С „Романтични пиеси“ продължава поредицата Like Jazz на Ангел Заберски трио. В аранжименти на пианиста и в изпълнение още на Борис Таслев – бас, и Стоян Янкулов – барабани, слушаме любими творби от непреходната класика, претворени в джазова стилистика. Първата част на поредицата излезе през 2015 г., през 2019 г. последва нейното продължение. През тази година на концерти и на диск предстои да се срещнем с „Хумореска“ от Дворжак, Адажио на Албинони, арията на тореадора от „Кармен“ на Бизе, „Сватбеният марш“ на Менделсон. „Наистина популярни мелодии, които всеки, дори непрофесионалното ухо, разпознава.“ – казва за произведенията Ангел Заберски във филм на Джаз ФМ и изрежда още: прочутата баркарола на Офенбах, „Танц със саби“ на Арам Хачатурян, две пиеси от, както го определя, „може би най-големия романтик“, Шопен – много известни валс и ноктюрно. „Винаги почитам моя идол в оперното изкуство Пучини. Тук е известната ария на Каварадоси E lucevan le stelle. Шарена програма, шарена идея като музика, много по-силна, според от мен, от предния албум. И смятам, че намерихме своя музикален израз. Смятам, че се справяме все по-добре и се надяваме да се хареса на аудиторията. На концертите залите бяха препълнени. За мен и за нас това е показателно, че това, което правим, е ценностно и стойностно.“ – казва Ангел Заберски. Работното заглавие на новия проект е „Романтични пиеси“. Филмът за него е публикуван на нашия Ютюб канал и можете да видите по-долу.
В търсене на дефиниция на музиката, която триото създава в това начинание, лидерът посочва: „Опитваме се и се справяме с проблеми в музицирането като цяло – динамика, музикални форми; да ползваме пълноценно инструментите си – пианото, контрабаса, ударните. Контрабасът не просто свири основата, а ударните са ударни инструменти в пълния смисъл на думата. Опитваме се да ваем образи. А това, слава Богу, аз го постигнах с тази нова програма.“ „Задачата с ваенето на образи никога не е отсъствала.“ – подчертава Борис Таслев. И продължава: „Вникваме в музикален образ. Вече сме казвали, че във времето една от големите трудности, пред които сме заставали, е да намерим мярката, начина, по който да представим съответното произведение, което за мен си е вид вникване в образ и преживяване на някаква история. Сега се стараем да правим това отново.“
„С новия материал, с новата програма стъпваме на по-високо стъпало и в професионален аспект, и като музика.“ – описва развитието Ангел Заберски. В концепцията му проектът стъпва на постиженията на всеки от колегите и ги надгражда: „Аз много съм си мислел за техните начинания като музиканти. Оценявам и забелязвам, че им е интересно това, което се случва като музика в Like Jazz. Защото то е много по-различно от това, в което всеки от нас на свободна практика участва, като ангажименти и други проекти.“
Чрез този проект Стоян Янкулов се завръща към годините в Музикалното училище. „Аз тогава изобщо не обичах да свиря класическа музика на ударни инструменти. Някак си свирих, завърших. Но ето че този момент ми дойде до главата да свиря на ударни инструменти, и то на комплект барабани, класическа музика, и то по начин, по който преподавателите изискваха от мен тогава – да я изпълнявам с много динамика, голяма прецизност, много нежност, с драматизъм. Сега, в този проект, това се случва с пълна сила. Малко или много, като съм учил тези неща, сега ми помагат. Забелязвам, че от първия албум, който направихме, нещата вървят нагоре като ниво, като аранжименти от страна на Ачо, като изпълнениe. Мисля, че този албум сега, който подготвяме, ще бъде най-доброто като изпълнение, аранжименти, подбрани пиеси.“ Той усмихнат разказва за кръговрат – в Музикалното училище е кандидатствал с пиеса на Шопен – валс оп. 64 № 2. „Тогава я свирих на ксилофон. Е, никога не съм очаквал, че тази пиеса ще я свиря сега с такъв състав в такъв много интересен аранжимент. За мен е страхотно удоволствие, защото това са и спомени, и нови неща. Много интересна комбинация.“
Развитието и в музиката, и на самите музиканти от предходните два проекта Борис Таслев описва с думите: „Хубавото за мен, което в случая ме улеснява, е че усещам опита от предишните два албума, който натрупахме заедно. Сега, наблюдавайки процеса, ми се струва, че по-лесно стигаме до същността на произведението, до това какво ще покажем от него. И се радвам на този опит, защото той със сигурност ми дава и ме изгражда, помага ми да се придвижвам напред.“
Какво прави възможно създаването на музиката в проекта, в който класиката среща джаза, но също така изтъква уменията на творците и илюстрира любовта им към изкуството? Отговорът на Стоян Янкулов: „Става с отношение, на първо място към тази музика, с вкус, с възпитание, с прецизно и нежно изпълнение. Когато е необходимо – разбира се – и с по-здраво удряне. Много е деликатно на ударни инструменти да изпълняваш класическа музика. И не е лесно в тиха динамика да направиш динамика. Много ми помага това, че на пиано съм свирил класика, да свиря класика на ударни инструменти. Може би подхождам повече като пианист, отколкото като барабанист, когато свиря тези неща. И съм благодарен на Ачо, че насочва накъде, в каква посока да вървим, къде да наблегнем, къде да не наблегнем. Това е много интересен и много ценен процес.“
Ангел Заберски специално отбелязва, че музикантите ще си дадат цялото нужно време, за да обработят материала и да усъвършенстват неговото представяне в търсене, в откриване, в уважение и в любов, защото са убедени, че той има специална стойност: „Аз си поставих тази цел и я споделих със Стоян и с Борката – не искам да бързаме. Защото сега, ако премине тази криза и започнат да се отпушват нещата, ще има струпване на ангажименти. Това, което правим, е много ценно и по-добре да работим по-дълго, а да не са изнервени нещата. Искам да сме спокойни. Ако трябва, ще процедираме по обратния път – първо ще направим няколко концерта и след това ще запишем албума. Да се опитаме да го направим наистина както трябва и както си му е редът. Няма да бързаме. Имаме време, все още имаме енергия и сили. Аз изключително много ги обичам тях двамата, защото в това, което те дават като възможности, откривам все нови и нови неща, макар че ги познавам много добре като музиканти, професионалисти и хора. И ще стане много, много приятно нещо.“
„Аз лично съм много развълнуван по време на този процес по създаването на албума. Заради повторните и новите открития, заради търсенията преди тях, съответно – и резултатите. На мен също ми е интересно какво ще се получи накрая, когато доведем процеса до запис. Но съм сигурен, че всеки, който се докосне до тази музика във вид на запис или на живо изпълнение, ще намери нещо за себе си.“ – изразява увереност Борис Таслев.
