В път към светлината ни води композиторът и басист Александър Леков в записания през 2024 г. албум на Alexander Lekov Group с Иван Мелин – тромбон, Павел Цонев – клавишни, и Начо Господинов – ударни. Сетивна, тяхната музиката материализира в себе си нишките ни на връзка със света. За тези нишки трябва да отворим сетива, към света да се обърнем с чисти чувства – към това ни предразполагат и призовават Александър Леков и неговите партньори в музиката с албума Old Ways, New Ways, който представяме в „За албумите от техните създатели“ по Jazz FM.
Избрах това заглавие, защото английската дума „way“ на български освен път, означава и начин. За мен заглавието има смисъл на няколко нива. Аз отново се завръщам към моя основен инструмент – бас китарата, след като през последните две години и половина направих два албума – в единия свиря на класическа, а в другия – на акустична китара. Другото ново старо е техническият подход в свиренето – рестроукс в дясната ръка – техника, която бях спрял да използвам през последните 7 – 8 години, но сега отново се завръщам към този тип звукоизвличане от инструмента. Другото в смисъла на заглавието е, че имам три нови композиции, а останалите са доста по-стари, още от времето на предишния ми квартет – 2015 – 2016 г.
Пиесите са седем на брой. Откриващата се нарича Oslo и е посветена на този град. Бил съм два пъти в Норвегия, но не по обичайния начин, по който ходят българските музиканти. Имах 10 – 12 участия в клубове в рамките на 4 – 5 седмици. Първия път бях с българско блус трио, а втория път ходих сам и свирих с местни музиканти, мои приятели, които изпълняват кънтри-рок, блус, авторска музика. Имахме клубни участия в Осло и градовете наоколо. Моите приятели ме заведоха в планината над самия град – там има ски рампа, където се провеждат състезания по ски скокове. От това място над града пред мен се разкри прекрасна, удивителна гледка към Осло фиорд, към самия град и навътре в морето. Докъдето стига погледът, морето се сливаше с небето в точка в хоризонта. Има усещане за безкрайна широта и човек чувства, че всичко е възможно. Музиката се появи спонтанно в мен с тази картина в ума ми.
Втората пиеса съм нарекъл Impermanence („Непостоянство“). Като човешки същества се привързваме към други хора и идеи. Всички връзки в нашия живот са обусловени от определени условия. Когато те се разпаднат, връзките престават да съществуват. Това важи във всички аспекти на живота. Но, разбира се, смисълът на непостоянството не е само в негативен аспект. Това важи и за проблемите ни, които спират да бъдат проблеми, когато условията за тях се разпаднат. Тази пиеса се получи доста интересно в хармоничен аспект. Има минорни акорди, които се вливат в мажорни, и обратното. Чрез този музикален подход съм се опитал да представя непостоянството и вечно променящите се условия около нас.
Светът, който постоянно се променя, е в музиката на Alexander Lekov Group, подсказваща ни да сме пластични – добронамерени в своите реакции и съзнателни в своите действия, с които на свой ред променяме живота, развивайки се самите ние.
Записахме пиесите през март в моето студио с Иван Мелин – тромбон, Павел Цонев – пиано/клавишни, и Начо Господинов – барабани. Свирим заедно от няколко месеца под името Alexander Lekov Group. Благодарен съм на тези прекрасни музиканти и мои приятели. Всеки от тях остави своя уникален почерк върху тази музика. С Иван работим от няколко години заедно по различни проекти и много исках да запишем албум с него. Много харесвам неговия подход към тромбона, неговия звук. Той за мен е много вдъхновяващ. С Павел също сме участвали в различни музикални проекти и формации. Той има доста различен подход към музиката, който много ми допада. Павел е човек с богато въображение – това си личи в свиренето му. С Начо свирим заедно повече от 24 – 25 години, още от ученици, във всякакви формации, проекти и стилове. Израснали сме заедно музикално. Много се радвам, че той свири в този албум – първият ми, в който участва. Когато свирим с него, няма нужда да се замислям върху това, което правим, музицирането е интуитивно. С Начо участваме в групите на Теодосий Спасов, дори наскоро реализирахме албум като трио – Theodosii Spasov No Keys Trio.
