Защо озаглави албума „Крачка назад, две напред“ – точно обратното на обичайния за България израз?
Написах пиесите по време на Ковид периода. Усетих го като момент, в който всички можем да направим крачка назад, да преосмислим нещата, за да можем да направим двете крачки напред и да се случи развитието. От друга страна, обичам да танцувам. Музиката винаги я усещам в танцувален вид и ми се ще и хората да я възприемат така.
Образен, албумът прави емоцията видима. Това чуваме още в първата пиеса „На ръба“, която е със специалното участие на Тамара Лукашева. Разкажи ни повече за присъединяването на вокалистката към триото.
Чух Тамара около 2016 г. на конкурс в BIMHUIS Amsterdam. Такава певица не бях чувал! Още тогава реших, че искам да създавам музика с нея. След това съдбата ни срещна на джаз фестивала във Варна. Там свирех с трио, в което оригиналните членове заместваха Антони Дончев и Мишо Иванов, а Антони трябваше да свири с Тамара. Всички се събрахме на една сцена един след друг. Това бе страхотен шанс да поговорим, разменихме контакти. Когато вече исках да задействам втория албум на групата, си казах, че липсва самото последното парченце от пъзела – Тамара. Тя не живее близо – в Кьолн в Германия, на 3 – 4 часа път от Ротердам. Това обаче ни мобилизира и ни кара да сме по ефективни.
Тя има специална роля още в откриващата пиеса в „На ръба“. В нея напрежението постепенно се изгражда, за да стигне до точка, в която обичайно бихме избухнали, а тук политаме с гласа на Тамара Лукашева.
В живота съм имал периоди, в които чисто емоционално и физически съм се усещал на ръба. Исках да пресъздам това усещане. То е напрягащо, но от друга страна е събуждащо – трябва да се събереш и да извлечеш максимума от дадена ситуация, макар да си на ръба.
One Step Back, Two Steps Forward е албум на осмислянето, което е характерно за творческия изказ на Мартин Хафизи. Той разказва истории, като прави анализ на въздействието им. Така преживяното и почувстваното се трансформира през него и се преражда в музика.
Много често предпочитам да изразявам емоциите си чрез музика. В мен понякога бушуват различни чувства. Тогава сядам на пианото и засвирвам. Така се раждат нови идеи, нови композиции. Музиката е начин на изразяване. И двата албума са много лични, в тях съм вложил личен смисъл. Те показват начина, по който виждам света около мен.
Така Мартин Хафизи пресъздава света чрез езика на изкуството. Следващата пиеса – „Под повърхността“ е за дълбоките емоции в нас, които кипят под повърхността, породени от всичко, което виждаме в света около нас, от начина, по който го осмисляме.
„Под повърхността“ е специална пиеса за мен. Нещата са рядко такива, каквито изглеждат. Това ме накара да се замисля повече за тях. Когато използваме думи, колко повече смисъл се крие зад тях... Тази пиеса е написана само за трио. Тя има мрачен, мистериозен характер, който се надявам да пресъздаде усещането за неяснота и понякога мъгла около нещата, които се случват и това, което стои зад тях.
Представи, моля те, другите двама членове на състава.
Франц фон Чоси е от Германия. Запознахме се с в Консерваторията в Ротердам, където той ми бе преподавател по ансамбли. Заговорихме се, много го харесвах като учител, като музикант и като човек. Когато дойде време да запиша албумите, се осмелих да му звънна. Той веднага се съгласи, каза, че харесва музиката ми. Преди това пробвах с други пианисти, но не се получи с тях – някои заминаваха в чужбина, а с други нямаше химия. Вече пет години работим заедно, наместваме се един към друг музикално. Тогава се получават по-интересни и задълбочени неща.
Йоханес Фенд е от Австрия. С него също се запознахме в Консерваторията. Още от първия концерт, когато засвирихме заедно, усетихме, че имаме сходни виждания за това как искаме да звучим, как искаме да зазвучи музиката ни. От тогава в различни състави свирим заедно. Освен всичко сме и много добри приятели. Това е много важно.
Не сме свикнали да присъстваме в момента, да сме наблюдателни в него… Колко е важно да правим именно това посочва пиесата „Разтягане на един момент“.
Живеем в много забързани времена и имаме нужда от време на време да забавяме момента, да го разтягаме, за да сме повече в него и да го преживяваме, а не да преминаваме по повърхността. Самата пиеса е дълга, изисква търпение. В нея се изявява и нашият басист със специално соло – негов почерк – с лък на контрабаса. Всички пиеси в албума за мен са свързани смислово. В тях има доза мистериозност, история, нишка, която върви.
„Хвани единия, блъсни другия“ е с по-хумористичен характер. Винаги обичам да има контрасти. Все повече забелязвам, че понякога обвиняваме други хора, а правим същите неща. Това е много комично. Идеята е да осмеем това. Всички сме еднакви, всички правим грешки. Тази пиеса е изцяло импровизирана, просто засвирихме в студиото. Щастлив съм, че се получи различна пиеса спрямо останалите в албума, внася друг характер.
One Life Ago е също много специална пиеса за мен. Заглавието звучи озадачаващо, но смисълът, който съм вложил в нея, е че понякога можем да прекараме целия си живот, живеейки не по начина, по който искаме и се чувстваме по-добре. Тази пиеса е за момента, в който осъзнаваш, че преди един цял живот е можело да тръгнеш по друг път – по-естествен и натурален – и да изживееш времето си на този свят по по-специален и стойностен начин.
Много харесвам израза „И това ще мине“. Той се появи в съзнанието ми най-вече в периода на Ковид, когато трябва да намериш начин да излезеш от този период , не лек, и да си оптимистично настроен. Това се оказа персийска поговорка, а моята фамилия е също от Персия. Почувствах се свързан с този израз, който помага много в моменти, в които животът е по-труден.
Албумът е издаден от Opto music на Димитър Бодуров. Концертната му премиера в България е на 2 ноември на Plovdiv Jazz Fest, организиран от Blue M на Мирослава Кацарова с медийното партньорство на Jazz FM, част от Календара на културните събития на Община Пловдив. На 4 ноември триото на Мартин Хафизи със специалното участие на Тамара Лукашева излиза на сцената на Sofia Live Club.
Слушаме One Step Back, Two Steps Forward на Half Easy Trio със специалното участие на Тамара Лукашева, водени от разказа на Мартин Хафизи в интервю на Светослав Николов, в предаването „За албумите от техните създатели“ по Jazz FM на 23 октомври от 19 ч. с повторение на 26 октомври от 14 ч.
