В „За албумите от техните създатели“ по Джаз ФМ слушаме песните от дебютния албум на „Тумбаито“ от 2013 г. Първата българска салса формация е създадена от Калин Вельов при завръщането му у нас, след като завършва висшето си музикално образование в Холандия. Тя стъпва на създадените тук основи на латино джаза от група „Инфинити“.
Калин Вельов: Прибрах се от Холандия през 2006 г. в момент, когато латино сцената в Европа и България бе в подем. Донесох и една мечта – същия масивен латино проект, в който свирех там между няколкото, да го осъществя в България с брас и перкусионна секция, с голяма латино банда. Издадохме латино албум и песни с Нина Николина в проекта „Абсент“, но покрай представянето на този албум се наложи да направим група. Сближих се и се сработихме с Мишо Йосифов. Малко по-късно дойде момента да осъществим проекта „Тумбаито“. Не можех повече да се въздържам. А и дружбата ми с Мишо предразположи това. С Вили бяха започнали да свирят с „Инфинити“, с която бяха сформирали латино джаз проект. Мишо предложи повечето музиканти, с които направихме първата версия на „Тумбаито“. Срещнах се с Мартин Ташев, Милен Кукошаров, Вили Стоянов, Стефан Кожухаров, Мартин Дойкин, Дилян Давидков. В момента басист е Борисл Таслев, който единствен в България има уникалния специфичен латино бас – бейби бас. Той е доставен от далечно Перу. За мен той е роден латино талант. Започнахме дълъг репетиционен процес от може би повече от 3 месеца. Значителна роля изигра Стефан Еленков, който организираше най-големите „Фанта“ салса фестивали, които бяха с международно участие. Той даде идеята по-бързо да сформираме групата, защото има големи събития, на които да се представяме, и то пред хиляди салса танцьори от цял свят. Това бяха първите стимули на „Тумбаито“ да направим репертоар. Първото авторско предложение бе на Мишо – „Тъмнокосо момиче“.
Михаил Йосифов: Тя е стара идея, но търсеше своята реализация и „Тумбаито“ бе благодатна почва. Успяхме да направим първата българска салса. Дълги години съм голям любител на салсата, радост бе да имам възможност да се посветя на този стил, да измисля нещо в тази стилистика. Калин се прибра от Холандия, където беу учил тази музика. Ние я свирехме, но той обедини тези усилия. Започна да работи по проекта с голям ентусиазъм и хъс. Това ни запали да се присъединим към него. Той имаше тази енергия да случи тази музика. Салса бендът е голяма формация, която трудно се управлява, за която трудно се намират ангажименти. Той пое тази задача много сърцато. Ние го последвахме с голямо желание.
Калин Вельов: Всичко бе взаимно. Желанието, хъсът и енергията, която ми дадоха Мишо, Вили, Мартин, Милен помогна да се случи „Тумбаито“. Имах домашно студио, в което се затваряхме часове наред, за да репетираме и да се синхронизираме. До този момент у нас нямаше типичната 100-процентова салса банда. „Тумбаито“ е сбъдната мечта. Поставихме началото на живото представяне на салса музиката в България. Няколко години по-късно участието ни в международните салса фестивали бе голямо предизвикателстов и за Мишо. За да изпълняваме репертоара на Ерман Оливера, Франки Моралес, Джими Бош, брас аранжиментите са правени в петица – с няколко тромпета, баритон сакс, тенор сакс. Имахме събития, в които излизахме 11 – 12 души. Всичко това мина като аранжименти през Мишо, който разписа и брас аранжиментите в албума. Ще отделя специално внимание на Мартин Ташев. Салса музиката е много специфична за пеене, има импровизации между бек вокалите. Той е природен талант, не говори езика, но изпълнява музиката по перфектен начин. Когато свирим на международни фестивали, публиката след това го заговаря на испански. Ние се установихме като типична салса група, в която изпълняваме най-различни специфични течения на жанра. Най-голямото предизвикателство в албума на „Тумбаито“ бе направим меренге.
