В месеците на пандемия Тодор Бакърджиев събира музикални идеи от последните години в проект на свой квартет с променящ се състав – TB4. В записите участват Момчил Атанасов, Михаил Иванов и Атанас Попов. Заглавието TKO (Reborn) – „Технически нокаут (Прероден)“ насочва към идеята, че решенията в своя живот трябва да вземаме самите ние. Албумът, излязъл през януари 2022 г., отбелязва нов етап не само в творческия, но и в житейския път на Тодор Бакърджиев – той вече има категорична увереност за своето бъдеще като музикант. С желание албумът най-лесно да достигне до най-широка аудитория, музикантът го предоставя за свободно слушане и сваляне на платформата Bandcamp.
Това е вътрешна потребност, която изпитвам от доста години. Много съм щастлив, че най-накрая успях да реализирам авторска музика. Записахме албума с Момчил Атанасов – клавишни, Михаил Иванов – контрабас, и Атанас Попов на барабаните в таванското помещение на Момчил. Бе страшно приключение – стая 3 на 5 м, много сюрреалистично. Когато човек прави нещо за първи път – по-скоро трябва да се довери на ентусиазма и на желанието да го прави, отколкото да търси специално качество. Аз лично съм много доволен, защото не очаквах да стане толкова добре като звук. Доближава се максимално до живо свирене. Когато го слушам, имам усещането, че някой ми свири в стаята до мен. И то реално така беше. Има такъв пример – първите записи на Blue Note са били в хола на двамата създатели на компанията. Те са подходили точно с този ентусиазъм и затова според мен музиката им звучи толкова въздействащо. В процеса участваха още много приятели – Станислав Арабаджиев, Димитър Карамфилов, Васил Хаджигрудев, Димитър Семов, Християна Вълкова и още доста хора, с които направихме няколко концерта и успях да изчистя и избистря концепцията за цялостното звучене и за начина, по който да интерпретирам идеите си. Когато една музика се изсвирва с различни хора, тя придобива различен характер и звучене. Много съм благодарен на всички тях, че допринесоха аз да достигна до този тип изсвирване на музиката. Идеите, които искам да пресъздам, са ценности, които са залегнали доста по-дълбоко в човешката природа. Искаше ми се и мисля, че успяхме да постигнем този ефект, слушайки музиката, слушателят да се потапя под повърхността на възприятията и да потърси нещо по-дълбоко в смисъла на всяка една пиеса. Заглавията са малко абстрактни, но смятам, че успяхме да пресъздадем идеята на музиката и посланията, които са залегнали в този албум.
Това е огледало на един период, който започна преди две години и половина и много се радвам, че вече приключи. Хората, занимаващи се с изкуство, може би нормално изпадаме в периоди, в които си задаваме въпроса дали има смисъл да търсим собствените виждания за музиката или да се оставим течението да ни носи. Отговорът се подразбира. The Fallen е отражение на чувството, че човек губи себе си. Като се връщам назад във времето, осъзнавам, че всяка една емоция и период от живота, които ми предлага съдбата, е нещо, от което винаги може да се извлече отправна точка и посока. Те, от своя страна, ни карат да се замислим и да потърсим начин да изразим себе си, дори да не се чувстваме щастливи и доволни от този период от живота си. Оставяйки се на това чувство, винаги може да се роди нещо, което да въздейства. Албумът ангажира голяма част от моето време през тези две години. Всяка пиеса е отражение на емоциите, които съм имал, и накрая стигаме до спокойствие и равновесие, нужни да намерим себе си. През това време направих доста изводи. Преди да започна въобще да реализирам тази идея, бях се оставил доста на първосигнални желания и търсения и така си карах доста години. Не смятам, че е грешка, защото всеки учи от всичко. Най-сериозният извод, който направих, е, че хората на земята са проводници на енергия, на послания. Никой не измисля нещо, защото е велик или гениален. Всичко е стечение на обстоятелствата. Това, че сме проводници на емоция и на послания, би могло да ни накара да осмислим съществуването си.
Пиесата Brainstorm обрисува периода след като сме стигнали до тези крайно трудни моменти – борбата, която водим със самите себе си, е хаосът, който цари дори във вселената. Той води до достигане на подреденост – едното без другото няма как да съществува. Посланието на пиесата е, че всяка една вътрешна борба може да доведе до постигане на вътрешен мир. С тази пиеса започва пътешествието, за което споменах, което извървях до този момент за последните две години.