Следва композицията A New World („Нов свят“), която посветих на моята дъщеричка Ния, появила се на този свят през декември 2023 г. Пиесата започва с монотонна фраза в електрическото пиано, която се появява с идеята да наподобява песничка от детски играчки. Това е моят опит да направя кратка детска песен.
Четвъртата пиеса се казва Nomads („Номади“) и е посветена на хората, които продължават да живеят като номади, както са правили техните предшественици в продължение на хиляди години, следвайки стадата животни при миграцията. Техният живот е коренно различен от нашия. Те зависят от промените в природата, от времето, при тях е много трудно, особено през зимата, непрекъснато са в движение и в борба с природата. Разбира се, те са заобиколени от невероятни природни картини, които ме вдъхновиха. Затова пиесата започва бавно и тежко, цялата вибрация е в гледката, която си представям – на хоризонта, в далечината, където небето се слива с тревата, се появяват тези хора със стадата си. Всички вървят бавно, не бързат за никъде. Това много ми харесва, защото е в пълен контраст с нашето ежедневие. Нещата се случват на други обороти. Именно в това спокойствие възприятието на света е съвсем различно от нашето.
Следва пиесата The Sun Is Always above the Clouds („Слънцето е винаги над облаците“). Това е метафора за това, че каквото и да ни се случва, не трябва никога да забравяме, че колкото и неприятно да е то, ще има край. Със самата пиеса си представям как, когато самолетът набира височина, преминава през облаците – слънцето ту се показва, ту се скрива. Това се опитах да пресъздам чрез тази кратка форма на композицията. Тя не е квадратна, частите са несиметрични и са с различен характер. Опитал съм се да покажа това изкачване през облаците към слънцето.
Светлината ни привлича, а нашият живот е непрекъснат стремеж към нея, устрем към нови висоти. Там се разреждат тежестите на ежедневието, олеква ни, издигаме се до следващи върхове. В „За албумите от техните създатели“ слушаме, представен от Александър Леков, албума на неговата група с Иван Мелин, Павел Цонев и Начо Господинов Old Ways, New Ways.
Шестата композиция се казва In the Mountain („В планината“). Тя се появи като идея, когато бях в Родопите, заобиколен от цялата тази красива природа и от звуците, от спокойствието, което лъха. Когато човек успее да успокои ума си за момент и се заслуша в звуците на света, който го заобикаля, може да чуе много неща, които ни липсват тук в града. Исках самата пиеса да е с много въздух, много паузи, много дъхове и мисля, че и музикантите, с които свиря, откликнаха, възприеха моите идеи по начина, по който ми се искаше. В целия албум нещата се получиха така хомогенно, защото те имат същата идея като мен за музицирането. Възприеха музиката като своя и я направиха своя, затова нещата се получиха много добре, за което съм наистина щастлив и благодарен.
Финалната пиеса е озаглавена Way Through The Darkness („Път през тъмнината“). Тя се появи по доста различен начин от другите. Докато си джемех с луупъра вкъщи върху хармонията на американския госпъл стандарт Amazing Grace, ми хрумна темата и развих хармонията в малко по-различна посока. Но пиесата има този госпъл вайб.
Албумът от 2024 г. Old Ways, New Ways на Alexander Lekov Group с медитативното, топло, меко, приятелско звучене ни предразполага да възстановим пълноценния контакт с живота и с красотата си ни показва колко различно, толкова по-хубаво ще се чувстваме тогава. Пиесите редуват пред погледа ни образи от действителността, факти от ежедневието, за да възприемем чрез музиката живота в цялото му величие. Седемте си композиции басистът Александър Леков представя с музикални партньори, оставили своя личен отпечатък върху тях с изпълненията си – Иван Мелин – тромбон, Павел Цонев – клавишни, Начо Господинов – ударни. Албумът е наличен в дигиталните платформи и с разказа на автора го чухме в „За албумите от техните създатели“ по Jazz FM.
Искам да благодаря на музикантите за цялостното отношение и за това, че помогнаха в създаването и записването на тази музика. Надявам се албумът да донесе спокойствие, радост и вдъхновение на хората, които го слушат.