Мартин Ташев: 5 – 6 години преди „Тумбаито“ направихме „Инфинити“. Трябваше някой да пее. Всички опитахме, само на мен ми се получи. Така започва моята певческа кариера.
Калин Вельов: След записването и издваването на „Тъмнокосо момиче“ нашият общ музикален приятел Краси Майски ми подхвърли диск на няколко песни от 60-те, които биха били подходящи някой да им направи оригинални латино кавър версии. Той добре познаваше групата, тъй като в неговото студио записахме „Тъмнокосо момиче“. Подходих скептично и дискът няколко месеца стоя така настрана. В един момент си го пуснах и чух „Ропотамо“ и „Нетърпение“ – и двете, записани от ЕОБРТ под диригентството на Милчо Левиев. Бендът е звучал много американски, има страхотно свирене. Останах изумен, това са прекрасни, готини песни. Моментално предложих на групата да ги запишем в наш латино аранжимент. След като получих одобрение от останалите, започнахме работа. Първа бе „Ропотамо“, но в албума тя е предшествана от „Нетърпение“. Тя е по музика на Аатнас Бояджиев – голям композитор на шлагери, текстът е на Богомил Гудев. Песента е записана през 1963 г. от Росица Николова. По това време тя е била съпруга на Милчо Левиев и в оригиналния запис има допълнителна енергия. Записахме я в стил ча-ча. В „Нетърпение“ Мартин Ташев си партнира с Нина Николина. Направихме много забавен ретро видео клип, който заснехме около „Захарна фабрика“. Стана слънчева, сладурска песен.
„Тумбаито“ идва от „тумбао“ – основния ритъм в салсата. На български би се превело като „ритъмче“, „груувче“. Всички го одобрихме.
„Ропотамо“ е пак по музика на Атанас Бояджиев и текст на Радой Ралин, когото познавах – изключителен, обаятелен човек. Вокалите са записани от Маргрет Николова с „Приятели на песента“. Тя наистина звучи страхотнно в оригинал – бендово и джазово, а с „Тумбаито“ вкарахме няколко допълнителни стила – освен чача, афро латино ритъм, който вкарахме на бриджонвете, Мишо Йосифов записа соло. В записите на Мартин като вокалист партнира Долорес де ла Каридад. Песента имаше незабавен успех. Завъртя се по всички радиостанции, които пускат мелодична българска музика. Имахме невероятния късвет и щастие Марлгрет да се присъедини към Тумбаито на промоцията на албума. Тя излезе на сцената на „София лайв клуб“, и сега настръхвам като си спомня. Тя бе слязла от сцената и не бе лесно да я убедя да излезе с нас. Доведох я на репетиция. И още докато свирим песента, тя започна да танцува и запя с Мартин. По това време тя бе на 84 – 85 годишна възраст. Тя излезе на сцената и пя с нас „Ропотамо“. Този момент бе увековечен във видеозаписа от концерта, който бе излъчен по телевизията. Маргрет днес живее извън София, чуваме се всяка година. Страхотна жена, изпълнител и човек.
Нямаше как да прескочим „Една девойка ме попита“ – хитова, популярна, от същия шейсетарски период, по музика на Димитър Вълчев и текст отново на Радой Ралин. Пее я един от най-суингиращите певци на времето – Кирил Семов. Песента има няколко студийни версии, но ние направихме единствената салса, в пуерторикански стил, с мамбо части, обръщане на клавето. Тя е една от любимите ми – палава и трудна за изпълнение.
„Сбогом море“ бе голямо предизвикателство. Тя е по музика на Морис Аладжем и текст на Димитър Василев и я изпята в оригинал от Лили Иванова. Темпото ѝ е такова, че забързвайки я леко, попаднахме в меренгето – много характерен латино стил, типичен за Доминиканската република. Учил съм специфичните за него инструменти, свирил съм на тях, но не съм се профилирал. Престраших се, репетирахме дълго. На живо я изпълняваме като бугалу.
