Как вторият албум продължава проекта Yo-Yo Band – как го развива и променя?
Михаил Йосифов: Вторият албум е доста по-зрял като композиции. Те са много добре развити, имат лице, доста добре са поставени. Вървим напред – към трети, още по-добър.
Христо Йоцов: С годините осъзнах, че е много важно да се оформи група, а не да мине и замине пореден проект. Така се създава вътрешна спойка – видими и невидими неща, които правят така, че и публиката да усети, че има продукт, който не е случаен, а резултат на години съвместна работа – и като репертоар, и като спойка, и като усещане. Това са важни неща и те изискват време. В дългосрочен план, бидейки отворена формацията, виждам развитие на идеята Yo-Yo.
Михаил Йосифов: Joke е една музикална шега. Шегувахме се, че всички пиеси могат да станат за бигбенд. Дойде ми музикалната идея, хареса ми, беше ми забавна, затова я нарекох така.
Винаги си казвал, че трябва да има шега във всичко, което правим.
Михаил Йосифов: Не обичам да се вземам на сериозно, обичам да има хумор в нещата.
Христо Йоцов: Това е бенд, възможностите са безкрайни.
Христо, преди малко каза за спойката в групата. Как се осъществява тя?
Христо Йоцов: Като погледнем индивидуалностите, всеки носи свой музикален образ, характер, възможности, ниво, стил и опит – всички в титулярния състав – освен мен и Мишо, още Стив Хамилтън, Арнау Гарофе, Борис Таслев. Това са хора с много опит, с много широк поглед върху музиката, със спокойствието на музиканти, които са доказали нивото си и всичко останало в момента зависи от емоционалното състояние в групата, от разбирателството и доверието. Това са съществени компоненти за крайния продукт. Спойката става с това, че като музика мислим в една посока, всеки – със своята индивидуалност, развивайки първоначалната идея. И второто е сценичният живот на групата – тя трябва да има постоянно изживяванията на сцената, емоциите, срещите с публиката. Нещата вървят по естествен начин. На концерта в Банско – на голямата сцена, групата изглеждаше с лекота, всичко е в интерес на музиката.
Христо Йоцов: В Seven Peanuts има закачка със Soul Peanuts на Дизи Гилеспи. Всички изповядваме връзката с музиката и музикантите, които сме слушали през годините. Никой не ме е учил на джазов език, аз съм с класическо образование. Да гледам тези хора на живо бе най-големият шанс да получим образованието си в джазовата естетика.
Михаил Йосифов: Това, което Христо каза, стои по същия начин при мен. Една група да има сценичен живот е много важно, за да намери своя език. Колкото по-често се събираме да свирим, толкова по-добре става. Качеството на музикантите също е от голямо значение. Когато работиш с толкова добри музиканти, на четвъртата – петата изява нещата хвърчат и само се радваме на все по-хубави и все по-хубави изживявания.
Христо Йоцов: Poco Loco се превежда като „малко луд“. Трябва да има щипка лудост в цялата работа, за да има провокация и изненада, да няма рутинност. Тази пиеса е с доста писан материал вътре, има допирни точки с камерното музициране, със смяната на настроения. Това е, което се опитваме да направим в надграждането на музиката, така че да става все по-многолика, многообразна и многоцветна. Този бекграунд, включително класически, започва да работи много добре. Пиесите са композиционни по разгърнати драматургически. Това е добре и за публиката. Те не са като джазовите стандарти, с които се асоциира слушането на джазова музика. Този процес е започнал още от ерата на хард бопа, когато догматичните форми започват да се разчупват и джазът започва да приема все повече влияния от други сфери на човешката музикална култура. Със съответното внимание и респект към това, което правим, ще продължим да разширяваме спектъра на изразните средства и на композиционните елементи.
Удоволствието Yo-Yo Band...
Михаил Йосифов: Това е чисто удоволствие, еманация на моя джазов живот. В живота съм изсвирил много неща, които не са точно джаз, но тук сме се концентрирали да правим джаз, който ни харесва, по начина, по който ни харесва. Minor Feelings е с двама вдъхновители. Като чух композициите на Христо, реших да направя композиция, която е по-разгърната. Материалът е до голяма степен вдъхновен от Чарли Мингъс, който ми влияе от младостта досега като композитор, който се изразява с особени изразни средства. А минорното настроение касае това, с което се събуждаме след силното чувство от предната вечер.
