Душата ти е приютена в храм. Снощи Лили Иванова изнесе в Зала 1 на НДК заключителния си концерт от тазгодишното турне – финал на поредно епично пътешествие в страната, по време на което благослови многобройни публики със своите песни. Това е видимата част на едно невидимо чудо – настройката, която си създал в себе си да разбираш Вселената като любов, общуването – като обич. И колкото и да са шумни гласовете, заглушаващи това естествено състояние, по-силни от тях са песните на Лили Иванова.
Далеч преди да чуем звука, дъхът е зареден с любов. Лили Иванова е носител на ценностите, които винаги ще ни спасяват – почтеност, достойнство, уважение. Тя е пример за отношението към света, което винаги ще го прави богат – щедро да му даваш онова, от което се нуждае. Поставя високата летва в естетиката, дава енергия на устрема към съвършенството, показва какво е длъжен да прави човек с таланта си. Това е картината на живот, изпълнен със смисъл, любов и красота.
Всичко това всеки в публиката естествено разпознава като свое. То е толкова част от същността ни, че го осъзнаваме единствено по усещането за необичайна лекота, на хармония в красивата реалност на песните на Лили. Тя дава такъв образ на метафорите, че прави осезаем този свят на тайнства – на живота в доверие, на чистите чувства, на действието с висша цел, по-голяма от самите нас.
Тази преданост на Лили Иванова е в новите песни, с които ни показва, че трябва да намираме нови начини да говорим за важните неща. В песните от времето на преход, когато намирането на път напред не бе невъзможна задача, защото тя го осветяваше със своята музика. В песните от ранното ѝ творчество, когато така ясно ни показа, че можем да летим. През цялото това време Лили е до всеки един от нас.
Винаги съм се замислял за чувството, с което тя е влизала в студиото с отговорността, че това, което ще направи в следващите часове там сама, ще достигне до милиони и ще промени живота им. Но тя там не е сама – записва песните с любовта си към хората, които ще одухотвори със своето изкуство. Така е и с концертите сега – десетки на година, във всички краища на страната. Лили знае, че имаме нужда от тях.
Тези вечни песни са винаги преоткрити – веднъж с бенд, друг път с бенд и оркестър, с обновени аранжименти от Ангел Дюлгеров, с променен репертоар, с нови детайли. Това са проблясъци, които те карат винаги да се чувстваш специален. Каква по-голяма сила от вокалните квартети с LaTiDa! Каква по-пъстра звучност от оркестъра на Националния музикален театър „Стефан Македонски“ под диригентството на Константин Добройков! Какъв по-мощен призив от гласа на Лили във внезапната пауза в музикалната тъкан! Но нещо в основата остава непроменено – звукоизвличането, интонацията, фразирането – в тях е запечатан мигът на сътворението, който се е превърнал във вечност.
Така осъзнаваш как с тези песни Лили Иванова те е научила да резонираш с живота – да живееш с благодарност, да изпълняваш мисията си, да си уверен в постоянно движение напред. И става така, че като слушаш вътрешния си глас, той ти говори с песните на Лили Иванова. Те са преминали през нейния филтър и тя ни ги поднася с убедеността, че всяка дума, красиво изпята от нея, е истина. Те създават микросвят на споделеност и обич и ни предразполагат да го уголяваме още и още, за да направим целия свят такъв – прелестен и обаятелен. Свят на изящество, в което всичко е красиво, но и крехко – и трябва да го ценим и съхраним.
Всеки концерт на Лили Иванова превръща това знание в увереност. И отново слушаме песни с морал, поднесени от личност за пример. А защо след това да не купиш със сестра си билети за своите родители за зала „Олимпия“ в Париж, за да чуят те като знак на вашата обич песните на Лили в Града на любовта? Познавам живеещ с изкуството човек, който направи точно това.
