През 2012 г. албумът Vertigo на Огнян Видев представи неговата любов към музиката и виртуозната му китара в оригинални композиции, творби на други български музиканти и образци от световната класика в джаза. Той съдържа солови и съвместни изпълнения, записани в студиото и на живо през годините – от 80-те до началото на новото хилядолетие. Инициаторът за издаването на албума е Веселин Николов, част от чиито „Бели, зелени и червени“ Огнян Видев е в продължение на дълги години. Издатели са Българското национално радио – Радио Пловдив и Flash co. Сред участниците в 13-те изпълнения са Веселин Николов, неговият приятел Милчо Левиев, откритието му Иво Папазов – Ибряма, насърченият в първите си стъпки в джаза от него Теодосий Спасов, Йълдъз Ибрахимова (с двамата Огнян Видев има дуа и трио), Евгений Гочев, Георги Ангелов, Пъшо Конов и Тодор Каптебилев.
На обложката на диска четем посвещения на някои от съратниците на Огнян Видев в музиката:
Йълдъз Ибрахимова: „За мен Огнян Видев е един от най-колоритните, емоционални и импулсивни китаристи с невероятна енергия. Той умее с импровизациите и чудесната си техника да възпламенява публиката. С Огнян сме правили безброй много успешни концерти. Неговата непосредственост и вулкан от енергия е възпламенявала публиката, която никога не е била равнодушна към музиката, която прави.“
Веселин Николов: „Огнян Видев – „Доктора“ е голям, самороден, интуитивно извиращ, на моменти инвенционно „необязден“ – изненадващ и силно впечатляващ музикален талант. Той, почти четири десетилетия вече, е един от моите най-добри, искрени, верни и предани приятели.
Милчо Левиев: „С Оги ме запозна нашият общ приятел Румен Петров - Хъмфри. Той беше освен музикант, също така и изключителен, много специален и вдъхновен джаз пропагандатор от времето, когато джазът в съветската империя беше ерес и табу. Още от началото на нашето познанство и съвместно музициране Оги ме впечатли с уникалноста си като човек и музикант. Той има влияния от Майсторите, както всички, но за разлика от мнозинството, той не се задоволява да постигне някакъв статут чрез копиране и имитиране, а асимилирайки Класиците, търси да намери и изрази себе си. И го постига, както всички истински Артисти. Музиката на Огнян е силна, завладяваща и еклектична – в най-добрия смисъл на думата.“
Теодосий Спасов: „С Огнян Видев имахме невероятен период на съвместно творчество през 80-те години на миналия век в Пловдив, времето на моите студентски години и малко след това. Свирили сме заедно в най различни проекти, но най-силният проект беше, когато имахме трио с прекрасната наша певица Йълдъз Ибрахимова. Огнян беше като огнен духовен и творчески стълб на триото. Незабравими са концертните ни турнета, записите в радиото и телевизията, фестивалните ни прояви. Оги неуморно провокираше творческа активност и оригинални идеи. Репертоарът ни се простираше от Дюк Елингтън и Гершуин през испанско фламенко до джазови аранжименти на български фолклор. Тогава се появиха и легендарните пиеси „Капричио № 2“, „Индийско“, „Гурбетчийски моабет“, „Друсай, Гергино“, „Литовойска любеница“ и много други. Прекрасно е усещането да се свири и общува с Огнян Видев.“
Любомир Канов: „Вертиго означава шемет и световъртеж. Оги Видев и неговата музика не могат да бъдат определени, а само преживени заедно, като едно единно цяло. Той може да бъде чут, а музиката му – видяна, като смерч или торнадо, като Маелстром, но поради липса на правилни описания за природни явления от този род тук най-добре приляга думата Вертиго. Тя изразява непредаваемата енергия на пловдивския суинг, заплетените в струните полудиви коне, готови да се спуснат след Джанго в порива за свобода, виртуозното изкачване по виражите на нескованото въображение, съчетано по неизбежност с чувството за пропадане. Но най-вече – шемета, истинския шемет, че си се научил да летиш без крила и по грифа на своята китара можеш да излетиш там, където се рее музиката на твоите духовни братя – от Лес Пол до Пако... И нататък.“
Джони Пенков: „Една китара в Ню Йорк, Калкута, Цалапица, Бомбай, Чалъково, Токио, Дълбок извор, Берлин, Москва преплита джаз, фламенко, блус, балкански ритми с бразилски акорди, за да кажем веднага – ами това разбира се е ОГИ ВИДЕВ.“
