Запис! Гласът на Тото оповестява началото на исторически момент. 14-годишният Павел Найденов прави първия си професионален звукозапис след две години, в които изуми български и световни джаз величия. „Но какво е това момче, което, когато му обясниш нещо, веднага го прави, и то – по-добре от теб?!“ – възкликна Любомир Денев след първото занимание с Павел от сцена „Децата в джаза“ на Банско джаз фестивал през 2025 г. Преди това, на откриването на фестивала сред Постоянната експозиция „Джазът в България“ в читалището в Банско, докато Любо Денев свири, виждам порива на тялото на Павел към пианото. Казвам му: „Отивай“, а той: „Като видя пиано, веднага ми се иска да засвиря.“ Двамата обмениха идеи на езика на музиката.
„Тук има едно момче, което е направо невероятно!“ – разказва Джон Бийсли на колегите от формацията си след пресконференцията на Банско джаз фестивал. Час преди това той бе свирил с Павел в модула на Банско джаз академия за срещи със световните звезди от Главната сцена. После младежът свири с Нилс Ландгрен…
Към този момент той вече бе спечелил Националния конкурс за млади джаз изпълнители, организиран от Националното училище за музикални и сценични изкуства „Христина Морфова“ – Стара Загора. От сцена „Децата в джаза“ стана първи носител на наградата – участие в Банско джаз академия на следващата година. Тогава той имаше 10 невероятни дни, в един от които излезе три пъти пред публика – на сцените „Децата в джаза“, „Млади таланти“ и Главната сцена като специален участник в концерта на своя родственик Венци Благоев. През 2025 г. Павел Найденов учи при Антони Дончев на „Джаз пътеки“ в Езерец – фестивал, на който изнесе концерт и участва в събитие с музикални импровизации по поезия. Пролетта на 2026 г. – Павел Найденов печели Първа награда за композитор, Първа награда за изпълнение и Гран при на конкурса от Младежки джаз фест – София. Тогава той бе на пианото в акомпанимента за две изпълнения на легендата Мими Николова, с която са родени на една и съща дата – 30 юни. Предишната есен участва на Младежки джаз фестивал – Димитровград, това лято – на фестивала в Емине. И докато текат регулярните му участия в Добрич, варненската джаз общност издигна в кауза неговия талант и събраните средства от концерта за Международния ден на джаза през 2025 г. бяха дарени за закупуването на електрическо пиано за младия талант. 2026 г. е важна за него и с наградата – участие в концерт на Бигбенда на Българското национално радио – от Националния музикален конкурс „Милчо Левиев“. С нашите партньори – Асоциация Фестивалите в България – го представихме в Шабла, Павел се включи и в поредицата ни за слушане на джаз с разбиране в кафе „Бордо“ в Плевен.
„Запис!“ 7 ноември 2026 г., Пловдив. Павел Найденов прави първия си професионален звукозапис в студио на рояла, лично притежание на Марта Аргерич и Стивън Ковачевич, закупен директно от тях. С тази инициатива в партньорство с Plovdiv Jazz Fest и Vintage Sound Factory отбелязваме 25 години Jazz FM. Идеята бе прегърната от създателя и директор на фестивала – нашата колега от радиото Мирослава Кацарова, както и Огнян Неделчев, Тодор Чорбов и Ани Василева от Vintage Sound Factory.
Само минути по-рано Арън Паркс е прегърнал Павел с думите: „Знам, че ти предстои важен момент. Давай напред! И аз съм бил на твоето място. Радвам се, че те срещнах!“ – подсказва Арън Паркс на младия талант къде може да е след няколко години. „Страхотно е, че се запознахме.“ – отговаря с уважение, но и като на равен Павел Найденов. Равен не по ранг, а в службата към Музиката. „Павел е добър към музиката.“ – припомня моите думи преподавателката му в профилираното в изкуствата СУ „Св. Климент Охридски“ в Добрич Галина Гешева. За работилницата на Арън Паркс на Plovdiv Jazz Fest младият талант е изпълнен с ентусиазъм. „Аз вече имам въпрос,“ – казва ми той, докато пътуваме към студиото. – „Искам да го питам за хармоничното изграждане на композицията.“ Оставям го на „Карловска“ № 24 и търся място за паркиране. 15 минути по-късно влизам тихо в студиото и от телефона ми с уж изключени всички звуци Гугъл мапс обявява: „You have arrived.“ „Congratulations! Now you are here where you need to be.“ – обръща се към мен Арън Паркс. Но тук в действителност трябва да е Павел и Арън Паркс продължава на рояла да отговаря на въпроса му, а той попива всяка дума и запомня всеки докоснат клавиш на рояла, възприема всяка идея на ментора.