Христо Йоцов: Удоволствието е в основата на всичко. Не се захващаме с нещо, което не предполага удоволствие. То е отправната точка и от там нататък всичко се намества по тази пътека. Но въпреки съвременния прочит на джазовата музика и връзката с другите стилове и изразни средства – изпълнителски или композиционни – в основата си остава нашата любов, преклонението ни и абсолютното преклонение към майката и бащата на джазовия език – бибопа. Така че във всяка пиеса суингът като усещане присъства – независимо дали е стрейт. Навсякъде чувството за фразиране и правене на музика си е чисто джазов. Този език ние всички го владеем и той е основата, върху която правим варианти. Secret Story си е пиеса, базирана точно върху този тип суингиране с типичната уокинг линия на баса. Това е една от пиесите, които влизат точно в това – нашата любов да суингираме.
Разкажете ни за незабравима случка или специално откритие, което правите чрез Yo-Yo Band.
Христо Йоцов: Случките следват една след друга – и на сцената, и извън нея. Който има възможност да е сред нас в стаичката зад сцената преди гиг, ще бъде свидетел на разказването на истории от нашия живот и от живота на големи музиканти. Няма неща, които да тежат с негативен привкус, нещо, което да не е ок. Затова особено наблегнах на климата и доверието между хората до степен да чакат с нетърпение да музицират заедно. Тогава музиката печели от това. Тя не просто се изпълнява, а се преживява. Jump High също е с разгърната форма. Вътре има две свободни каденци – на пианото и на тенор саксофона. Това не е писан материал, какъвто изпълняват класическите музиканти – ние правим до голяма степен музика, която разчита на моментното състояние, на вдъхновението, на това всеки един от нас във всеки момент да може да бъде лидер. Това е трудна игра, учи се с годините. Навремето с Мишо така направихме албума Jazz Ball с всички допирни точки между музиката и спорта. Всеки получава всеки своя дял от присъствието, вече композиционно, не само изпълнителско, защото тези каденци са творчество в момента.
Михаил Йосифов: Ние нямаме изключително забавни случки. Много ни е приятно заедно. Понеже сме улегнали хора, всеки си тежи на мястото. Основната хубава случка на бенда е, че ни харесва да свирим задно, удоволствие ни е да свирим, имаме огромно уважение един към друг. Джазът е обединяващата нишка, това прави нещата откровени и истински.
Христо Йоцов: В Scooby Dooby има фраза, която отговаря на сричките, която може да се развие в диалог с публиката. Пиесата няма нищо общо с анимационния герой. Тя се придържа към джазовия формат, в който няма много писан текст и се оставяме на импровизацията.
Какво дава само Yo-Yo Band и е неповторимо в другите проекти?
Михаил Йосифов: Винаги хубавата музика сама по себе си е хубава музика. Това е наша авторска музика. Даваме воля на фантазията си да направим нещата по начина, по който най-много ни харесва. Това си е голяма случка за мен. И на други места се случва такова нещо. Но тук сме по-зрели, все повече успявам да намеря себе си, все повече изказът ми става конкретен, все повече доверие си имам и то ме прави уверен в музикантите около себе си. Така се отпускат и се „возя“ върху музиката. С течение на времето това става все по-важно за мен. Имаме ясна концепция по въпроса как се свири и какво се прави, остава само да си правим удоволствието.
Христо Йоцов: Като барабанист, седейки отзад, съм се нуждаел от много сериозен фронтмен. Това е много важно. Един барабанист не може да изнесе сам цяла програма, трябва да има подкрепата и лицето за получаване на тази ос между ритмичната секция и лицето отпред. Още при замисъла на този проект Мишо беше пред погледа ми. Той е лидер, от него зависи много енергията на групата да бъде контролирана и водена. Той има безброй проекти, в които е фактическият сценичен лидер.
Михаил Йосифов: Walk е „разходка“. Тази мелодия ми дойде и я написах страшно бързо. Един ден се замислих колко ми харесва да слушам Чет Бейкър и балади, изпълнени на тромпет. Това ме вдъхновява. Реших да напиша мелодия, която отговаря на това настроение – лесна за свирене и с емоционален заряд. С годините все повече ми харесва да свиря балади – търся в тях „леснина“ в мелодии, които емоционално да вълнуват. В тази посока експериментирам.
Михаил Йосифов: В Morning Coffee настроението е позитивно. Идеята е да остави положителен отзвук. Тази мелодия отговаря на Scooby Dooby с удобни хармонии с дълги импровизации. Отива като настроение към фюжън музиката. Идеята ми бе да направя приятна мелодия.
