Bubbles (2026 г.) е втори самостоятелен албум в дискографията на флейтистката Мария Митева, с който тя се отправя още по-напред в посоката на джаза – на като цел, а като мечта. Тази година тя ще се представи на фестивала „Дни на музиката в Балабановата къща“ на 27 май от 18:30 ч. като лидер на „Люксембургски солисти“, в която формация са още Кае Шираки – пиано, Люк Хемер – вибрафон и перкусии, и Борис Шмид – контрабас. Последните двама са главни фигури в Bubbles.
Албумът е озаглавен Bubbles. Фотографията за неговата обложка ми даде идеята за албума. Съпругът ми е любител фотограф и направи снимка на сина ни Ясен, който правеше сапунени мехурчета пред Народния театър. Сградата се отразяваше от едната страна, слънцето – от другата. Светлина и дете, което произвежда това чувство. Винаги съм се възхищавала на джаз музикантите – с каква свобода свирят, за разлика от нас, класическите, при които всичко трябва да е точно. Започнах да уча и джаз. Трябва човек да освободи душата и да дава всичко от себе си, без никакви задръжки. В музиката е важна светлината. Така се появи идеята на албума – свобода и светлина.
Първата пиеса е с контрабасиста от Люксембург Борис Шмид. Той също е и композитор. В първия албум записах негова пиеса, сега го помолих да напише Summer Vibes. Този път албумът е специално за трио – флейта, перкусии и вибрафон, контрабас. Има и някои малки изключения.
Вие ни казахте, че все повече се обръщате към джаз музиката. Разкажете ни за разширяването на полето на музикалните си интереси. И тук ще припомня на нашите слушатели, че след излизането на предходния Ви албум Golden Lights, имахте концерт на джаз фестивала в родния си град – „Цветовете на джаза“ в Стара Загора.
Свиря най-вече съвременна музика и работя със съвременни композитори – основно люксембургски и български. Но винаги съм мечтала да свиря джаз, да работя с джаз музиканти. Човек трябва да сбъдва мечтите си и все повече работя в посоката на джаза, което за мен не е цел, а мечта.
So Much More е на Реми Лабе – люксембургско-белгийски композитор. В Консерваторията в Люксембург преди няколко години започнах да уча джаз. Той ми преподаваше теория. Чух негов албум отпреди няколко години и го помолих да ми напише произведение в тази стилистика. Той го направи, от което съм много щастлива.
В първия албум на Мария Митева Golden Lights участва Антони Дончев. И тъй като преди малко говорихме за обръщането на погледа към джаза, разкажете ни за връзката си с този музикант, която преминава и през Ваши изпълнения, и през изпълнения на Вашия син, както и през участието на Антони Дончев в организирания от Вас фестивал за музика и поезия в Царево.
Винаги съм се възхищавала на Антони Дончев и за мен е чест да имаме по-близки допирни точки в последните албуми и с фестивала в Царево. Много му благодаря, че написа един, даже и втори аранжимент за мен, аранжимент дори за сина ми Ясен Гайзел, че се обръща и също към младото поколение. Дава път и на Аглея Канева, и на други музиканти сега – особено Борис Петков, който също е бъдещето на България. За Димитър Будуров бе казал, че е изключително талантлив музикант, може би новият Милчо Левиев. От него съм чувала много положителни думи за новото поколение. Самият той е безпределен – може да свири класическа музика, може да свири джаз по всяко време на денонощието, каквото пожелае човек. На фестивала в Царево с него изпълниха както написана за класически композитори музика, така и негови произведения.
So Near, So Far е Антони Дончев посвещава на свой приятел музикант, който за съжаление много рано напусна нашия свят – Румен Тосков – Рупето. Спомена за него и каза, че е написал тази пиеса за една вечер – музика, дошла отгоре. Направи този аранжимент за нашето трио. Люк Хемер – вибрафон, Борис Шмид – контрабас, и аз – флейта. По-късно го помолих да направи още един.
Това е музика, която звуча както на Банско джаз фестивал през 2025 г., където Аглея Канева и Ясен Гайзел силно се откроиха, така и през януари 2026 г. на „Бигбенд джаз академия“ с Бигбенда на БНР – инициатива на Антони Дончев заедно с продуцента Мая Райкова, възникнала, когато той стана художествен ръководител на този състав.