„Той не просто свири, той рисува!“ – обрисува Павел концерта на Арън Паркс. В този момент минаваме край щанда с плочите и дисковете на Дюкян „Меломан“. Арън Паркс е там, ще подписва автографи. Представям се като автора на интервюто с него за Jazz FM заедно с другия съвременен законодател на пианото Шай Маестро и споменавам репликата на Павел. Двамата веднага започват да говорят за музика. Моля за снимка. Няма време за повече подробности – за участието на Павел в работилницата на Паркс на следващия ден, за първия му професионален студиен звукозапис. Бързаме. Предстои младежът да открие и да води фестивалния джемсешън в BeeBop Café. Там е и по-големият му брат – Никола, художникът – а майка им Милена Жекова ми припомня, че Павел преди много е рисувал. Най-малкият брат в това артистично семейство танцува.
„С кого ще свиря?“ – изпраща ми съобщение Павел по-рано тази вечер. „Ще видим. С който е там.“ – спокоен съм аз, че всеки присъстващ ще иска да се включи. На Банско джаз фестивал Павел се събра с млади артисти от цялата страна и си създадоха общност. Това, че Павел е в Добрич, те – в София и Пловдив – не им пречи постоянно да обменят идеи и да следят кой какво прави. Тук са Самуил Андонов, Никола Данев… Преслав Пеев първи излиза на сцената още в първото изпълнение на Павел, започнало като солово. Двамата неведнъж вече са свирили заедно. Има басисти, няма бас, затова първо баса на пианото Павел свири сам, след това за партията се включват първо Борис Петков, после – Никола Данев. С Борис Павел свири на „Велека кайт и джаз фест“ в Синеморец миналото лято. Илия Лазаров бе дошъл на концерта като публика, а се оказа участник в музицирането, превърнало се в подаване на предизвикателства. Така младите винаги са си намирали и отваряли пътя.
Включват се и други млади артисти, а аз отговарям с „Да“ на въпросите от всички страни: „Значи това е този младеж, за когото всички говорят.“ Бях обещал на ректора на Националната музикална академия да му изпратя изпълнение на Павел Найденов като новото голямо световно име от България. Дни по-късно сме във Варна за концерт с музиката на Йосиф Цанков – роден на същия 7 ноември преди 125 години. Тече работилницата на Мишо Йосифов, а Павел влиза за поредния си урок по композиция със Страцимир Павлов. Това е шанс веднага да изпълня обещанието си. Мишо и Павел се познават добре и веднага приемат молбата ми да направят импровизация по джаз стандарт.
