Джаз, фолклор, класическа, световна музика; акустична и електронна; традиционна и модерна. И два начина на музикално изразяване – с кавал и с глас. „Теодосий Спасов пее“ е албум, който събира много хора, времена и творчески посоки в една точка. Теодосий Спасов разказва в „За албумите от техните създатели.“
Албумът е ценен по много причини. Първата е, че в този живот не всичко сами можем да направим. В случая моят голям приятел и продуцент Иван Минчев бе провокаторът, който в един прекрасен ден ми каза: „Слушам ти албумите и във всеки има по една песен, освен инструменталната музика. Мечтая един да направим само вокален албум. Въпреки, че навсякъде и кавалът се чува.“ И дойде моментът, в който се появи албумът „Теодосий Спасов пее“ без големи претенции към великото вокално изкуство. Другата посока за разсъждение е споделените текстове. Това са песни, които са избрани от Иван Минчев. Дори една дозаписахме – „Хубава си моя горо“. Той ме бе чул да я изпълнявам на годишнина на БНР в дует с Антони Дончев. Пожела да я запишем. Направихме това Христо Йоцов – ударни, и Живко Петров - клавишни. Другите песни ги има в различни варианти на изпяване, но те в годините са се появили, за да споделя този текст, който ми е направил впечатление именно на тази възраст, въртял се е в главата ми и съм искал да го промълвя чрез средствата на музиката. Някои от текстовете са фолклорни, изваяни от времето във философски смисъл, други са на нашия голям поет Пейо Яворов, има и два мои текста.
Иван Минчев: Преди време си говорихме с Теодосий и му казах: „Батко, защо не съберем в един албум вокалните изпълнения, които най ми харесват. Това са девет композиции, записвани през годините с различни формации. Тук е „Притури се планината“ с Рупето и с Христо Йоцов, „Тудорка“ с бруклинска клезмер група, много ценното изпълнение на „Пуста младост“ с проекта Balkansky на Иван Шопов със специалното участие на изпълнителя на уд Хайг Язджиян. Единствената пиеса, записана специално за албума, е „Хубава си моя горо“, направена с Живко Петров и Христо Йоцов. Всички други са събрани от различни периоди.
Снимка:
Светослав Николов
„Ден денувам“ се появи през 1990 г., когато бях поканен с нашия голям актьор Явор Милушев да запишем в „Балкантон“ албум, който сега трудно може да се намери. Той четеше стихове, дори си бе създал атмосфера с нощна лампа в студиото, а аз се грижех за музикалното оформление. Дискът бе записан на един дъх, без пауза между стихотворенията на Яворов. Селекцията бе на Явор Милушев. Тогава се появиха песните „Ден денувам“ и „Сън сънувах“. По-късно бяхме поканени на „Яворови дни“ в Поморие. Маргарита Чухлева тогава ръководеше отдел „Култура“ в общината. Тя бе невероятен почитател на стиховете на Яворов. Светла й памет, Поморие много я обича и до ден-днешен. Там вече на сцена съм изпълнявал тези две песни с различни състави през годините. Така се оформи „Ден денувам“, която по-късно записах с Христо Йоцов – ударни, и Ангел Димитров – китара, в студиото на „Акустична версия“ в Бояна. Тази песен излезе през 2000 г. в албума „Срещнато по пътя“ – съвместен с Йордан Радичков по идея на продуцента Марио Кръстев. Идеята бе да предложим музиката на нашия голям писател Йордан Радичков и той да сътвори толкова миниатюрни текстове, колкото песни има. Оформихме и книжка с текстове. Много приятен албум се получи. И той се изчерпа и сега трудно може да се намери.
„Гана“ за първи път я научих и записах в Ню Йорк, пак през 2000 г. По това време свирех с голямото ирландско шоу Riverdance в Gershwin Theatre на „Бродуей“. Няколко преки по-надолу се намира нашата църква „Св. Св. Кирил и Методий“. По това време легендарният Никола Илиев – кларинетист, известен и като ръководител на Конушенския народен оркестър, легенда в сватбарската музика, ученик на Петко Радев – бе дошъл да посети сина си Илиян Илиев – също класически кларинетист от световно ниво. На едно събиране заедно с американци в дома на голям оперен диригент се уговорихме да запишем албум само кларинет и кавал. Той се нарича „На трапеза“ и бе издаден от „Гега ню“. Когато започнахме да записваме в църквата, навън имаше машина, която режеше асфалт, но звукорежисьорът, който работеше за „Сони“ в Ню Йорк – Свете Шапер от Белград, каза да не се притесняваме, а да записваме и шумът по-късно ще изчезне като дразнител. Така и стана. Тогава в Ню Йорк бе дошъл и Тодор Тодоров – наш голям приятел, почитател, уникален колекционер на плочи, познавач на българския театър и на фолклора. Стана дума да запишем тази песен – „Гана“. Казаха ми текста, те я знаеха. И тримата я изпяхме, като Никола Илиев правеше интродукции – отсвири между куплетите. Там тази песен ми се заби в главата. Пял съм я в най-различни варианти. Тук, в този албум, тя е изпълнена с моя фолк квинтет в албума „О’Майно хоро“.
