„Инструменталната класическа музика и джазът пораждат у слушателя абстрактни емоционални настроения, дават енергия, жизненост, плам, виталност, ентусиазъм или жар, може и тъга… (…) Както джазът е квинтесенцията на музиката, така и абстрактната живопис е квинтесенцията на изобразителното изкуство. На мен, като емоционален човек, ми дава възможност най-вярно да изразя чувствата и настроенията си.“ – тези думи на художника Владо Руменов, изписани върху свитък, ни посрещат в галерия „Контраст“ на ул. „Цар Самуил“ № 49.
Пристъпваме в съвсем различен свят от този, който сме обитавали досега – на хармонично джазово съзвучие на цветове и усещания. Нищо не е идеализирано, всичко е истинско. Това е светът в чист вид, когато хората са осъзнали и пазят неговата съвършена и свята подредба. Изложбата продължава и на 30 октомври, а днес от 16 ч. до 20 ч. авторът ще ни посреща на чаша вино с джаз.
Владо Руменов се среща с джаза от дете, когато родителите му пускат вкъщи радиостанции, различни от Радио София. „Те излъчваха странна музика, която ми харесваше, без да знам каква е. Когато ходехме на цирк, ми направи впечатление, че оркестърът изпълняваше същия тип музика. Когато пък още по-малък ме водеха на класически концерти в зала „България“, класическата музика също по своему ми харесваше, защото нямаше слова. Доста години по-късно разбрах, че музиката, която съм слушал по радиото и в цирка се казва джаз.“ – разказва Владо Руменов.
Той свързва музиката и живописта в чистотата на възприятията и свободата на въображението. „Като доста художници си имам страх от белия лист, от бялото платно. И когато се оставя пред него, не мога да започна да работя. И тогава, понеже съм рисувал и по палитрата са останали някакви бои, взимам голяма шпакла и ги нанасям на следващ чист лист. Понякога произведенията се появяват спонтанно, без план, друг път предварително търся идея и образ. И всичко това отдалечава битието и оставаш сам сък със себе си и с платната, в случая – с фазера.“
Владо Руменов е много емоционално свързан с Камен бряг. В много от картините му виждаме морето. „Аз, като повечето от хората по света, доколкото ми е известно, много обичам морето. За мене то е много неща, то е всичко. Имам щастието и късмета да се усамотявам на този Камен бряг вече почти 50 години. Той ми въздейства със своята сaмота, със своята изчистеност. Живописните пейзажи ми дават свобода, надежда, увереност. Морето като институция, като като същност, като човек ми е дало много, за което съм му много благодарен. Не знам как бих живял без да имам възможност да ходя до морето и да прекарвам време там. Дано не ми се случи такова нещо, докато съм жив.“
