Arifa e европейски проект с участието на четирима музиканти от пет държави. Лидерът – Шаин Дюринг – се представя от името на страната, в която е роден – Турция, и страната, в която работи – Нидерландия. Част от формацията е българският кавалджия Живко Василев, а първият ѝ концерт у нас бе на Bansko Jazz Festival през август 2022 г. Малко след това – през септември, излезе новият албум на групата – Danubian Voyage („Пътешествие по Дунава“). В него хармонии от Западна и Централна Европа са съчетани с ритми от Балканите и Изтока. Автори на композициите са Живко Василев и германецът Франц фон Чоси. Четвъртият член на групата е унгарският челист Бенце Хусзар.
Откъс от интервю с Живко Василев в предаването „Джаз ден“ на 31 октомври:
На Bansko Jazz Festival музиката на Arifa прозвуча за първи път на живо в България. Тогава ни разказа историята на присъединяването си към групата. Моля те да припомним тази шега, от която започна нещо толкова сериозно и хубаво.
Действително бе като на шега. Тогава, преди 3 – 4 години, те бяха трио – Алекс Симу на кларинет, Франц фон Чоси на пиано и Шаин Дюринг на перкусии. Дойдоха да свирят в Ротердам, където учех. Мартин Хафизи ме убеди да отидем да ги слушаме и след страхотния концерт ме запозна с музикантите. Стана дума, че са работили с една от легендите на българския кавал – Теодосий Спасов. На шега казах: „Защо не се обадихте на мен?“ А човекът, който се занимава с мениджмънта – Шаин Дюринг, се усмихна и каза: „Може би ще се обадим“. След няколко месеца, през които бе излязъл и моят албум Places, а техният кларинетист Алекс Симу бе обявил, че напуска, се явих за участие в групата заедно с унгарския челист Бенце Хусзар. Така образът на Arifa доби сегашния си вид.
Франц фон Чоси: La golondrina на испански е „лястовичка“. Всички ние сме сънували как летим. Обичам тези сънища! В пиесата се опитвам да пресъздам това усещане. След като записах на компютъра първоначалната идея – темата на пианото, видях графиката – и тя изглеждаше като птици в полет. Това бе така естествено. В пиесата се опитвам да предам концепцията на албума – музикално плаване по течението на Дунава. Ще усетите преминаването от Запада към Изтока, особено когато пианото и кавалът свирят бързата мелодия на финала.
Откъс от интервю с Живко Василев в предаването „Джаз ден“ на 31 октомври:
Живко Василев: Името на групата Arifa се превежда като „женска мъдрост“. Често се шегуваме, че това е персонаж, за който пишем музика и го търсим. В момента, в който го намерим, всичко спира. В търсенето се ражда музиката, която пишем с Франц. Когато вкъщи пробвам теми на пианото, си мисля за Arifa, защото това е утвърден образ, знаем как да го търсим, къде да го намерим. „Пътешествие по Дунава“ е симбиоза между различни фолклори, събира култури и една от тях е джазът в абстрактната му форма. В тази музика се чувствам вкъщи. Това е нещо, което винаги съм се опитвал да постигна – да изследвам различни територии, да комбинирам различни неща, да пътувам метафорично, търсейки различни музики.
Франц фон Чоси: Thracian Horses („Тракийски коне“) e също посветена на животните. Този път боготворим конете. Когато я чуете, ще почувствате връзката – звучи като езда върху необуздан кон, като по средата има укротяване в красивата медитативна импровизация на Живко, но после огънят пак се разгаря. Самата пиеса ми звучи като пътешествие с изненадващ скок накрая, когато западните хармонии и балканските ритми обединяват сили в изграждането на кулминацията.
Франц фон Чоси: The Troublemaker („Създаващият проблеми“) започна като валс с проста мелодия, на която Живко по фантастичен начин вдъхна живот с кавала си. Тя се разви в ритмическо отношение, така че може да бъде интерпретирана по различни начини. Харесва ми тази ритмична двойнственост в музиката. Чело партията пресъздава идеята за проблем, след което всички в унисон свирят една и съща мелодия – това е сдобряването. Тя е най-дългата пиеса в албума основно заради пиано солото в средата, което се развива бавно. Но чувствам, че то има нужда от това време, за да добие медитативния си облик. Харесва ми краят, в който има обрат. Перкусионистът ни Шаин ми предложи да го махна, но предложението му бе отхвърлено. Интересно ми е какво мислят слушателите за този завършек.
Живко Василев: „Родопски приказки“ са по-скоро пазарджишки. Тъй като съм от Родопите, Шаин нарече пиесата на моя роден край. Тя е вдъхновена от танца копаница. Започнах като тема, към която добавих елементи. Пиесата е в българската традиция, пречупена през моето виждане. Лека-полека в годините намерих собствен стил, който да ме представя най-добре и да ме изразява.
Франц фон Чоси: Danubian Voyage дълго бе с прозаичното работно заглавие „Пиеса на четката за зъби“. Бавната мелодия, която кавалът свири в началото веднага след темата на челото, ми хрумна, докато си мия зъбите. Електрическата четка издава бръмчащ звук, който се превърна в бас линия, върху която импровизирах с глас. Така че едновременно почиствах зъбите и работех по музиката. За щастие, телефонът бе до мен и веднага записах мелодията, иначе сигурно щях да я забравя. Темата развих в сложна композиция с наслагване на много пластове. Забавно е, като си помисля, че първата искра за пиесата, дала заглавието на албума, припламна, докато си мия зъбите.
