Музикални скулпутри, които не са експонати. В момента, в който ги видиш, чувстваш желание да засвириш на тях. Те са така живи. Скулптурите веднага се сближават с теб и те приканят да влезеш във връзка и контакт с тях. Това са творбите в изложбата „Щрайх“ на Тодор Тодоров, подредена в галерия „Райко Алексиев“ на Съюза на българските художници. Тя е шестата от тазгодишното издание на „София хартиен арт фест“, организиран от фондация „Аматерас“, на която скулпторът е основател. С изложбата той чества 70-ата си годишнина. Вернисажът е днес от 17 до 19 ч. Творбите можем да видим – и да докоснем – но също и да бъдем докоснати от тях до 4 декември.
За първи път в богатия си и разнообразен творчески път Тодор Тодоров прави група скулптури. „В самото начало не знаех колко голяма ще е тя. След година – година и половина осъзнах какво правя – изразявам впечатлението си от много посещения на концерти за единението между музикант и инструмент. Те се превръщат в едно цяло.“ – описва вдъхновението авторът.
Работата по скулптурите той започва преди три години, а цикълът е почти завършен. Няколко работи са в процес на подготовка, към тях ще бъдат добавени още няколко. Идеята е за създаването на щрайх от оркестър, но не само от класически инструменти. „Има и по-диви – с една струна, азиатски, източна арфа...“ – изрежда ги Тодор Тодоров.
Всяка скулптура носи в облика си и самия звук на инструмента, олицетворява емоционалното му въздействие. Знаеш как ще засвири той, какво чувство ще изрази, докъде ще стигне, какво ще извика. „За мен е съвсем така.“ – потвърждава създателят им.
Контрабасът стои със своята тежест, виолончелото е облечено във фрак, други инструменти явно задълбават в емоциите и ще разровят в душата.
Те са родени от чувството, както посочва Тодор Тодоров: „Самото им възникване е напълно спонтанно.“ И пораждат чувство на духовна близост.
Сигурен съм, че мнозина като мен ще поискат да ги докоснат и да засвирят на тях. „За мен като професионалист е задължително една скулптура да бъде пипана, защото така може да бъде възприета много по-добре.“ – казва авторът. Той уточнява, че не е търсил звукът да е компонент, струните са чисто визуален елемент.
Но и негови приятели са пожелали да свирят на скулптурите на откриването на изложбата. Тодор Тодоров насочва към основната цел: „Те не са направени за свирене. Те са символ.“
И все пак на вернисажа ще звучи музика. Ще има музикална инсталация, направена от Марияна Вълканова, както и на млад чешки киноозвучител, който е приятел на неговия малък син.
Тодор Тодоров е член на СБХ от 1984 г., както и на 10 международни професионални организации в Европа и Азия. В яркия си творчески път той е носител на 21 награди и е познат предимно с монументалните си произведения по света. Но и у нас неговият творчески дух ни обогатява. От Тодор Тодоров е създадена водната каскада по стъпалата към паметника „1300 години България“ в Шумен, един от символите на града. Той въздейства емоционално – стичащата се по големите каменни корита вода носи от платото живителната сила на природата и натрупва и пренася през времето духа на вече 13 века България.
И технологиите имат душа, както виждаме в тази скулптура, отпращаща към мелодията на машинните части, в изложбата „Щрайх“. За пореден път откриваме Тодор Тодоров като автор на живи творби. Взаимодействието на произведенията със средата е елемент от неговото изразяване. Той е автор на манифеста на жанра елементална скулптура. В София можем да видим няколко такива негови творби, които се движат от вятъра и отразяват светлината. Това са птиците на покрива над сграда на ул. „Московска“, както и слънцето до Моста на влюбените.
„Това е една от любимите ми теми – за природните елементи. От малък имам силен пиетет и респект към тях. Още в студентски години си мислех, че векове наред скулптурите са се пазели от природните елементи и се правели все по-устойчиви и все по-силни. Замислих се – не може ли скулптурата да влезе в директен контакт с природните енергии, от което да се роди чисто нов резултат. И се оказа, че не само може, а има още хора по света, които работят по тази тема. Всичко това сложих в една книжка, за да мога да отгранича това ново направление в съвременната скулптура. Нарекох го елементална скулптура на името на тези четири природни елемента.“ – разказва Тодор Тодоров.
Попаднал под въздействието на произведенията си от изложбата „Щрайх“, той прави откритие: „Открих едно нещо, което не ме учуди – че съм грамотен слушател. Няма роден слушател. За това трябва много отделено време, образование, слушане. Както няма и роден музикант или роден автор. Човек може да бъде надарен в едно отношение, но ако не положи къртовски усилия, за да развие това малко, което Дядо Господ му е дал, просто нищо не се получава.“
„София хартиен арт фест“ е част от Календара на културните събития на Столична община за 2021 г. Джаз ФМ е медиен партньор. Проектът се реализира и с любезното съдействие на Национален фонд „Култура“, на Съюза на българските художници, на бизнеса и на Българо-японска бизнес асоциация.
Интервю с Тодор Тодоров можете да чуете чрез плейъра под основната снимка.