Аз се влюбих в тази пиеса, когато я чух съвсем случайно в интернет – той я свиреше с Лакис Цимкас на контрабаса в Пространство за култура Portrait. Казах му, че трябва с нея да направи още нещо.
Нека сега да разкажем повече за триото, с което записвате този албум.
Моят ансамбъл ARS Nova Lux, който създадох с Албена Петрович-Врачанска преди повече от 10 год., е за съвременна музика и свирим много люксембургски и български произведения. Човек не трябва да забравя откъде идва, за да знае къде да отиде. Люк Хемер е вибрафонистът, а Борис Шмид – гост на ансамбъла, когато имаме възможност да свирим като квинтет. Но този албум е продуциран от мен, не е на ARS Nova Lux. Поканих колегите от ансамбъла да свирят с мен.
Първоначалната идея за L'hypothèse du ton primitif е на композитора, саксофонист и флейтист Иво Паунов. Той участва в продуцирания от Валери Костов албум на Вики Алмазиду „Понеделник сутрин“. Валери Костов ме бе помолил преди години да се включа в две произведения от този албум. Беше по време на Ковид, когато всичко се записваше поотделно – изсвирих солата и ги изпратих. Иво Паунов е имал партии на саксофон, а Валери Костов му е препоръчал да се свърже с мен – тъй като аз свиря този тип музика, да изпълня негови произведения. Приех идеята. Той ми даде нещо, което бе написал, но вместо да прави аранжимент, го помолих като на шега да създаде ново произведение. Тази творба той написа специално за нашето трио. В него ще чуете български ритми и мотиви.
Carve Your Own Space – „Създай своето място в живота“ – е едно от малкото произведения, които е написал американският органист Лари Джон Хънт. Видях творбата в интернет и помолих наследниците за нотен материал и разрешение да я запиша. Тя прави директна връзка с Бог или, както човек може да го приеме – с душата, която отива нагоре и се връща отново. Чувствам го, виждам го. Това е много чиста музика, съвсем простичко написана, за вибрафон и флейта, които се вливат един в друг. Това вече е произведение, което не е ново, поръчано от мен, не е нов аранжимент, даже няма и джаз мотиви в него, но много исках да се включи в този албум заради идеята.
Албумът Bubbles следва Golden Lights от 2023 г. Какви са нишките на приемственост? Кое е онова, което променяте, развивате, надграждате или пък изоставяте в паралел между тези два албума?
Започнах да прокарвам нишката още с Ways, в който включих джазови музиканти и музика на Милчо Левиев – Българското буги. След това поканих и джазови музиканти в следващия албум с повече джаз пиеси. Този албум е почти изцяло от джазови музиканти с джаз пиеси, специално поръчани. Следващата ми мечта е напълно импровизиран албум.
Cosmopolydian e съвременна пиеса, написана в джазовия лидийски лад от Нико Шотерс. В Белгийските симфоници в Брюксел той е перкусионист. Тази пиеса е само за вибрафон и флейта, като не участва контрабасът, който слушаме в останалите.
Когато вчера правихте интервю със сина ми Ясен Гайзел, чух как той каза, че „играе“ тази пиеса. Беше грешка, но не е грешка. Музиката е игра, животът е игра. Когато човек го приеме по този начин, нещата стават много по-лесни, по-свежи. По-светло гледа човек на живота. Целта ми с този албум е да дам на хората малко повече светлина в живота. Надявам се музиката да ви харесва и затова избрах като последна пиеса BG Boogie на Валери Костов. Творческата ни връзка започна с Ways, в който той направи аранжимент на Българското буги на Милчо Левиев, на когото се възхищавам. Г-жа Алмазиду ми даде разрешението за тези аранжименти, но и идеята да попитам Валери Костов дали няма да направи аранжимент на неговата пиеса, създадена също с възхищението от Милчо Левиев и в негова памет веднага след смъртта му. Той се съгласи да направи този аранжимент за нас. Вики Алмазиду е записвала тази пиеса в друг аранжимент като българска песен за едно момче, което тръгнало по света, но България винаги била в сърцето му. Тук пиесата е без думи, но се надявам чрез солото на флейтата да я почувствате по същия начин. В случая това е момичето, което пътува по света, но душата му е останала в България.
