Всяка седмица в ефира на Джаз ФМ предаването ни за латино джаз Desafinado е чистата радост от живота. В края му водещата Мирослава Кацарова неизменно напомня: „И не забравяйте да се радвате на живота!“ Вече 20 години Desafinado е поглед към непознати светове, устрем към по-далечни хоризонти, вникване по-дълбоко в чувствата.
За юбилея на предаването Мирослава Кацарова ни събра на концерт, в който ни поднесе любими класики, свързани с боса новата. Скъпи приятели и изключително прекрасни музиканти бяха на сцената с нея – Мирослав Турийски – пиано, и Младен Димитров – барабани.
Сред специалните участници в събитието бе Павлета Семова – вокал. „Тя ходи като бразилка, изглежда като бразилка, пее като бразилка.“ – представи я Мирослава Кацарова. Свирещия на уду друг специален гост – Димитър Семов, тя определи като „владетел на латиноамериканските ритми“. Концертът се състоя в самия ден на излъчването на предаването за първи път преди 20 години – на 4 декември. В Sofia Live Club се събрахме запалени почитатели на радиото ни и на предаването, на изкуството на боса новата, на творчеството на Мирослава Кацарова.
„Desafinado“ – изпяха в началото заставката на предаването Мира и Павлета. И вълшебството започна. В следващия час концертът се разгърна като предаване на живо, по време на което откривахме и преоткривахме любими песни от бразилската, от френската и от мексиканската традиции, чухме историите на тяхното създаване, опознахме контекста на появата им, разбрахме защо са останали вечни.
Научихме как боса новата е тръгнала да пътува по света и във времето, как достигна и до нас в новаторския и така очарователен албум „Бяло в бяло“ на Мирослава Кацарова с Румен Тосков – Рупето, Веселин Веселинов – Еко и Христо Йоцов, албум, станал и повод за стартирането на Desafinado.
„Парфюми“ ни върна към романтиката на времето, когато за първи път по много деликатен начин бразилските ритми се срещнаха с електрониката в българска песен. Поканата на автора на музиката Веселин Веселинов – Еко да я запише Мирослава Кацарова нарече „изкушаваща“. С „Бяло в бяло“ през 2001 г. почувствахме вливането на свежата струя на световната култура в потока на българската музика.
Мира изпълни „Парфюми“, за да отбележи старта на предаването преди 20 години и началото на свой личен път. Чухме я в акустична версия – омайна и пленителна, нейните пейзажи от късни следобеди на септемврийските плажове извикаха в съзнанието спомените за мечти, сбъднали любовта. И слънцето изгря, и поехме по „Летни улици“ на щастието.
В Desafinado Live Мира ни отведе до Бразилия и в САЩ, за да открием как радостната боса нова среща тъгата в американския блус и се появява „дезафинадо“ – този тон леко извън лада, който олицетворява съчетанието на сладкото и горчивото във всичко в живота.
Вживяхме се в мечтите на Аструд Жилберто да запише своето име в историята на музиката не само като изпълнителката на The Girl from Ipanema. Влязохме в киносалона, за да почувстваме магията на френските филми от 60-те, озвучени с боса нова, за да оживее пред погледа ни изпълнението на Каетано Велосо в „Говори с нея“…
Тогава притихнахме с Cucurrucucu Paloma, за да преминем по „Мост от светлина“ до реалния живот, в който видяхме ярки цветове, почувствахме по силен начин вибрациите на радостта. Концертът завърши с усещането за силна емоция, която инстинктивно понечваш да оттърсиш от себе си. Но осъзнаваш, че не можеш. И че не искаш.
И през цялото време музиката се лееше естествено и нежно ни прегръщаше – позната и преоткрита, отдавнашна любов и неизпитвана досега страст. Всички на сцената бяха намерили най-точните форми за най-силно отпечатващия се изказ. Концертът бе чувствен, романтичен и мечтателен, каквато е самата боса нова, каквато е стилистиката на предаването Desafinado, вече 20 години провъзгласяващо величието на това да се радваш на живота. И вменяващо отговорността да го цениш.
В залата за Desafinado Live бяхме сродни души – познавахме се или се запознахме, опознахме се още повече. Наши гости бяха представители на Посолството на Бразилия в България, както и директорът на Френския институт в България Пиер Колио. Много бяха цветята и подаръците, които поднесохме, безброй бяха усмивките и прегръдките, които скрепиха близостта ни, блажена бе взаимността, с които така силно се свързахме в обич.
