Здравейте, аз съм Васил Спасов. Днес ще представим втория албум на Funkallero – Sci-Funk. Искам да поздравя тази инициатива, която, споменах на Светльо Николов, е специална за нас, защото ни развива в по-различно амплоа – да говорим без въпроси, които са ни зададени.
Sci-Funk на Funkallero – личности, свързани в любов, градят свят на красота за всички
Идеята, с която се събрахме в началото, беше да правим авторска музика с акцент върху наистина високото качество и красивия звук, а както знаем, за това са нужни изключителни музиканти и импровизатори. Е, аз имах късмет да го направя с най-добрите: Митко Льолев, Миро Иванов, Радко Славчев и Жоро Марков. Годината беше 2011-а и всички се обединихме около парчетата, които написах за целта. Скоро започнахме да концертираме и освен в клубовете, получихме сцена на много именити събития, между които Spirit Of Burgas, A to JazZ, джаз фестивалите във Варна, Бургас, Русе, Пловдив и редица други. Същевременно влязохме в студио и записахме нашия първия албум. Много неща се случват след излизането на музиката в такъв формат. Някак всеки от нас чува композициите в напълно завършен вид и оттам насетне изпълненията на живо са изпълнени с още по-голям заряд. Благодарен съм, че се запознах с Тони Рикев от Music Clinic Records. С него успяхме да създадем един добър тандем при оформянето на музиката, което стана причина да се обърна към него и за втория ни албум, който предстои да чуем. Sci-Funk е заглавната композиция и първата от албума.
Какво държим в ръцете си, ако сме успели да се снабдим с последния албум на Funkallero – Sci-Funk? Безспорно това е свидетелството за усилията и насоките на нашата група през последните пет години. Но как се окомплектова и какво само по себе си представлява създаването на един албум? Има едно просто и едно сложно обяснение. Простото е, че сме се събрали и сме изсвирили деветте композиции, които съм написал, след това сме ги смесили, мастерирали, сложили сме ги в подходящ ред, пренесли сме ги върху CD носител и сме поставили в опаковка с приятен дизайн, създаден специално от Димитър Трайчев. Честно казано, всичко това е точно така, но ако трябва да влезем в детайли, ще стане ясно, че всяка една композиция съдържа тематичен материал, който е разработен по начин, който ще приляга на групата и е аранжирана в този дух. След темите има отделна секция за изява най-често на всеки един от нас, като това се случва върху специално създадено за целта пространство в композицията и всичко това е подчинено на полета на духа и вдъхновението, но и на съзнанието, че се създава за Funkallero, точно за тези музиканти. Разбира се, всичко това е подплътено и с много труд – от всеки поотделно и на всички заедно.
Винаги съм харесвал музиката на Джеймс Браун. В A Supreme съм заложил една секция, в която Митко Льолев и Жоро Марков остават сами и импровизират върху бийт, характерен за музиката на Джеймс Браун. Името на пиесата пък е заимствано от албума на великия Джон Kолтрейн, към когото също, както се подразбира, като джазов музикант имам дълбок афинитет. А пък за нашия китарист Мирослав Иванов винаги гледам да се създаде подходяща канава за негово соло и по естествен път в тази пиеса се оформи такава част с подчертано рок звучене. Последните четири тона на темата пък са другата причина да спомена името на Джон Колтрейн при представянето на тази пиеса.
Създаването на музика в стила, който ние правим, а именно – фюжън, е наистина много приятно занимание. Тук нямаме ограничение в стиловите рамки и можем да си позволяваме всякакви фриволности. Аз лично мога да посоча музиката на Хърби Хенкок от всичките му периоди като огромен извор на вдъхновение в целия ми творчески път, но тук, във Funkallero, това увлечение наистина се развихря с пълна сила. Приемам влиянието му във философски смисъл, макар и, разбира се, в чисто музикален. Предполагам, че друго влияние върху музиката ми и в някои от пиесите на Funkallero има киното и филмовата музика като част от образованието, което имам от Berklee College of Music. Там, наред с класовете по пиано и джаз композиция, основен акцент беше именно тази специалност, заради която и поех към Съединените щати преди вече 20 – 25 год. Всъщност, и моята диплома от там е за професионален филмов композитор. Може би това е и причината за обратна връзка, която често получавам за пиесите ми, че са като история, която се разказва на музикален език.
Както споменах, пиша музиката за Funkallero като специфично имам предвид всеки един от бандата. Нашият бас китарист – невероятният Радослав Славчев – Riverman, освен неподражаем слап бас, владее и всяка друга техника за изява на неговия инструмент. Това се вижда в Ballad for Bill, която е посветена на великия Бил Еванс и в която можем да се насладим на лирично бас соло на Радко.
Пиесата пък, която следва, е посветена лично на Радослав и носи неговия професионален псевдоним Riverman. В тази полиритмична пиеса, освен желязното соло на бас, можем да чуем и големия потенциал на Жоро Марков, който се разгръща в неговото соло.
Стана традиция от предишното ни CD една от пиесите да получи своя версия в ремикс обикновено в края на албума. Beach Balls беше най-подходяща и неслучайно често я обявявам като летния хит на групата. Ремиксът беше създаден от страхотния барабанист Николай Данев в много свежа версия на парчето. Тук можем да чуем нашия китарист Мирослав Иванов със соло в стил, твърде различен от неговия собствен.
В хода на артистичния път голямо значение имат хората, с които си израснал. Често моята музика съм искал да се хареса веднъж на Рупето, веднъж на Пармака, Бог да ги прости! И за единия, и за другия мога да кажа, че са оставили отпечатък в моя език на писане и свирене. Неслучайно първия албум на Funkallero съм посветил на Румен Тосков – Рупето, а новия – Sci-Funk – на Пармака. Тук в пиесата Parmakidze дори е вплетено името му със закачката, с която сме се обръщали към него понякога. За тази пиеса мога да кажа, че е върната от миналото и нейното написване принадлежи към един по-ранен етап от моето съзряване като композитор. Това да я направя част от този албум, има специален смисъл за мен, като съм вложил специален заряд и в нейното аранжиране.
Пиесата Gaspacho е аранжимент на моя ранна пиеса, която намерих за подходящо да включа в Sci-Funk. Тук отново се наблюдава онова, което мисля е емблематично за нашата група: за всеки да се заложи индивидуална секция за соло, в която всеки неподражаемо да може да изяви своята индивидуалност. Тук това важи особено за Мирослав Иванов, който отново опъва страхотна жица върху специално разработена за тази цел секция.
И така, за мен Sci-Funk на Funkallero е една крачка към следващия етап от нашето развитие и едно доказателство, че това което ни обединява, си е струвало и си струва да продължи. Може би най-характерното за нашето музициране на живо е усмивката, която не слиза от устата ни и която е доказателство за нивата на допамин, която се предава чрез музиката ни така както между нас, така и на публиката.
Благодарим за сцената, която Jazz FM ни предостави за представянето на този албум. Радваме се за съществуването и гласа, който тази медия има, особено в този период, в който нашите изяви на живо могат да бъдат ограничени единствено до подобен формат. Благодарим ти, Светослав Николов, желаем да дойде мигът в който Jazz FM да се превърне в национална медия с национално покритие! Желаем на нашите слушатели светли празници и една нова, по-добра и безковидна предстояща година!
Sci-Funk на Funkallero е наличен в Дюкян „Меломан“, Amazon, Spotify, Ютюб.
„За албумите от техните създатели“ се излъчва по Джаз ФМ в сряда от 19 ч. с повторение в събота от 14 ч.
