Изпълнен с красота е животът в хармония с природата, осъзнаваме чрез Фестивала на хвърчилата в Шабла.
Българският флаг и приказни герои гледат от небето към море, което вдишваш. То докосва с късна лятна нежност каменистия бряг. В него свършва съхраняващо богато биоразнообразие плато.
И такъв е целият регион – ценен, защото е останал дом на дивата природа, прекрасен, защото тук хората живеят любовта. Хоризонтът, хвърчилата зоват – вдигни поглед и ще видиш: сърцето ти е неин храм, ти си нейно въплъщение.
Фестивалът на хвърчилата за девети път ни показа богатството, което сме отговорни да опазим, и ни вдъхнови за действие. Преживяването бе допълнено от изкуство. Посланици на таланта, ръчно изработени сувенири пазят спомена от преживяното и музика въздига духа.
Животът в хармония с природата е изкуство, което всеки владее. И го знаем, и си го припомняме – само да видим и чуем.
Организатор на Фестивала на хвърчилата е местната община със съдействието на Зелен образователен център – Шабла. В неговото уютно пространство вече 11-а година опознаваме богатото минало и безценното наследство, които задължават. „Апелът на фестивала е към природосъбразен туризъм. Ние сме последователни в провеждането на събитието, за да обръщаме постоянно внимание върху това, че хората сме част от природата. Много е хубаво да я пазим, за да можем да й се радваме.“ – каза в интервюто ми за bTV Radio директорът на Зелен образователен център – Шабла д-р Даниела Тодорова. На неговия щанд научаваме всичко за региона, предоставящ ни толкова възможности да отдъхнем и да изпълним душите с радост.
Фестивал на хвърчилата се провежда за девети път в Шабла
Опитваме се да спестим усилия, когато казваме, че нищо не зависи от нас, но тук осъзнаваме – всичко е в нашите ръце и това е нашето спасение.
„Всичко зависи от начина, по който разсъждаваме и живеем. От това зависи опазването на природата и видовете, които са на ръба на изчезването. Можем да направим много, за да останат с нас и за в бъдеще.“ – казва Емилия Янкова от Българското дружество за защита на птиците, което е родоначалник на фестивала. Под шатрата на организацията научаваме повече за световнозастрашения вид червеногуша гъска, който зимува тук, прелитайки невероятните 6500 км от далечна Арктична Русия. Малкият креслив орел често мигрира в района и тук има около 700 двойки. Той гнезди в стари широколистни гори и затова е важно да ги опазваме, обяснява Емилия Янкова.
На Фестивала на хвърчилата дивата природа и хората сме свързани от изкуството и идеята за полет.
В двата дни на събитието на 4 и 5 септември слушахме и много музика, включително джаз. Впечатлиха изпълненията на брас оркестър към училище „Св. Климент Охридски“ – Добрич, както и на „Джаз бенд Добрич“. Ръководител на състава е Атанас Атанасов, който първо работи в Бигбенда на БНР под диригентството на Вили Казасян, а след това дълги години е музикален ръководител на състави в чужбина. С музиканти от градския духов оркестър сформира „Джаз бенд Добрич“ и утвърждава присъствието на джаза. Не да не изгубим връзката с него, а да я подсилим. „Грешно е разбирането, че хората не познават и не разбират джаза. На нашите изяви винаги идва някой, който знае песни и изпълнители. Това означава, че явно джазът е само заспало чувство. През последните 30 години масово се предлага съвсем различна музика. Аз се срамувам като музикант, а като слушател се обиждам, защото това означава, че те си мислят, че всички харесват само тези стилове. Искаме да се събуди любовта към джаза. А в Добрич имаме достатъчно добри музиканти. Нека народът се събуди, че има и нещо друго! За това работим всекидневно.“ – описва задачата си той в интервю за Джаз ФМ.
Всяка година на 30 април Добрич празнува Международния ден на джаза. „Джаз бенд Добрич“ тази година се представи на първото издание на нов джаз фестивал – Balchik Jazz Nights. За музикантите това е първо участие на такъв форум. Във водените от саксофониста Атанас Атанасов състав са: Стоян Жеков – тромпет, Пламен Петров – тромбон, брат му – Николай Петров – контрабас, Стела Занева – барабани. Красимир Донков свири на пиано, но днес е възпрепятстван и вместо него в групата е китаристът Георги Илиев. Те свирят всякакви стилове в джаза – от диксиленд до рок джаз, канят гости, имат вокален репертоар. „Искаме да оживим джаз сцената в Добрич. Той остана един от малкото градове, в който не се провеждат значими джаз събития.“ – казва Атанас Атанасов с мечтата за фестивал, която, посочва той за пример, вече е сбъднал Венци Благоев, а Борис Петров продължава наследството на баща си Петьо Парчето. Реакцията на хората го убеждава в правотата на намеренията му: „Странно, но ни харесват. Джазът е малко необичайна музика за дълбоката провинция. При нас има глад за него, понеже никой не е правил такова нещо. Не винаги сме мислели, че ще ни харесат, но винаги са се получавали много добри концерти, което означава, че хората искат да слушат тази музика в нашия град.“
И в Балчик, и в Шабла... Със свирене на много високо ниво, „Джаз бенд Добрич“ е вдъхновител. На Фестивала на хвърчилата музиката им достигна до нови аудитории. „Събитието бе изключително силно, с най-хубавото изпълнение, което някога досега сме правили – двудневно, с пълноценна програма, с много участници. Всичко бе по много, включително накрая – и времето.“ – казва д-р Даниела Тодорова, като гласът й стига до ефира въпреки бурния вятър и внезапно завалелия дъжд.
Бурята идва със заплаха само за техниката. За хората е олицетворение на красотата с дъгата в небето, на която не пропускаме да се радваме и да направим всичко, за да запомним.
„Финале гранде! Ето сега има и дъга – по-цветно не можем да си го представим.“ – споделя очарованието д-р Даниела Тодорова. Красотата дава стимул да продължиш. Догодина предстои десетото – и първо юбилейно издание на Фестивала на хвърчилата. „Ще продължим всичко, което правим сега. Новото ще е да допълним участниците, да дадем нов щрих, да дойдат още демонстратори.“ – вече планира д-р Даниела Тодорова.
Така щормът, обявил края на фестивала тази година, става подемната сила за неговото следващо издание.
