„А на мен бавно ми се стори.“ – успокоява пианистът Теодор Пазов своята преподавателка в Националното музикално училище „Любомир Пипков“ Антонина Бонева. След концерта му със Симфониета София на 23 октомври, тя пререди опашката от хора, които очакваха да го поздравят за брилянтното изпълнение, за да го прегърне с възхищение: „И като започна каденцата в това бързо темпо, сърцето ми щеше да изхвръкне.“ Но тези негови думи бяха и израз на благодарността за това колко далеч може да стигне един млад човек в музиката, когато има като първи основен преподавател Антонина Бонева. Теодор Пазов ни смая със своето изящно поднасяне на Първия клавирен концерт на Рахманинов под диригентството на Свилен Симеонов в концертната зала на Общински културен институт „Надежда“. Вътре нямаше едно свободно място, всички бързаха да аплодират, дори след въпросната каденца в края на първа част, но никой не бързаше да си тръгне. Всеки искаше не просто да го поздрави, а и да го прегърне. Толкова голяма бе благодарността.
Теодор Пазов е един от учениците на Антонина Бонева. Към тях тя се отнася като към свои деца. Възприемат я като втора майка. „Изградила ме е като музикант, като човек. Подкрепяла ме е през целия ми не само професионален, но и житейски път. Научи ме на сценичното присъствие. Излезе ли човек пред публика, да извади цялата си душа. Изкуството е за това да заредим слушателите с емоция, да си тръгнат с нещо, което са нямали преди това.“ – изразява своята признателност Теодор Пазов в интервю по Jazz FM в деня преди концерта. От завършването на Музикалното училище са минали вече осем години, той се е дипломирал и в Хамбург и е единственият приет в този випуск в курса за пианисти – солисти. Това Антонина Бонева подчерта, представяйки талантливия младеж по покана на директора на ОКИ „Надежда“ Цветелина Петкова.
„Теодор е едно изключително талантливо, умно и добро момче, което от малко се развива с много музикалност и върви с огромни стъпки нагоре. Освен, че е лауреат на много международни конкурси и има купища първи награди, той спечели важни, големи и сериозни конкурси в Италия, в резултат на което го каниха на рецитали, включително в Германия, където свири в залата на Берлинската филхармония. Завърши с пълно отличие магистърската си степен и от всички един-единствен бе приет в Хамбург в най-високото образователно ниво, до което много малко хора достигат – обучение за концертиращи пианисти. Единственият приет в Хамбург, родния град на Йоханес Брамс – това е Теодорв Пазов.“ Аплодисментите след думите на Антонина Бонева преляха в приветствие към отправилия се към рояла Теодор Пазов.
Преди това неговата обична учителка припомни, че преди 7 годни е свирил в същата зара Концерта за пиано на Григ: „Изключително красив, но и доста труден, който бяхме научили при завършването на гимназията. Тогава нямаше аплауз, защото концертът съвпадна със загубата на Кирил Ламбов. И аз тогава му пожелах да има двойно по-големи аплаузи, когато свири отново тук. Сега той ще свири изключително трудния концерт на Рахманинов, който като музика е много красив. Ще се радвате на неговото изпълнение. Пожелавам на добър час на Теодор, а на вас – да се удоволствате от неговото изпълнение и от това на големия диригент Свилен Симеонов, който изпълни току-що невероятно вдъхновено Шуберт „Недовършена“ и на прекрасния оркестър Симфониета София, които свирят като голям оркестър.“
След концерта тя отправи ново пожелание: „Герой! Невероятен герой! Страхотен беше! Какво свирене, какво майсторство! Искам това да го свириш на голяма сцена с голям роял! От този кабинетен роял извади такъв звук! А представям си от един истински концертен роял какво ще бъде! Амин, дай Боже!“
Галантен, с черна вталена риза и бяла папийонка, контрастираща не само с цвета, но и с размера си, подсказвайки динамики и мащаб, Теодор Пазов излезе на сцената, поздрави концертмайстора и седна зад рояла с усещането, че предстои величествена среща с музиката. Следвайки го, с жест диригентът Свилен Симеонов засвидетелства уважението си към младия музикант. Много пъти след това той показа колко силно възприема пианиста като партньор на оркестъра за проявата на музиката като израз на съвършенството и изграждането на емоционално въздействие, в което всеки ще повярва в своето величие. „Удоволствието от музицирането с Теодор Пазов е голямо.“ – бе казал той в интервюто по Jazz FM преди концерта. И не остави думите само с емоция, а ги допълни със съдържание: „Да се допреш до бликащия талант на толкова млад изпълнител е много приятно. Щастлив съм, че България продължава да ражда такива таланти. Талантът е дарба, но развитието на таланта – трудът, усилията, всекидневните многочасови упражнения – са много важни. Радвам се на тези деца, които влагат енергията си в нещо позитивно, съзидателно, духовно, което възвисява – и тях, и нас.“
Краят на първата част на концерта на Рахманинов след съвършеното поднасяне в необичайна за слуха ни синергия с оркестъра и главозамайващото изпълнение на каденцата бе ознаменуван от аплаузи в залата. Не че публиката не знае кога да ръкопляска и кога не. Залата бе пълна с хора, които знаеха колко е значимо това, което ще се случи, и искаха да присъстват на неговата поява. Поднасянето на музиката бе толкова великолепно, а изживяването – толкова голямо, че изискваше да бъде възнаградено по този начин.
На въпроса ми към двамата каква благодарност един към друг биха искали да изразят сега, Теодор Пазов помоли да започне първи: „За цялото вдъхновение. Г-жа Бонева е опора – житейска, не само творческа. За всичко, което те ми дали. Човек който да те…“ – и с жест показа духовното извисяване. Антонина Бонева побърза да поднесе своите благодарности за отдадеността, за труда, за послушанието. „И за реализацията на това, което съм те учила. То се получи по най-блестящ начин. И аз, като чмух концерта ти във Видин, си казах: „Боже, аз имам ученик на световно ниво.“ И бях най-щастливия човек на земята, в този ден летях. Ти ме направи щастлива. Това, че те познавам и сме близки… Аз ти благодаря.“ „Госпожо…“ – и Теодор Пазов прегърна своята учителка.