Българската популярна музика от 50-те до 80-те години има лесно запеваема мелодия. Бързо се закачаш за нея, има влияния от италианското белканто. В текста и музиката има наивни моменти, характерни и за латино музиката. Обществата по това време тук и в Латинска Америка са се движили сравнително близко като емоция и манталитет. В музиката лириката и мелодията на кантото имат обща специфика. Не бе толкова сложно да парафразираме българска музика в латино стил. Повече затруднения имахме в коро-прегон частите, в които приключваш с куплета и припева, взимаш няколко фрази от припева и ги превръщаш в беквокали с хорово пеене – вокална импровизация – хорово пеене. Българската популярна музика неизбежно е била повлияна от латиноамериканската и световната музика. Музиката е мелодична, текстовете са с романтика, а в съвремието отиваме към по-немелодична музика с директни текстове.
„Черно и бяло“ е емблематична песен на Георги Христов – един от високите ни гласове, и Мартин Ташев трябваше да се справя с това, в песента има две модулации. Отне ми сили и време да убедя Иван Тенев да добавим малко текст в коро-прегон частите. Нашата версия звуча много в радио ефира, а авторите – Димитър Гетов и Иван Тенев много я харесаха. На 28 март ще я изпълним в Зала 1 на НДК на юбилейния концерт на Иван Тенев. Направихме песента в стил салса романтика.
„Ден след ден“ е моя авторска песен, която дълго време се чудех дали да влезе в репертоара на „Тумбаито“. Бях я замислил като поп латино песен и впоследствие я аранжирахме в салса романтика стил. Много често приятели и публика я споменават като любима. Ние, творците, харесваме песента, докато я композираме, но след като я запишем, преставаме да се интересуваме от нея. Но това няма нищо общо с въздействието върху публиката. Дълго време не я изпълнявахме на живо, но започнахме да го правим и по аплодисментите съдя, че песента се харесва. Тя е най-трудната за изпълнение в ритъм секцията, изисква синхрон от перкусионистите.
C’est la vie Lily е световно популярна песен на Жо Дасен. Тя е част от тенденция, в която световни хитове получават български текст. Изпята е от Георги Кордов. Милен Кукошаров основно заложи аранжимента. Сладурско, мелодично парче.
В същата посока поехме и с „Урок по танци“, популярна у нас в изпълнението на Стефан Воронов. Оригиналът е от 1954 г. – песента Skinny Minnie на Бил Хейли & His Comеts. Заложихме на бугалу, който съчетава афро, латино и рокабили елементи. Много от бендовете правят аранжименти в този стил – сравнително разпознаваем и лесен за изпълнение. Обикновено завършваме концертите с нея. Милен Кукошаров свири много готино органово соло. Заснехме видео с участието на нашите близки салса приятели, които ни следваха на всички фестивали. Видеото е като типичен урок по танци, заснехме го в „София лайв клуб“. Поканихме сина на Сашо Воронов – Стефан. Използвахме архивни снимки на баща му, има сантиментален черно-бял момент.
„Приказка“ е специална песен, въздейства. Тя е една от най-докосващите, лирични и тъжни песни. Композирана е от големия Йосиф Цанков, дядо на нашия тромбонист Вили Стоянов. Текстът е на Веселин Ханчев. Майката на Вили ми разказа историята на създаването ѝ. Йосиф Цанков я пише, когато научава, че Веселин Ханчев е на смъртно легло. Аранжирахме песента в стил болеро, Милен взе сериозно участие. Той записа гениално соло на пиано – дойде, записа го от първия път и си тръгна. После го научих наизуст и не мога да повярвам как се уцелват моменти на енергия, мисъл, пространство, емоция... От тогава винаги искам да ми изсвири това соло на живо, но той никога не може да го направи. А аз мога да го изпея едно към едно, защото много пъти съм го слушал и го обичам. Мартин Ташев изпя песента по много чувствителен песен, представена в оригинал от Георги Кордов.
