Импровизацията и създадената в момента музика бяха в основата на концерта на Любомир Денев в „Артмаратон на свободните духом“, организиран от Свободен артистичен съюз. Събитието се проведе в „Театро“ в София на 2 октомври 2021 г.
С маестрото музицираха Весела Морова – вокал, Петър Момчев – саксофон, и Атанас Попов – барабани. Представяйки програмата в интервю по Джаз ФМ в навечерието на събитието, Любомир Денев каза в предаването „Джаз ден“:
Понеже това е Свободен артистичен съюз и понеже програмата се нарича „Артмаратон на свободните духом“, реших, че в музиката не мога да представя нещо по-свободно от джазовата импровизация. С колегите отдавна искаме да изпълняваме фрий джаз, да експериментираме и да се хвърлим в дълбоките води на импровизацията, просто да си излеем душите. Разбира се, направих известна подготовка, написах сценарий с идеи върху какво ще импровизираме, като тези импровизации ще бъдат съчетани с моите поетически откровения. Весела ще бъде и в ролята на рецитатор. Тези текстове ще свързват отделните музикални откъси.
Ще бъде изненада за всички нас, участниците, защото преди всичко искаме себе си да изненадаме. Всеки ще свири това, което му е на душата, ще се слушаме взаимно, ще си помагаме и ще се носим на гръб един друг.
Много специално и много любимо е това, че се случва така нареченото от мен „три в едно“. В музикалната практика имаме три различни времеви пространства – композиторът създава произведението в един времеви откъс – може да е преди 100 – 200 години, може да е вчера. Изпълнителят се подготвя – заучава го по нотния текст – това е друг времеви откъс. И в трето време е изпълнението пред публика, когато тя възприема цялото това творчество. А в нашия случай имаме „три в едно“. В момента, в който се създава музиката, тя се изпълнява, и в същия момент се възприема от публиката. Така че в един и същ времеви откъс имаме три творчески действия – създаване, интерпретация и възприемане.
Ето това е уникалното, това е композиране на живо в момента. Всяка нота е хвърлен камък, хвърлена нота не се връща. Няма репетиции, няма повтаряне, няма заучаване, няма връщане назад. Музикалната форма се разгръща пред нас и това е интригуващото според мен – и за изпълнителите, и за публиката. Трябват изключително бързи реакции, рефлекси у музикантите, голяма обща култура, толерантност един към друг, близост – духовна и музикална, доверие. Това е като при един диалог. Трябва всеки да има голяма техническа подготовка, арсенал от изразни средства, с които да борави свободно, за да може идеите да се осъществят на момента.
Любомир Денев за средствата за изграждане на музикалната картина:
Задавам някаква образност, примерно, казвам „пустинен вятър“. Само това. Концертът е като симфония в шест части, които се изпълняват без прекъсване. Втора част – саксофон. Той подава по свое желание образност, мотиви, теми. Трета част е, да кажем, барабани. Той започва, ние се включваме. Аз не ги задължавам. Самият изпълнител има свободата да композира в момента началото и ние го разгръщаме, развиваме го нататък. Или пък мотив за свирене са ни стиховете.
Джаз ФМ записахме концерта и в предаването ни „Джаз емоции“ днес от 21 ч. с повторение в събота от 19 ч. ще прозвучат пет от пиесите: „Пустинен вятър“, „В търсене на изгубения блус“, „Декомпозирайки Монк“, „Свети, любов“ със стихове на Валентина Радинска и „Барокови полифонични джаз инвенции“. Звукозапис и смесване: Владислав Мирчев.