Brothers in Ego я нарекох така, защото смятам, че хората сме податливи на това някой да ни величае, да ни кара да се чувстваме уникални, различни от всички останали. А изводът, който аз си направих е, че, както споменах в представянето на албума, сме проводници на послания, емоция и енергия. Дали сме ние или някой друг, няма никакво значение. Трябва да забравим за това его, което ни кара някой път да правим неща, които не са добри, да говорим за хора по определен начин без да ги познаваме. Идеята на тази пиеса поне за мен е, че въпреки егоцентричните нагласи на хората и това, което е заложено в животинската ни, а не във вселенската ни природа, трябва да сме благодарни, че имаме възможност да черпим от този тип възприятия. Когато човек осъзнава, че се поддава на желание да се изтъкне и да се покаже, трябва да е благодарен, че му е дадена възможност да научи нещо. Аз на базата на това его, което се опитвам да туширам до минимум, научих уроци, които ме накараха да осъзная, че всеки има място на земята. Той трябва да се уважава, независимо от това какво може и колко според някои то е незначително. От всеки човек може да се научи добро. Обединението на базата на егоцентрични търсения води до разпад. Ако забравим за егото и се опитаме да приемем всеки човек с неговата си мисия, това може да ни отведе до доста по-светли времена. Наясно съм, че много пъти допускаме грешки, които после не можем да поправим, но пък можем да учим уроци и да сме благодарни, че има хора, с които да споделяме всякакви моменти.
No Name е следствие на предните размисли. Когато човек се остави да бъде воден от такива повърхностни емоции и желания, губи себе си. Минавал съм през всякакви периоди, случвали са ми се всякакви неща. Стигнах до извода, че ако оставя живота да си върви, човек губи себе си. В един момент се оставих да изпусна това, което бях преди 10 години, с желанията, които съм имал и ценностите, с които съм искал да върви животът напред. Прочетох доста книги и стигнах до извода, че човек губи идентичността си. Това, че всички сме равни, не означава, че всеки не може да има собствен поглед и да допринася за всичко, което се случва. Оставяйки се друг да определя начина, по който да живее, да разсъждава и дори да възпитава децата си, човек се обезличава и се превръща в масовка. Всеки един има правото да се чувства значим и да има име, глас. Във времената, в които живеем, все повече се превръщаме в безгласни букви и е дошло времето да се замислим дали искаме да бъде така и по този начин да възпитаваме децата си. Затова заглавието е No Name.
Петата пиеса е е Pray`Jah, означава „молитва“. Аз не съм крайно религиозен човек, но вярвам, че в чистата вяра се коренят най-хубавите човешки ценности. Тя е провокирана от детските ми години, когато моята баба непрекъснато ми обясняваше как хората трябва да бъдем добри, да вярваме в доброто, да уважаваме другите. Тя ме учеше, когато видя непознат на улицата, да го поздравявам, да се усмихвам и да му покажа, че не е сам. Тази пиеса е насочен към този тип ценности. Имал съм периоди, особено по време на пости, през които съм осъзнавал молитвата като намиране на спокойствие, уравновесеност, смисъл човек да бъде добър и да се радва, че е на земята, че има възможност да изживее този живот, но има отговорност, дори да провокира хората около себе си да се държат по-добре един с друг. Тази пиеса е една музикална молитва.
The Tripper е с посвещение на един много близък до мен човек, който успя, особено в последните години, да ме накара да се замисля за музикалния си път – какво искам да направя, какво искам да оставя. Това е проф. Милчо Левиев. Той бе страшен пътешественик във всяко отношение, успя да ме научи на това и затова му посвещавам пиесата. Тя е за пътешествието, което ни се случва през целия ни живот. От нея започва новото пътешествие, в което се впускам. Смея да кажа, че това, което ми се е случвало до момента, ме е научило на много хубави и лоши неща и е една врата, която съм решил да затворя, за да отворя нова.
