Млади артисти изиграват живота на професионалния музикант в мюзикъла „Отново в джаза“. Текста пише Станислава Ризова. „Когато за пръв път чух как бендът свири на живо в мюзикъла „Бурлеска“ в НМА „Проф. Панчо Владигеров“, реших, че ще е много интересно за публиката да почувства тръпката, когато музикантите са близо до теб, когато чуваш разговорите им и си част от техния вътрешен свят.“ – разказва тя в интервю по Jazz FM.
В създаването на музиката публиката става свидетел на крайната точка в един дълъг и интересен, често – не безпроблемен път. В спектакъла виждаме през какво преминават музикантите и съпреживяваме цялата им емоционалност, която прониква в музиката. Така ставаме част от процеса, който много напред във времето води до изявата. Гален изпълнява една от водещите роли и в спектакъла синтезира основното в монолог: „Публиката ще има удоволствието да разбере цялата трагикомедия, свързана със събирането на групата, репетициите, скандалите, през които преминаваме, преодоляването на всичко това и излизането на сцената.“
В този момент всичко е обляно в светлина, но междувременно е имало мечти и страхове, осъзнаване, че сме част от нещо голямо – музиката, и от една общност – групата. През какви предизвикателства преминават музикантите, както ще открием в постановката? „Предизвикателството е музикантът да остане в своя път, да прави музиката, която желае и да се развива в нея, въпреки трудностите – финансови, психически или социални.“ – отбелязва Валентин Атанасов. Симеон Божилов добавя: „Те са чисто човешки, за да може да се стигне до музиката и на сцената да се случи нещо хубаво. Има караници, скандали, сблъсък на различни характери. Всеки трябва да преодолее себе си, за да могат всички да излязат на една сцена и да покажат нещо общо.“ Така в една група всеки дава от своята индивидуалност, така че да помогне в изграждането на специфично цяло, посочва Краси Зафиров: „За нас най-важното е да предадем идея чрез музика. Според мен това обединява много хората да се стремят към нещо общо.“
Всичко започва от разговор за музиката на Станислава Ризова с Кристиан Кръстев. „Той ми спомена една история и аз от там се вдъхнових и му предложих спектакъла. След това попитах Даниеле, Гален, Краси дали биха участвали. И до днес мисля, че те тогава не осъзнаваха в какво се въвличат.“ – път на откривателството за всички е била работата по спектакъла, разбираме от думите на Станислав Ризова. Кристиан Кръстев разказва за самото начало: „Беше среднощен разговор за изкуството, за музиката, за това как доста музиканти се обединяват в проекти. Говорихме за джаз стандарт от Хорас Силвър – Nica’s Dream – коя е Ника, коя е Паноника. Разказах как Паноника е била близка с джаз музикантите през ХХ в., как им е помагала. Съни се вдъхнови. Пуснах ѝ малка искра, тя я превърна в цяло огнище.“
В мюзикъла виждаме какво е музикантският живот. Как изглежда той отстрани? Николай Николов е студент от НАТФИЗ: „Момчетата подходиха доста професионално, искат да се развиват и много се развиха от началото на репетициите. Никой не се отказа, което означава, че в тях е запалена една искра. Много съм радостен, че мога да съм част от магията на музиката, защото този спектакъл не е типичният театрален. Мисля, че ще се получи прекрасен спектакъл и публиката ще бъде доволна от всички и всичко.“ И ще има по-богато преживяване с музиката, когато знае през какво се преминава, за да се появи тя.
Оригиналната музика за „Отново в джаза“ пише Михаил Йосифов. Идеята е доразвита на творческа среща в Кюстендил в дни на откровено споделяне. Даниеле Феббо коментира, че разказаното в мюзикъла до голяма степен съответства на реалността: „Още в началото, когато Съни пишеше, се събирахме вечерите, тя ни разпитваше какво се случва в ежедневието ни и през какво преминаваме. Това й е дало истинност в текста.“ Тя е благодарна, че те са я допуснали в своя свят. Опознала го отвътре, цитира думите на Михаил Йосифов: „Тежък е лекият живот.“ „На пръв поглед, както и в монолога Ален заявява, отстрани е весело и забавно. Всички смятат, че това да правиш изкуство, е вид забавление и не е сериозна работа. А то изисква много усилия, много време, понякога човек дава и здравето си в името на една идея. Това трябва да да се гледа с уважение.“
Така е и при актьорите. „Трябва да знаем, че сме обединени в една кауза, нещо, което е над нас – изкуството. Радвам се, че хората ще го видят.“ – споделя Николай Николов. В спектакъла се казва, че творците не трябва да забравят защо са започнали да се занимават с музика. „Всички сме отдадени на музиката. Не се отказваме пред никакви трудности. Работата ни мотивира всеки ден.“ – с убеденост казва Ивайло Манев. Но всеки ден ни изправя пред нови предизвикателства и се налага да излизаме от зоната си на комфорт, както казва Михаил Тодоров: „Например в нашата пиеса трябва да свирим, да танцуваме, да правим актьорска игра. Това определено ме изкарва от зоната ми на комфорт и е сериозно изпитание за мен.“
Ръководител брас балет е Моника Макавеева. „За нас това бе голямо предизвикателство. Движенията трябва да са изчислени да не пречат на музиката, която е на първо място. Имахме доста работа, но с всяка репетиция те стават все по-добри и аз съм все по-доволна.“ – израстват и в танца професионалните музиканти. В разговора ни не се включва единствено Елия Тодорова, изпълнител на главната роля, поради ангажимент в този репетиционен ден. „Отново в джаза“ се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“.
Премиера в София на 25 април от 19:30 ч. в City Mark Art Center.
Премиера в Кюстендил на 26 април от 19 ч. в Драматичния театър.