Докато съм в спомените, Павел преговаря с майка си в Bee Bop Café колко още пиеси може да изсвири преди да си тръгнат. „Два дни не е свирил на пиано и сега нищо не може да го спре.“ – отлично познава детето си тя. Споразумяват се за две. „И само след няколко дни идва Ренди Брекър!“ – Павел Найденов не само внимателно следи какво се случва в света около него, но и цени авторитетите. Той е точно в тази линия на приемственост, която джазът изисква. Изпълнението си с Мими Николова от София повтори в Банско, във Варна свири с Мишо, а на Фестивала на хвърчилата в Шабла това лято подкрепи други двама млади таланти – Никол Батолска и Рая Кърнолска. На тръгване от Plovdiv Jazz Fest Маргарита Борисова от „Jazz +“ го кани на концерта на Торд Густавсен. „Ти само ела до София, след това ще си ни на гости.“
Чух за първи път Павел Найденов на живо на Националния конкурс за млади джаз изпълнители. Той трябваше да свири след паузата. Влизайки във фоайето на библиотеката в Стара Загора, чувам от концертната зала възхитително изпълнение на пиано. Решавам, че са пуснали запис на световно величие, разпознавам музиката на Майлс Дейвис. Влизайки, виждам, че Павел се разсвирва. В конкурсното си изпълнение на Solar след това той втъкава още няколко композиции на големия музикант. „Но какво направи това дете!“ – коментираха изненадани музиканти след това пред мен. А него попитаха: „Как направи това толкова добре?“ „Слушам много джаз.“ – отговори той. И ако Галина Гешева му дава свободата да твори отвъд интерпретацията на класическата музика (Павел си има съпротива срещу рамките), то преподавателят по китара Георги Илиев го въвежда последователно в джаза и му препоръчва материал за слушане. Басистът на Добрич джаз бенд Николай Петров го кани за дуо. Така Павел започва професионалните си изяви на 12-годишна възраст. Със замах печели първия си конкурс, известен с високото ниво. Докато го слушам, мисля и за изненадата, която усещам от другите двама членове на журито – вокалистката и авторка на текстове Надя Тончева и китаристът и композитор Цветан Недялков. И двамата са преподаватели и имат опит с млади таланти, но този е много по-различен. Павел е явление.
„Трябва да си сформира трио.“ – ми казва, записвайки втория тейк на „Найденов блус“ във Vintage Sound Factory Тото. „Аз съм мислил тези пиеси за трио, когато съм ги писал.“ – отговаря Павел Найденов на коментара ми по-късно преди концерта на Дженк Ердоган на Plovdiv Jazz Fest. Дженк стои до него на работилницата на Арън Паркс, после му прави комплименти за зададените въпроси и чак когато го вижда на сцената, Павел разбира кой му е казал тези мили думи.
„Кой ще свири, за да коментираме казаното?“ – пита Паркс. След първите три думи Павел вече е скочил от мястото си, до края на въпроса е седнал пред рояла. Той следи всичко и жадно учи музика. „Има образователна платформа, а някои от уроците там са на Арън Паркс. Всичко съм изгледал.“ – ми е казал Павел на отиване към студиото. „А сега да затворим капака на рояла.“ „Знам това упражнение.“ – светват очите на Павел. „Но правил ли си го?“ „Не.“ – и вече е готов за предизвикателството. Ръцете – за мелодията, краката – за ритъма. „Но забелязвам, че ги правиш последователно, а не едновременно.“ – вдига летвата Паркс. Павел достойно отговаря – секунди отнема, за да достигне до синхрона в изпълнението на задачата. През цялото време мисля на втори план как цялото това знание и вдъхновение ще влезе в звукозаписа след малко.
„Време е да тръгваме.“ Отлетели за миг са трите часа на работилницата, белязали следващите десетилетия. Арън Паркс поздравява участниците със свое изпълнение на любимата пиеса на Мирослава Кацарова и става от рояла. Веднага е наобиколен от няколко младежи, Павел е сред тях. Изневиделица той поставя предизвикателство на Паркс. Моли го да хармонизира тема и я изсвирва на рояла.
Докато Паркс развива идеята, Павел държи ритъма, свирейки баса на капака на рояла.
На стълбите спирам Паркс с думите: „А Павел сега ще направи първия си професионален звукозапис.“ Той спира и с онази убеденост, за която знаеш, че предхожда съдбовен момент, се връща за втори път при Павел, слага ръка на рамото му и казва по-горе цитираните насърчителни думи. Не музиката ни служи, ние ѝ служим, както е обективизирал духовната същност на творческото действие по-рано Паркс. Виждам това в стойката на Павел до пианото, докато Тото поставя стойки, монтира микрофони и разпъва кабели. Той се вълнува, но не е напрегнат, знае, че предстои важен момент, но не се страхува, а го приветства. „Запис!“
Павел засвирва първата си композиция „Найденов блус“. На Младежкия джаз фестивал в Димитровград прави премиера на „Българоджаз“. На Банско джаз фестивал свири за първи път „Джазамба“. На Фестивала на хвърчилата в Шабла завършва сета си с „Африкано“. Мелодиите на всяка от тях мога да запея. Но „Найденов блус“ е поредица от картини с различни динамики – музикални и емоционални. Различни състояния, които редуват повествования и размисли върху тях. Хипнотично е, кипящо. „Когато искаш да повториш нещо, започни от пауза. Или ще правиш тейковете наведнъж?“ – пита Тото. „Наведнъж.“ „И аз така правя.“ – каза на Павел по-късно Борис Петков, като го поздравява за записа.
