„Приказки за Черно море“ подрежда пластовете на нашата история. Спектакълът по сценарий и режисура на вокалистите Нейчо Петров – Реджи и Антоанела Петрова с музика на Страцимир Павлов, хореография на Анастасия Неделчева и костюми на Елена Станева разказва за земите и хората по бреговете на морето ни. Той обаче е и фокус, през който да видим случващото ни се не в неговата самостоятелност и изолираност, а като построяващо едно цяло. Така и постановката, която гледахме премиерно на 17 април на сцената на Държавна опера – Варна, създава пълната картина на живота с любовта в нас, призовава ни да се обърнем към себе си и така да се отворим към света.
„Това е любов. Тя те прави креативен, тя отпушва седма чакра, за да може информацията свише да влезе в теб и после да протече чрез твоя занаят.“ – казва в интервю по Jazz FM композиторът Страцимир Павлов. Неговата музика преминава през дълбоки времеви и културни пластове от които извлича елементи, за да ги пренесе в точката на сегашния момент – изяществото на класиката, болката и упованието в едно в госпъла и църковната музика, свободата на духа в джаза, устрема в хип-хопа. Тя съгражда и символизира това, което ни изгражда.
„Човек намира себе си, когато се върне към корените си, когато потърси откъде е тръгнал, кой е всъщност. Идваме отдалеч и ако всеки знае какво е преживял, какво стои в миналото и е заложено в него, тогава може да открие себе си, знае какво иска и има самочувствието да бъде пълноценен човек.“ – участва в изграждането на цялото хореографът Анастасия Неделчева.
В „Приказки за Черно море“ градивните частици на живота се събират в синтеза на изкуствата. Спектакълът използва музика, видео, танц и фотография. Върху липсата на разделителни линии акцентира Антоанела Петрова: „Това става само тогава, когато разбираш, че общата сила е духовното, Божествената искра. Ако успеем да намерим съмишленици, които виждат по този начин вдъхновението, много естествено се сливат и преливат различните елементи. Постарахме се всеки един акцент да премине през цялата верига, за да постигнем този резултат.“
Всички в екипа са съмишленици и приятели, обединени в идея, в кауза. Като части на един организъм ги възприема Нейчо Петров – Реджи: „Всеки отговаря за нещо много важно в това тяло – сърцето, разума, мъдростта, духа, инстинктите. За да стане красиво и цялостно, тези органи трябва да работят заедно.“ Това е магия и той е убеден, че тя се е случила, съдейки по реакциите на хората – публиката, но и артистите.
Те доставиха естетическо удоволствие и предизвикаха към размисъл с поток на емоцията и мисълта в творческо произведение, чрез което изразиха вярата си. Тяхната приказка започва от древни епохи и достига до наше време. „Най-познатата форма за разказване на история е приказката. Когато я чуеш, се сещаш за времето, когато си бил дете и се връщаш към форма на себе си, изчистена от усложненията на възрастния човек. Представяме я чрез легендата и мита като форма на послание.“ – обяснява Нейчо Петров.
В тази приказка Черно море е отправна точка и се превръща в метафора за морето вътре в нас, за океана от емоции, за водата, която пречиства и дава живот, която пренася и продължава. Създателите на спектакъла стигат до пламъка, който гори в нас и ни движи – топли ни и осветява пътя. Докато вървим по него, ставаме по-големи с обогатяващото се познание за същината на живота, срещаме сродни души и оставаме заедно. „За мен най-голямата страст е усещането да намериш съмишленици. Това най-много ме вдъхновява. Обожавам да наблюдавам артистите отстрани, те да будят възхищение у мен, да пожелая да работя с тях и заедно да горим в едно нещо и то да се получи. Най-много ми въздейства усещането за едно цяло.“ – за Антоанела Петрова, определяща се като колективен играч, е важно да може да се очарова. „Има един детски ентусиазъм, който всеки артист трябва да поддържа жив. Той се появява, когато видиш как колегите ти са също толкова развълнувани. Това е страстта, която е моят огън вътре.“
Творческото начало откроява Нейчо Петров: „Това е първоизточникът. Реализацията, и любовта дори, са следствие. Любовта я създаваш. Творчеството е в началото. Вътре можеш да вкараш всичко – знание, емоция, дух, Бог, ако си вярващ. За мен е Бог.“
Спектакълът е реализиран от Фондация за предприемачество, култура и образование с подкрепата на Национален фонд „Култура“, фонд „Култура“ на Община Варна и други партньори.
