Проф. Владимир Радулов и Венци Благоев музицират заедно вече 35 години. Те имат близости в основата и различия в детайлите, с които образуват динамично цяло. Да ги слушаш в музикалните им мащаби е винаги чест, да следиш музикалната им мисъл и да вникваш в начина, по който строят музиката – интересно, да си в тяхната компания – приятно. През август ги слушахме в концерт на плаж „Велека“ на Veleka Kite & Jazz Fest, а в първия им концерт за 2022 г. сме с тях в Пространство за култура Portrait. Направеният от Владислав Мирчев запис на концерта звучи в предаването ни за музика на живо „Джаз емоции“ на 1 февруари от 21 ч. с повторение на 5 февруари от 19 ч.
Омайните вълни на джаза достигнаха приказен бряг в третото издание на „Велека кайт и джаз фест“
Двамата се срещат в Университетския рагтайм бенд преди 35 години. Води го проф. Владимир Радулов, който разказва: „Той бе продукт на Университетския джаз клуб, който основах през 1972 г. В него имахме състав – „Студент 5“, който се развиваше в Софийския университет още от 60-те. В Джаз клуба канехме много музиканти и през 1980 г. барабанистът Милко Кермекчиев ми каза: „Трябва да направим нещо по-различно от досега.“ Понеже никой не свиреше рагтайм у нас, му предложих да направим Университетски рагтайм бенд. Поканих музиканти от Музикалната академия, от Софийския университет… Колкото и трудно да бе, провеждахме конкурси за неговото попълване, защото студенти идваха и завършваха. През нас минаха много тромпетисти, но Венци е най-голямата находка!“
„Една от тях.“ – казва Венци и разказва предисторията на включването си: „През 1987 г. столът на Консерваторията бе в ремонт и ходехме да обядваме в Архитектурния или в Софийския университет. В СУ видях две обяви – за йога и за Университетския рагтайм бенд. Записах йога, тъй като бях чул, че на Фъргюсън и Сандовал им помага за високите ноти. Издържах един месец. Видях обява и за рагтайм бенда, записах се и вече 35 години сме с професора. Имаше конкурс, бях одобрен. Това бе много ценно за мен, тъй като не бях учил в музикално училище, преди това бях свирил две години в Народния оркестър на ГУСВ. А джазът вреше и кипеше. На тази възраст хората могат да избухнат, ако не правят това, което наистина искат. В Консерваторията бях в Класическия отдел, където нивото бе много високо – имаше 30 души за едно място. Самият випуск бе много добър. Добре дошло ми бе, че мога да свиря джаз тук. В Естрадния отдел си имаше Бигбенд, воден от Йонко Татаров, и там рядко допускаха някого от класиката. Голям късмет бе, че още на втория месец от студентството си вече имах постоянно място в един полупрофесионален оркестър. Не свирехме само рагтайм и диксиленд, но и бибоп.“
„Венци много ме впечатли не само със своя талант като музикант и инструменталист. Той се изграждаше благодарение на своето дръзновение в музиката и като голям импровизатор, още от първите изяви. Той сам се разви и се превърна в един от най-добрите български джаз тромпетисти.“ – гордее се с него проф. Владимир Радулов.
Двамата ги събира стиловата концепция. Както казва проф. Владимир Радулов, Венци Благоев е универсален професионален музикант, който може да свири всички стилове еднакво добре, а него го влече класическия джаз – рагтайма и диксиленда. Венци Благоев добавя, че като характери се различават много, а като музикалност си пасват като две капки вода, която става една. Той дава пример как докато шофира от София до Велико Търново двамата свирят с уста – единият – мелодията, а другият – контрамелодията.
„В България рагтаймът като стил е слабо познат, знае се по-скоро като понятие. Ние бяхме първите, които като оркестър – Университеският рагтайм бенд – започнахме да го свирим. Даже много хора отначало не ни разбраха, казваха, че е градинска музика. Блусът, рагтаймът – това са корените на джаза. Затова решихме да го лансираме и публиката го приема. Това е богата и интересна музика, има интрига, закачка, гротеска от време на време.“ – описва музикалния фокус проф. Владимир Радулов.
В рагтайма има радост и оживление, усещане, че всичко ври и кипи и животът е пълноводен. „Когато започнах в рагтайм бенда, в него бяха много велики музиканти като Христо Златинов, Сашо Куманов. Имаше конкуренция между всички. Аз и Христо, като хора, запознати с фолклора, се опитвахме да впечатлим публиката. А Сашо Куманов бе истински интелектуалец. Проф. Радулов обираше аплодисментите, тъй като при него солата бяха изградени.“ – връща се още в спомените Венци Благоев.
Юлиана Маринова от Portrait предава на живо в социалните мрежи
В проведеното седмица след концерта интервю с тях, което звучи и в предаването „Джаз емоции“, ще откриете още подробности за тяхното съвместно музициране, за развитието на диксиленд сцената у нас и за една от пиесите в концерта – „В конски вагон“. Това, че публиката я запя, ме провокира да потърся нейните корени и ви срещнах в ефир и с автора на част от текста ѝ – Матей Стоянов. Подробности очаквайте скоро на сайта ни.
И е поканена на сцената от Венци Благоев