Следващата пиеса е озаглавена The Long Journey of Life и макар в заглавието да е думата „long“, това пътешествие изобщо не е толкова дълго, колкото си мислим. Това, което ми се въртеше в съзнанието, докато го композирах и го мислех, е, че трябва да сме благодарни за всеки един момент, който ни е даден да го изживеем и да сме с ясното съзнание, че дори моментът да е кратък, той трябва да са е изпълнен с добра енергия. С всяка следваща пиеса нещата стават по-светли и по-светли. Когато си на предела да се откажеш, когато няма накъде повече да потъваш, единственият начин е да започнеш да вървиш нагоре. Колкото по-нагоре вървиш в търсенето си на правилното предназначение на човека на земята, толкова повече достигаш до светлината. Нашата мисия не е да рушим, а да балансираме, да създаваме, да правим планетата по-добро място. Ако започнем да разсъждаваме в тази посока, този живот, който ни се дава, така нареченият „дълъг“, е един миг, който, ако изпуснем, за тези след нас ще е много по-трудно да продължат, защото трябва да започнат отначало. А за да е животът дълго пътуване, всеки един пътник, който се качва на този влак, трябва да тръгва от по-хубаво място. И това се случва. Далеч съм от мисълта, че живеем във време, което е началото. Човечеството върви в положителна посока, но нещата се случат много бавно. Поради тази причина животът не е толкова дълъг, колкото ни се иска, изхождайки от информацията, че планетата е на милиарди години. Не знаем утре какво ще стане. Затова живееш живота и всеки ден се опитваш да го правиш по-добър за себе си и най-вече за другите. Когато човек прави нещо хубаво за другите, прави нещо хубаво за себе си – говоря за жестове и послания, не за пари. Мисията на хората е да търсят прогрес в ценностната си система и в духовното си осъзнаване.
Still Positive е периодът, в който успях да изляза от цялата тази глъвоблъсканица – всички тези крайно тъжни и обнадеждаващи състояния. Стигнах до извода, че въпреки всичко човек трябва да е щастлив, че му се случва въобще нещо, че изобщо го има на земята. Ние сме тук под някаква материална форма, но имаме възможност да се събуждаме, да се радваме на всичко, което ни заобикаля. Това е състоянието и енергията, която провокира тази пиеса. Неслучайно е в стил дръмендбейс – той носи много заряд, изстрелва ракетата.
Последната пиеса е The Blind of the Sunshine. Тя носи спокойствието, когато човек осъзнае смисъла на съществуването си. Това състояние съм изпитвал много малко пъти. Преди доста години, преди да започна да се оставям да ме завладяват негативни емоции и повърхностни неща да владеят ежедневието ми, имаше една сутрин, в която се прибирах не помня откъде – ходех по улиците и имах усещането за безтегловност. Слънцето грее, птичките пеят; беше много рано сутринта – нямаше никой по улиците. С тази пиеса изпитах вътрешно спокойствие и осъзнах за себе си, че съм успял да си върна нещо, което доста дълго време бях изгубил. Това е завършекът на изминалите до момента години. Затова албумът се казва Reborn. Надавам се да успя да запазя това състояние на духа, да продължа да се чувствам като човека, който съм бил преди да започне целият този емоционално труден период, през който преминах. Естествено е да достигна до някакви изводи. Благодарен и щастлив съм за това, което ми се е случило през последните 10 години и което музиката отразява. Пристигнах това, което исках. Спомням си какъв човек съм бил на 19 години, какъв станах на 29 и това, в което се бях превърнал, определено не ми харесваше. Бях се оставил да ме водят първосигнални неща, бях по-скоро се оставил на течението, отколкото да запазя вътрешния си мироглед. Албумът е моята музикална изповед, моята история. Затова е толкова личен и затова съм толкова щастлив, че се случва. Хората, като го слушат, ще слушат музика – на някой ще му хареса, на друг – не. Но за мен това е емоционално преживяване. Всеки път, когато го слушам, всяка пиеса буди у мен много емоции. Свирейки го на живо, също го изживявам по този начин. Затова всяко изсвирване на тази музика е толкова лично. Поради тази причина съм го предоставил хората да го слушат свободно. Когато човек прави нещо, което е толкова дълбоко в него, не търси финансови облаги. Може би имаше един период, в който се бях оставил да ме водят егоцентрични нагласи – да бъда номер едно, да направо това или друго. Но това е вече минало и съм щастлив, че излязох от тази история, защото този човек със сигурност не съм аз. Сега съм доста по-добре, реализирайки това музикално пътешествие. Това е отправна точка от тук нататък да се случват все по-хубави неща.
Авторът предоставя албума за свободно слушане и сваляне на платформата Bandcamp.
Във времето, в което живеем, музиката може най-масово да стигне до хората в интернет платформите. Пускам албума за свободно сваляне, защото смятам, че трябва да достигне до повече хора. Музиката трябва да се слуша на живо, а за да пожелаят хората това, трябва да разберат, че тя съществува. Нека те да се запознаят и който припознае душевната си емоционалност в нея, да дойде и да я изживее на живо. Дори в момента, като ги слушаме пиесите, съм сигурен, че не въздействат по начина, по който биха на живо.
Пиесите от TKO (Reborn) в компанията на автора Тодор Бакърджиев слушаме в „За албумите от техните създатели“ по Джаз ФМ на 2 февруари от 19 ч. с повторение на 5 февруари от 14 ч.
