само от академията, а изобщо почитатели на събирането на млади хора.“ – връща се повече от 60 години назад във времето Добролюб Пешин. Снимките му са от бала през 1963 г. Участват Симеон Щерев – флейта, Симеон Венков – контрабас, Филип Малеев – китара, Крум Калъчев – барабани.
Редовно в Художествената академия свирят Ангел Везнев, „Студио 5“ с Вили Казасян, после – Ванко Пеев, Гери Калъчев, Пепи Славов, един от основните е Стефан Славов. „Милчо идваше от време на време за по малко, но влизаше.“
„В големия салон се свиреше спокойно джаз, и то от младите – Банана, Крум Калъчев, Заека, Мони Венков, Димитър Петров, Филип Малеев – плакатист и страхотен китарист, работил с Людмил и оркестъра на Леа Иванова.“
Включва се и тенор саксофонист от Военната естрада, Райчо Иванов също идва на тези свирения. Там, където се танцува, свирят Ванко Пеев, Димитър Золотович – бас, Петър Славов – барабани, Стефан Славов – тромбон и тромпет, Гери Калъчев – тенор саксофон.
„Атмосферата беше хубава. Преди в Художествената академия да дойде рокът се свиреше джаз и хората харесваха тази музика. Художниците обичаха джаз и голяма част от тях знаеха какво да слушат. А нас в джаз ни възпитаваше Уилис Коновър – будител от световен мащаб.“ – разказва Добролюб Пешин.