В квинтета са Пейо Пеев – гъдулка, Иван Георгиев – гайда, Християн Цвятков – китара, Генадий Рашков – тъпан. С тях бе и премиерата на албума в Sofia Live Club, откъдето са снимките в публикацията.
Снимка:
Светослав Николов
„Пуста младост“ бе записана по много интересен технологичен процес. Бях на фестивала „Срещу течението“ по Дунава. В една от вечерите в програмата бе Хайг Язджиян. Много хора го познават от идванията му в България – прекрасен изпълнител на уд, вокалист, ангелски глас. Той е арменец, роден в Сирия, преселил се на 10-годишна възраст в Гърция и е голямо име там. Предишния ден бях свирил вече и се движех нагоре по течението, като се включвах в джемсешъните. Докато слушам програмата на бара, в един момент Хайг се обърна към мен и ме покани да направим нещо. Отидох на сцената, седнах на стол и му предложих да изпеем тази песен, която той не бе чувал. Направихме „Пуста младост“, като той свиреше интродукции на своя уд. След приключването на фестивала Румен Спасов – известният наш бас китарист, продуцент и звукорежисьор, член на „Сигнал“, ми се обади и ми даде флашка с това изпълнение. По това време работех с Иван Шопов и Иво Христов по албума „Оренда“. Те създадоха електронната опаковка на това живо изпълнение на кораба по течението на Дунава. По-късно я изпълнихме на представянето на албума в Sofia Live Club. Хайг също бе дошъл, там бе и Янка Рупкина, която е гост в „Тудорка“.
„Хубава си моя горо“ бе темата на годишнина на БНР. Имаше концерт, в който всички състави на радиото се появиха и през всеки от тях мина тази тема в различни интерпретации, аранжирана от различни композитори. Георги Андреев бе написал сюита. По това време бях на позиция Главен солист на БНР и заедно с Антони Дончев изпълнихме тази песен, в която пеех само един куплет като повод да стартираме в тази посока. Помня, че изпълнението бе в Зала 1 на НДК. Бе пълно и с Антони трябваше да създадем много интимно звучене на тази песен и тя да достигне почти шепнешком до всеки в залата. Мисля, че успяхме. Именно това е направило впечатление на Иван Минчев, който по-късно пожела да я запишем вече като част от програмата на албума „Теодосий Спасов пее“ с Живко Петров – клавишни, и Христо Йоцов – ударни.
На сцената говори продуцентът Иван Минчев
Има три опорни точки в моята вокални намерения, които са оказали голямо влияние. Първата е моето „зацикляне“ в детската градина, в която майка ми бе детска учителка. По онова време, в началото на 60-те, нямаше детегледачки. Гледали са ме бабите, но много малко. Майка ми ме вземаше в детската градина още от невръстно дете. Моите роднини се шегуваха с мен: „Доско, докога ще учиш в тази детска градина, няма ли да отидеш в първи клас?“ Випуск след випуск изпращах в детската градина и учех песничките, които майка ми преподаваше. Явно от това повторение съм усъвършенствал моя детски глас в програмата на предучилищното възпитание. По-късно, когато бях в последните класове в Музикалното училище, започнаха да ме канят да свиря – на Осми март, Бабинден, сватби, наборни вечери. Ходех тайно с групичка от училището. Понякога някоя от певиците, мои съученички, не беше във форма и искаше почивка, и тогава се налагаша да я заместя в някоя и друга песен, докато тя набере сили. Това е втората опорна точка, по-амбициозната. И третата е, когато бях в края на 90-те в Лос Анджелис, в Chadney‘s Club– легендарен джаз клуб, където дори имах шанса да свиря в сборна група с Милчо Левиев, благодарение на наш общ приятел, който бе собственик на клуба – Божидар. Тогава имах една седмица преди да отида в Хюстън да свиря с Хюстънската филхармония. Една седмица джемвах в Лос Анджелис – това бе поканата на Божидар. И аз свирех всяка вечер с различни музиканти и успях да чуя как се пее джаз. Всяка вечер имаше певци и певици, чувах различни аранжименти. Хрумна ми защо да не опитам да изпея българския фолклор така, както те пеят джаз. За джаза няма норма и ограничения. Бях свидетел всяка вечер на различен подход на пеенето на джаз. Може би там се появи тази искра, която ми отключи посоката, в която по-късно започнах да припявам и да споделям тези текстове в албумите си.