Милен Кукошаров: Често се шегувам с Калин, че това соло е единственото, на което е обърнал внимание, а съм направил толкова много неща… Това е първият аранжимент на „Приказка“, след което последваха много други неща, които направи Вили. Mi Mundo написах за Франки Моралес, с когото сме имали концерти в България и Румъния. Тя е негов дует с Мартин Ташев. Малко е трудна да я свирим на живо, особено за браса, и те винаги скатават и гледат да не я свирим. Това е единствената песен, която съм написал в салса стил.
Калин Вельов: Буквално изтисках песента от Милен. Той е много талантлив, но не е лесно да го приклещиш да работи. Привършвахме албума и исках да имаме още една авторска песен, дуетна с Франки Моралес. Много досаждах на Милен да седне и да напише песента. Той я и аранжира. Не е лесна. Когато получих записаните в САЩ вокали на Франки и ги сравних с вокалите на Мартин – и гласът, и качеството на запис бяха на едно ниво. В този момент ми се повиши рязко самочувствието за групата, за българския ни продукт, за Мартин като певец.
„Болката отляво“ е любима песен на Мартин Ташев, той настояваше да влезе в репертоара. Композитор е Стефан Димитров – който има гениални творения. С автора на текста Маргарита Петкова се виждахме лично да говорим. Много се радвам, че двамата много харесаха нашия аранжимент. Мартин я изпя сърцато. Всички брас линии, които Мишо и Вили са записали, а Мишо е и композирал и аранжирал, са ми любими. Той така впечатляващо влезе в стила на салса музиката, може би защото стартирахме като кавър група. Имахме около 100 песни, от които изработвахме репертоар спрямо спецификсата на фестивала, в който участвахме. С българските текстове песните стигат по-близо до слушателя. И занапред ще държа да пеем на български.
Михаил Йосифов: На мен „Тумбаито“ ми даде възможността да се забъркам сериозно в аранжирането на брас секцията. За мен бе хубав опит да направя неща, които после да чуя добре изпълнени. Ние сме първия салса бенд и след нас тръгнаха и други музиканти, което отчитам като наша мисия. Членовете на групата сме пионери в салсата у нас.
Милен Кукошаров: Още преди Калин да си дойде, започнахме да свирим латино музика с „Инфинити“, до голяма степен по инициатива на Мишо. Събирахме се в Консерваторията, за да я свирим и да се ограмотим в нея. След това дойде и Марти, а Калин като се прибра, продължихме с него. Салса музиката му бе голяма мания.
Мартин Ташев: И тогава дойде първата песен, дело на Мишо Йосифов, дойде идеята да си направим албум, включително със стари български песни. Мисля, че се получи много интересно. Много от песните ги чувах за първи път. Дадохме им нов живот.
Милен Кукошаров: По-късно се появиха и доста други музиканти и групи, които започнаха да усвояват този стил. Сега у нас вече има доста музиканти, свирещи латиноамериканска музика както трябва. Това и в Европа не е много характерно. В нашата малка държава се получи прослойка от джазови музиканти, които се научихме да свирим тази музика.
Стефан Кожухаров: С „Тумбаито“ са едни от най-прекрасните ми спомени, това е един от най-добрите периоди в живота ми. Научих страшно много неща, свирихме прекрасна музика на прекрасни хора. Музиката на „Тумбаито“ бе вечен купон!
Калин Вельов: Надявам се един ден, когато се говори за „Тумбаито“, това да е еталон за първата българска професионална салса банда, оставила следа в интерпретацията на българска музика в латино стил. И се надявам тепърва пред „Тумбаито“ да има още музика, албуми и концертни изпълнения, с които да допълним латино палитрата.
За десерт е добре да си вземе довиждане с ремикс на Борче Бояджиев – той сега е тимбалеро, барабанист на „Тумбаито“. Роден е в България, но носи латино душа. Нямаше човек с по-добро съчетание от музикант, перкусионист и диджей, който да направи ремикс на първата ни авторска песен – „Тъмнокосо момиче“.
Всичко, което музикантите разказват, можете да чуете в плейъра по-горе. „За албумите от техните създатели“ се излъчва по Джаз ФМ в сряда от 19 ч. с повторение в събота от 14 ч.