Слушайки първия тейк, Павел възклицава на находките. Макар старателно подготвено предварително, изпълнението в студиото в момента на регистрирането му в звукозапис е пълно с открития. „Това е съвсем естествено, когато чуе как звучи музиката му на такъв инструмент.“ – посочва ролята на великолепния „Стейнуей“ Тото. „Вие сега стойте тук, ние имаме да си поговорим.“ – повежда той Павел към студиото за втория тейк и ни оставя в апаратната с Милена и Ани. Пием кафе. Вторият тейк е за осмисляне. Ще бъде или първият, или третият, а най-вероятно – четвъртият. Третият е превъзходен – в него е и вълнението, и осмислянето.
„Имаме!“ Двамата с Тото се обръщаме към Павел: „Вече имаме прекрасен запис. Изсвири сега пиесата за удоволствие.“ Всички сме единодушни – ще издадем четвъртия запис. Павел за миг се колебае. „Можеш да избереш записа по амплитудите в графиката – на първия твърде много се вълнуваш, на втория си твърде спокоен, на третия си в крайностите, на четвъртия намери „сладката среда“.“ – както му е обяснил по-рано Тото онова разполагане в музиката, от което можеш да отиваш нагоре и да се спускаш надолу и в целия спектър да звучиш добре.
„Зареден съм за пет месеца напред. И за цял албум.“ Желанието му е разбираемо. С изненада научавам от Павел, че има вече над 20 композиции. Аз съм чул десетина.
На Младежки фестивал „Деца на джаза“ в Шумен, за който той всяка вечер пътуваше от Добрич, съм му обещал да направим премиерата на симфонично произведение, което иска да напише. „Но то ще е необичайно, в него симфоничният оркестър ще свири джазово.“ – пояснява сега той.
Преди да тръгне от Vintage Sound Factory, се заглежда в барабаните. Оги, усетил и видял неговото желание, го подканя да посвири на тях: „Те затова са тук.“
Отиваме в „Рунитон“. Най-младият перспективен пианист трябва да познава най-утвърдения вносител и доставчик на рояли и пиана – Веселин Тончев. Той специално изчаква Павел преди да опакова за транспорт към София големия „Бьозендорфер“. На 10 ноември роялът ще е на сцената на зала „България“ и на него в Концерт за три пиана от Моцарт ще свири Георги Черкин. Павел остава възхитен от мощния му звук. Пробва още един роял, после – трети. Сяда на „Бьозендорфера“ от серията „Климт“, на който Донка Ангъчева изнесе многобройни концерти. Много му приляга. Вадя Zoom H6 Studio, за да запиша изпълнението. „Ето ти „Африкано“.“ – казва щедро Павел след минутите, в които съм затаил дъх, помнейки моите думи на типична Везна: „Моля те, изсвири „Джазамба“, но много обичам „Африкано“.“ „Кой роял ти хареса най-много?“ – питам го. Павел е привлечен от звука на най-големия „Бьозендорфер“. Според мен – в предчувствие за голямото бъдеще, за което той работи, а ние можем само да бъдем щастливи, че помагаме.
След концерта на Дженк Ердоган Павел Найденов потегля към Добрич, където след неделята го очаква обичайният учебен ден. След всеки ден той става по-добрата версия на себе си. След часовете на свирене вкъщи и на сцената в бележника му от горе до долу, от „Музика“ до „Математика“, има само една оценка: „Отличен 6“. „И чак когато китаристът излезе на сцената, разбрах до кого съм седял на работилницата и кой ми е казал всички тези хубави неща. Зареден съм за пет месеца и половина, за албум и за още много нови композиции.“ – неусетно емоционално и духовно сме се озовали по-напред с думите на Павел Найденов.
Той сякаш винаги е бил на сцената. А си давам сметка, че откакто го чух за първи път и се случи всичко разказано по-горе, не са минали дори година и пет месеца.