„Дунав блус“ е песен, която знам от леля ми Иванка още като дете, от края на 60-те, началото на 70-те. Тя бе много любима на нашето семейство и по празници винаги караха леля да я пее. Заби се в съзнанието ми и в годините изплува и започнах да я пея. Направих й аранжимент и я записах с Оркестъра за народна музика на БНР в Първо студио на радиото. Малко по-късно осъзнах, че тази песен и хармонията на минорния блус абсолютно съвпадат. По-късно забравих този аранжимент, който бях направил във фолклорен стил. Така тази песен се превърна в „Дунав блус“. Това изпълнение от албума е с триото на нашия голям пианист и композитор Димитър Бодуров, който вече 20 години живее в Амстердам. С него свирят прекрасният басист Михаил Иванов и немският барабанист Йенс Дюпе. По това време имах серия от концерти във фламенко посоки с група от Испания и имах няколко свободни дни. След няколко наши срещи решихме съвсем импровизирано да запишем песента в студиото на Димитър Бодуров в Амстердам.
Песента „Тудорка“ закрива албума „Теодосий Спасов пее“, но тъй като следващата – „Провикнал се Тодор“ ѝ се явява реплика, първо разказваме за нея.
„Тудорка“ е песен, която по време на пост пред Секретна секция в скуката на тишината и на нищоправенето, реших да затворя̀, държейки огнестрелното оръжие успоредно до мен. Така се появи този текст заедно с мелодията, който след това започнах да изпълнявам главно по сватби, семейни празници и събирания. Тя стана като народна песен, запяха я и много други певци, които са наистина професионалисти. Интересното е, че една вечер, когато бяхме двамата с баща ми под асмалъка, той пушеше цигара и ме попита: „Ти откъде знаеш тази история за баба си?“ А аз не я знаех. Майка ми минаваше наблизо и каза: „Сигурно като е бил малък е чул, когато сме разговаряли.“ Аз нямах спомен, дори има съвпадение на имена в тази история. „Тудорка“ записах с моите приятели от Бруклин – Paradox Trio, които всъщност са четирима. Това е една от прогресивните групи, които в края на 90-те – след 2000 г. вилнееха в даунтаун Манхатън в алтернативните джаз клубове, където се предлагаше джаз, фюжън с музика от целия свят. Когато пристигнах да свиря там с Riverdance, Мат Дерио – лидерът на групата, мултиинструменталист, който свири дори на гайда, завършил Berklee School of Music, се свърза с мен и започна да ме кани: „Добре дошъл! Ние те познаваме и се радваме, че си наблизо. Хайде да свирим.“ Отговорих, че съм зает – имах по осем шоута на седмица. Той каза, че ще ме чакат всяка вечер след шоуто, за да ходим да свирим в Гринич вилидж. И така и се случи. Тогава имаше легендарен клуб Kneading Factory – като читалище, на Canal Street, близо до Чайнатаун. Там се случваха невероятни музикални събития. Големи, легендарни имена, които в Европа са колоси, там можеш да ги видиш в клуб за 30 души. Дори един Дейв Либман съм ходил да слушам там с неговия квартет и сме се черпили и сме си говорили за това как аз мога да свиря навсякъде, докато те са ограничени в джаза. Тогава това голямо мое приятелство с Paradox Trio ми направи възможно да свиря с тях по фестивали и клубове. В състава влиза Брад Шепик – китара, Руфус Кападокия – електрическо виолончело и Сейдо Салифоски – ударни. В тази песен Сейдо си почива. Ние сме свирили на клезмер фестивали няколко пъти в Европа, записвахме в Enya Records и песента е от това издание.
„Провикна се Тодор“ е много свързана с „Тудорка“. И тя е създадена през 80-те години, когато „Тудорка“ започна да се пее от различни сватбарски певици. Те достигнаха до своята дързост без да ме питат, да я изпълнят по Националната телевизия. Казах си: „Аз пък ще измисля песен, която сватбарските певици няма да могат да я изпеят, няма да я разбират.“ Измислих текста на „Провикна се Тодор“ пак с имена на реални личности от моята фамилия. Напипах този сюжет, мои приятели, анализирайки го, казаха, че съм се докоснал до библейската философия. Но целта на създаването на тази песен е да не е по логиката на традиционния фолклор – това са седем акорда и мелодия, която се движи много естествено, но в много различна логика. Така се появи „Провикнал се Тодор.“ За първи път я записах с Пловдивската филхармония в края на 80-те. Тя влезе в албума ми „Пясъчното момиче“, като записът бе направен в зала „България“. Но първото ѝ изпълнение бе в Радио Пловдив напук на изпълнението на „Тудорка“. Тук е със „Софийски солисти“ с диригент проф. Пламен Джуров, пак в зала „България“. Мирослав Данев бе тонрежисьорът от радиото, когото бях поканил да записва албума. Това изпълнение влезе в „Срещнато по пътя“ – съвместния с Йордан Радичков и с продуцент Марио Кръстев.
