Внучката на Шмиргела Юлия Банкова дари негови творби в София, в родния му Шумен и в Самоков: „Всеки творец има нужда да бъде съживяван от пулса на сърцата ни и на времето“
Снимка: Светослав Николов

Внучката на Шмиргела Юлия Банкова дари негови творби в София, в родния му Шумен и в Самоков: „Всеки творец има нужда да бъде съживяван от пулса на сърцата ни и на времето“

Първата изложба с произведения от дарението е „Голото тяло – изследване на формата“ в галерия „Васка Емануилова“ към Софийската градска художествена галерия, а втората е вече открита в самата СГХГ

Творби на Николай Владов – Шмиргела, дарени от неговата внучка Юлия Банкова, са представени в изложба в галерия „Васка Емануилова“ – филиал на СГХГ, до 16 февруари 2025 г. Двамата творци са свързани като членове на създаденото през 1931 г. Дружество на новите художници. Влизайки в галерията в парка „Заимов“, ни посреща снимка на Владов и Емануилова, която е част от постоянната експозиция.

Снимка: Светослав Николов

Наследниците на художника и скулптор даряват всичките негови творби на СГХГ и Художествена галерия „Елена Карамихайлова“ в родния му град Шумен, където ще бъде оформена постоянна експозиция. Бюст на Маяковски и портрети на поети са дарени на библиотеката в Самоков. Целият архив на Шмиргела е предаден в Централния държавен архив на Държавна агенция „Архиви“.

Снимка: Светослав Николов

С поредица от изложби започна интерпретацията на това наследство. Първа е „Голото тяло – изследване на формата“ в галерия „Васка Емануилова“, която бе открита на 19 ноември и продължава до 16 февруари.

Снимка: Светослав Николов

„Експозицията е естетски подредена и духът на всяка една работа ликува, защото отново е съживена творческата енергия. Ако една скулптура се затвори между четири стени и рисунките – в една папка, те просто изнемогват. Творбите имат нужда да бъдат пуснати, да имат свободата да изразят себе си. Те имат нужда да бъдат докоснати, както приканих да направят дечицата на откриването на изложбата. Всеки творец има нужда да се отрази в очите и в душите на своите зрители, да бъде съживяван от пулса на сърцата ни и на времето.“ – каза в интервю по Jazz FM дарителят Юлия Банкова, внучка на Шмиргела.

Снимка: Светослав Николов

Дарението описа директорът на СГХГ Аделина Филева: „Ние бяхме поканени в ателието, в което Шмиргела е работил през последните 30 години преди смъртта си. Разговаряхме кое е добре да отиде в Шумен и кое – в СГХГ. Ние получихме голото тяло – фигурки, около 15 творби, повечето от тях – теракота, заедно с негови рисунки и акварели.“

Снимка: Светослав Николов

Аделина Филева сикураторът Неда Живкова разработват план за две изложби – за голото тяло и за колекцията от творби на Шмиргела, която се откри на 11 февруари 2025 г. в СГХГ. С тях започва интерпретацията на дарението. В изложбата „Голото тяло – изследване на формата“ са представени 30 произведения – скулптура и рисунка. „Този жанр не е характерен за цялото творчество на Шмиргела, а за периода в края на 60-те и началото на 70-те. Той извършва изследване на формата, както сме нарекли изложбата. Това се вижда от комуникацията между скулптура и рисунка в галерията.“ – разказа кураторът Неда Живкова.

Снимка: Светослав Николов

Изложбата е допълнена с цитати от книгата на Шмиргела „Голотата в изкуството“, която Неда Живкова открива. Тя прави и проучвания в Националната художествена академия. Както посочва дарителят Юлия Банкова: „Тя не само съживи паметта, но и образова нас и бъдещите поколения.“

Снимка: Светослав Николов

„През 1940 г., в навечерието на Втората световна война, той пише своя труд „За голотата в изкуството“, а тридесет години по-късно разработва серия малки пластики и рисунки в интимния жанр „Голо тяло“. Техните художествени и пластични проблеми имат съвършено различен характер от създаваната от него монументална скулптура. Формата не е самоцел и е от съществено значение как и от къде авторът черпи вдъхновение. Отговори на въпросите за пропорциите, материала и движението на тялото в пространството Шмиргела търси както в рисунките си, така и в теракотените и бронзови фигури на голи женски тела. Състоянието на модела, лекотата на присъствието, уловеният миг и падащата светлина са художествени характеристики далеч от общочовешките теми и сюжети на неговите скулптурни композиции и паметници. Интимност, хармония, енергия, смирение, умора, патос са въплътени в женските фигури. Душевни състояния, които провокират въображението, и търсенето на определени движения на различните части от тялото предават чувствата и настроенията, характерни за сюжета. Голото тяло става изразно средство, което притежава универсална и вечна стойност.“ – упътва ни в изложбата кураторът Неда Живкова.

Снимка: Светослав Николов

В изложбата е още откупен от СГХГ портрет на Шмиргела, нарисуван от Вера Лукова, близка негова приятелка.

Снимка: Светослав Николов

Представен и скулптурен автопортрет на Владов, който галерията притежава. „Срещата на зрителите ще бъде веднъж с неговия образ и втори път – с произведенията му.“ – коментира Аделина Филева.

Снимка: Светослав Николов

Галерията получава и изработена от Шмиргела фигура, която десетилетия наред стоеше пред неговото ателие.

Снимка: Светослав Николов

„Още тогава издействах всички документи и я монтирахме веднага в Градската градина при две други негови произведения. Те като че ли бяха чакали тази творба да се появи, за да бъде цялостно присъствието на Шмиргела в градината.“ – подчерта Аделина Филева.

Снимка: Светослав Николов

„Това дарение се измерва като принос, като памет, като отношение към художниците. Колкото повече такива дарения получаваме, толкова по-цялостна ще е паметта за българското изкуство.“ – казва тя. И припомня традицията в това отношение: „Дарителството е много важно. Някога до 1944 г. то е било много силна част от българското общество. Всеки, който е имал възможност, е правел дарения на институции или за каузи по свой избор. Хората са смятали, че това е част от техния морал и от начина им на живот. Дарителството е събирало и сплотявало обществото. Затова за нас са толкова ценни тези дарения.“

Снимка: Светослав Николов

Призмата на това дарение е будителска и просветителска, казва Юлия Банкова. Изследването на получените материали продължава и то води до нови открития, посочва кураторът Неда Живкова: „Чрез материалите от дарението научаваме, че Шмиргела е изключително разнолик творец. Ровейки се в дарението, откриваме нови образи, които той пресъздава, нови материали, с които е творил, което нямаше да го разберем от каталозите. По това време, след 1944 г., много от творбите му остават затворени, сред тях – рисунки от пътувания до Турция и Азия. Те са толкова любопитни – с пастели и въглени, цветни, много живописни, нямащи нищо общо с неговото скулптурно амплоа.“

Снимка: Светослав Николов

На 11 февруари в СГХГ се откри друга изложба с дарението, направено от внучката на Шмиргела Юлия Банкова – колекцията му от произведения на други автори – както чужди, така и български като Александър Жендов, Стоян Венев, Светлин Русев. „Възможните връзки: Образи из ателието на Николай Шмиргела“ продължава до 6 април.

Ключови думи: