С всяка своя песен Лили Иванова дава на всеки късче от своето сърце и то пак остава цяло заради обичта между нас. Да слушаш Лили Иванова и да пееш с нея, да я аплодираш и да получиш нейните аплодисменти – всеки такъв миг е специален и много такива си подарихме снощи на концерта ѝ в Народен театър „Иван Вазов“.
Този път се срещнахме не в препълнена спортна или голяма концертна зала, а в уютния театрален салон, за да бъдем още по-близо един до друг и с поглед и усмивка да си кажем пак колко е силна връзката между нас. Неин символ бе фигурата на сърцето, от която Лили Иванова пристъпи към нас, даваща ни цялата си любов.
С всеки концерт на Лили Иванова преоткриваме големия артист, с когото израстваме. Внимателно слушахме в началото нейните мъдри, красиво поднесени слова в мелодични песни, приласкаващи ни в своите обятия. От препълнената зала не идваше и звук, докато Лили пееше и благодареше за аплодисментите. Така бяхме притихнали, толкова силна беше концентрацията. И после събраната енергия изригна. В „Този свят е жена“ модулациите постепенно ни изкачваха нагоре към светлината, убеждавахме се в своята сила, осъзнавахме, че няма недостижими върхове, виждахме по-далеч, отколкото когато и да е досега, за да озарим с ръкопляскания като фойерверки финала и да чуем думите на Лили, съвсем спокойни, убедени и толкова естествени: „Така че, жени, напред! Към победата!“
Имаме цел и път, имаме желание и сили. Значи – ще постигнем. Както Лили прави цял живот. „И сега – една песен, която всички знаем до болка. Ако пеете с мен, цена няма да имате.“ И се разнесе песента на щурчетата, и станахме мечтатели, и се откъснахме от моторетния бяг, за да бъдем истинските ние. Болката от думите, с които Лили ни въведе в песента, е тази, в действителност, която нейните песни са излекували. Бяхме на крака и повече танцувахме, по-малко пеехме. Това не остана неотбелязано от нея. И след това „Детелини“ бе песен и танц, бе надежда и сбъдване. „И сега да вдигнем какво? „Панаирите“!“ Вълшебни празнични светлини се завъртяха в песента.
Магично е въздействието на Лили Иванова върху нас. Тя е отвъд всичко, в което се ограничаваме, тя е далеч напред в струващото ни се невъзможно, за да ни увери, че е реално и да ни повика там. Тя олицетворява всичко, което бихме могли да бъдем – красиви и силни, обичащи и нежни – както сме призвани да живеем в път към съвършенството. То е в начина, по който Лили Иванова бележи песните, за да ги наричаме нейни. То е в звукоизвличането, при което зарежда с любов дъха си и вибриращите гласни струни очароват в трепетите на душата. То е в интонацията, която изразява, то е в инфлексиите, които удивляват. То е в чудото, на което Лили Иванова непрекъснато ни прави свидетели.
То е в мелодиите, така омайни, че политаш с тях. Те бяха специално подчертани в интродукции като изсвирената от Оги Енев на тромпет в „Невероятно“. Фино и елегантно Лили си партнираше с всеки от сцената. Тя поемаше песента от беквокалите на LaTiDa, за да я изведе във висините, даваше ѝ заряд с китарите на Ангел Дюлгеров и Иван Йорданов – Чери, с когото и направи дуети с езика на тялото, изразяващи движението ни един към друг, придаваше ѝ нежност с цигулките на Орлин Цветанов и Ангел Дюлгеров, вплели инструментите си в приказна хармония. Христо Михалков – бас китара, и Росен Ватев – барабани, са другите двама членове на групата, която музицираше като едно цяло.
Какво се пожелава преди концерт на Лили? „Приятно слушане!“? „Приятно гледане!“? Най-вече: „Приятно преживяване на щастието, че сме заедно!“.
„Благодаря ви много.“ – прошепна тя, поздравяваща с високо вдигнати ръце станалите на крака хора в залата. „Уважаема публика… Не обичам думата „публика“, защото носи усещането за дистанция. Скъпи приятели…“ – да, наистина сме заедно, по-силно, отколкото бихме могли да си представим. Представите бледнеят пред изживяването, даващо любов и сила. Слънцето и светлината са в гласа на Лили, те са в нейния живот, от тук – в нашия. Всяка песен връща чувството, изпитано, когато сме я чули за първи път. И осъзнаваме, че музиката, която сме приели, е била нашето вдъхновение в израстването. „Знай, незаключени врати / най-мъчно всъщност се отварят“ – вземали сме мъдрост от песните на Лили и те са ни формирали. Ние сме тяхна рожба, огряваме света със светлината им. Те ни казват тъй изящно, че има за какво да живеем, че има някой до нас, че сме обичани. Ако трябва да знаем едно, то е, че най-голямата ни сила е да обичаме.
Лили Иванова дава пример. „Последната ми дума ще е песен.“ – заяви се тя с песента „Присъда“. С нея навремето бе отговорила на бурите, който брулят високия връх. Тя устоя. Ние устояваме в своята мисия. Неусетно концертът премина в поредица от бисове. Нашите аплодисменти на признателност и благодарност резонираха в песни на признателност и благодарност. С безпрекословен жест Лили Иванова отново изведе музикантите на сцената и попита хората в залата коя песен биха искали да чуят отново. Чуха се различни заглавия, ключови думи и фрази. „Близо до теб“ – се открои най-силно и като израз на случилото се през тези два часа. „А, „Огнището“.“ – даде ни отново Лили топлина: „Нека (…) сгреем света край нас със малко обич.“
Стиховете, написани от Дамян Дамянов, чу в залата вдовицата му Надежда Захариева. Тук бяха Мими Николова, Богдана Карадочева, Стефан Димитров, Румяна Коцева, Кирил Маричков, братя Аргирови, Васил Петров, мениджмънта и журналисти от bTV Media Group – медиен партньор на турнето на Лили Иванова… Към всеки на концерта след коктейла се обърна Лили Иванова – каза добри думи, усмихна се, снима се, прегърна, целуна, хвана за ръка, подписа автограф... Обичта между нас е безусловна. Споделяме я, така открити един към друг, както Лили прави и в книгата „Моят личен дневник“, достигнала до читателите в същата тази вечер. Прибираме се у дома с още едно късче от нейното сърце, останало магично цяло. Оставаме заедно.
През последните години турнетата на Лили Иванова в цялата страна правят така, че да бъдем неразделни. Тази година споделяме щастието в 13 града с 15 концерта:
10 май – Благоевград, зала „Скаптопара“, 20 ч.
14 юни – Варна, Летен театър, 21 ч.
16 юни – Велико Търново, ДКС, 20 ч.
20 юни – Плевен, Летен театър, 21 ч.
7 август – Бургас, Летен театър, 21 ч.
9 август – Созопол, Летен Театър, 21 ч.
12 август – Пловдив, Античен театър, 21 ч.
17 август – Стара Загора, Летен театър, 21 ч.
4 септември – Добрич, Летен театър, 20 ч.
18 септември - Враца, Драматичен театър, 20 ч.
20 септември – Хасково, зала „Дружба“, 20 ч.
26 ноември – Русе, „ОЗК Арена Русе“, 20 ч.
28 ноември – Варна, ДКС, 20 ч.
15 декември – София, НДК, 20 ч.
16 декември – София, НДК, 20 ч.