Текстът на „Притури се планината“ се завъртя в главата ми по незнайни причини, исках да го споделя и го вкарах в моите концертни програми, когато сме свирили с джаз триото с Румен Тосков, и Христо Йоцов и в България, и в чужбина. Тук записът на „Говореща планина“ е направен в студио „88“ и е от албума Open Mood – „Отворено настроение“, на моето джаз трио. С Рупето ни свързваше голяма обич на базата на музиката. Бе уникален музикант. Запознах се с него, когато Георги Дончев ме покани на концерт в началото на 90-те в камерна зала „България“. Тогава свиреха Румен Тосков – пиано, Георги Дончев – бас, и Стоян Янкулов – ударни. Аз със Стоян и с Георги свирех отдавна. Тогава се запознах и с Рупето и много се харесахме. След това имах покана за Джаз фестивала в Пловдив и ги повиках и тримата. Оформи се квартет, с който сме свирил по концерти. Има доста апокрифни наши записи. Във Френския културен център имаше заличка, в която се правеха много джаз концерти. Канили са ме да свиря там, това бе едно от напредничавите места в София в началото на 90-те. Имам касети с наши записи, които са ми давали тонрежисьорите. С този квартет сме свирели и на „Аполония“. По-късно реших да направя трио с Рупето и Стоян Янкулов, Георги бе заминал да учи в Бостън. Дори свирихме в Холандия един-два концерта по фестивали. След това пък Стоян замина за Швейцария, а аз трябваше да направя „Рибите са молят за дъжд“ – пърформанс концерт на камерната сцена в Народния театър. Поканих Христо Йоцов. И така във времето се намести триото с Христо Йоцов.
„Чичовото дете“ е шеговита песен, която тук присъства само с един куплет и дава повод за съвместно музициране и импровизации на тази тема. Тук изпълнението е в състав Пейо Пеев – гъдулка, Ангел Димитров – китара, Стоян Янкулов – ударни. Записът е направен в „Акустична версия“ – студиото в Бояна. Песента в друг вид бе издадена в албума „Вяра“. Технологията бе такава: първо я записахме с квартета, с който много свирех на концерти, след това поканих да дозапишат барабани – Костас Анастасиядис, и бас – Йотис Кьорцоглу. Във „Вяра“ звучи заедно с гостите от Гърция, но това е пръвообразът, върху който те насложиха, и той досега не е издаван.
В края на 2021 г. излезе албумът „Теодосий Спасов пее“, проследяващ различни моменти от творческия му път, негови разнообразни сътрудничества и с общ фокус – тук той свири на кавал и пее – с десетки музиканти от цял свят.
Тези срещи са повод за духовно общуване чрез средствата на музикалната игра. Да обменим идеи по зададена тема, може би. Това е обогатяваното ни във времето, когато се докосваш до и се радваш на таланта на своя приятел и сродна душа, с когото споделяш сцената и студиото. Това е винаги стъпка по-нагоре в нашето духовно развитие. Както например моята позиция за джаза. Има много различни отговори на въпроса какво е джазът. За мен това е една прегръдка между чернокож музикант и евреин музикант. Чернокожият носи блуса, афро ритмите, а евреите са внесли от Европа в Америка знанията си по европейска класическа музика. Даже си мисля, че суингът произлиза от Нови Сад. Градът е бил музикално средище с много евреи. Свирил съм няколко пъти в синагогата, която е и концертна сцена, прекрасно място за концерти. Именно този бас, характерен за Трансилвания, Румъния, Сърбия, близо до Дунава, е отишъл зад океана, обогатявайки се с усещането, което пък от Африка е отишло там. Тази прегръдка е сътворила музиката на XX в., наречена джаз.
Искам да благодаря на кавала, на моите приятели, които участват тук, и на съдбата да се роди тази идея. Аз съм изпял много повече песни, може би за още един албум. Но тези девет песни са харесани от продуцента Иван Минчев и са запечатани в този вид, благодарение също и на графичния дизайнер Иво Христов и на фотографа Александър Нишков. Иван Шопов направи мастеринга. Той успя да създаде усещането, че всички тези песни са изпети в едно студио.