Откъс от интервю с Живко Василев в предаването „Джаз ден“ на 31 октомври:
Живко Василев: Arifa е образ, който непрестанно търсим. С колегите се обединихме около това всеки да допринесе, за да вървим по този път. Това е пътешествие, което в началото ми бе трудно да разбера. Трябваше да премина през период на адаптация. Когато започнах да работя в Arifa, избухна пандемията. Записахме четири пиеси, които в албума са в друг вариант, и впоследствие немалко време не свирихме, планираните концерти един след друг отпадаха. Създаването на албума бе много приятен процес. Записахме го на живо в Амстердам в Bim House – едно от най-хубавите места в Европа за уърлд музика. Наехме заведението за 3 – 4 дни и няколко пъти изсвирихме албума, като последния път бе пред публика. Издадохме най-добрите записи, като някои са от самия концерт. Тогава и енергията бе друга.
Франц фон Чоси: Пиесата Black Jade („Черен нефрит“) е миг за отмора в албума ни. Знам иранската приспивна песничка „Лалаей“ и исках да напиша пиеса, създаваща същата атмосфера. Целият албум се отличава с доста висока енергия и ритмическа сложност, затова бе хубаво да имаме момент за почивка в рубато. В средата има красиво соло на челиста ни Бенце Хусзар.
Живко Василев: „Месембрия“ е пиеса, която написах преди година. Тя съчетава кратко пиано рифче, с което започнах да се „шегувам“ на пианото, в което впоследствие Шаин добави ритъм, който първоначално според мен не се вписваше в концепцията. Наложих двете едно върху друго на компютъра, защото ми харесваха поотделно, но заедно не звучаха добре. Промених малко ритъма и това, което свиря на пианото. Записах нещо, оставих го да узрее, добавих кавал, идеята вече бе променена, но звучеше хомогенно и добре. Това са две несъчетаеми неща, за които се оказа, че звучат добре заедно.
Франц фон Чоси: Princess of H има дълга история. Първо я написах за арху – китайски струнен инструмент. Свирехме я с истинска китайска принцеса. Да го кажем така – изглеждаше като принцеса. Тя за съжаление вече не свири с нас, но Живко на кавала и Бенце на челото правят най-доброто, за да пресъздадат идеята за женската сила, вложена в пиесата. Тя има джази вайб в средата с диалоговото соло на кавала и пианото. Забавно е да свирим пиесата на живо.
Франц фон Чоси: „Одеса“ специално цели да изтъкне таланта на Живко Василев на кавала. Опитах се да напиша мелодия, която звучи като българска, и в която да има хармонични приключения, върху които Живко да солира. Много е интересно да чуеш как той едновременно може да звучи традиционно и модерно. Пиесата е в 13, което е най-дългият размер в албума, но е най-кратката – само три минути.
Откъс от интервю с Живко Василев в предаването „Джаз ден“ на 31 октомври:
Самият ти как се чувстваш в тази група? Какво добавя той към теб, какво променя, какви нови хоризонти отваря, как отклонява погледа встрани спрямо всеки твой самостоятелен проект? С какво те обогатява Arifa?
В групата свирят фантастични музиканти. Проектът ме обогатява с това, че съм в постоянно състезание с тях, защото искам винаги да съм на ниво. Ако един не е подготвен, всички заедно звучат зле. Всичко в Arifa е на световно ниво. Много съм благодарен, че повериха на мен да напиша част от музиката, защото Франц е доста по-опитен от мен, а и аз съм по-млад. Трябваше да представя композиции, които са неговото ниво, за да могат те да са част от албума. Това е голяма отговорност и трябваше да науча много неща. Работата ми с групата е непрестанен растеж. Наскоро се прибрахме от триседмично турне в Мароко, някои европейски държави и две седмици в Индия. Срещнах толкова много различни култури, хора и музиканти, които допринесоха за нови идеи, за следващ албум, за други проекти… По всякакви възможни начини съм облагодетелстван да участвам в Arifa.
Живко Василев: „Мусафир“ означава пътник, странник. Това бе първата пиеса, която композирах за Arifa. Да пиша музика за групата е непрестанно пътешествие.
Първото представяне на Danubian Voyage на Arifa в България бе на Bansko Jazz Festival през август 2022 г. – месец преди издаването на албума. За тримата музиканти от чужбина, това е завръщане в страната ни, която те преоткриват.
Откъс от интервю с Живко Василев в предаването „Джаз ден“ на 31 октомври:
Те останаха много доволни! Всеки бе идвал у нас може би преди 15 години и имаха сравнително негативни впечатления от тогава, които съм сигурен, че този път успях да поправя. Те си тръгнаха много щастливи. Хората от Банско ги посрещнаха толкова топло!
Danubian Voyage на Arifa слушаме в „За албумите от техните създатели“ по Jazz FM на 2 ноември от 19 ч. с повторение на 6 ноември от 14 ч.
