С любов към българския фолклор, с жив интерес към музиката на другите народи и с желание да открива нови партньори, да свързва хората, да преплита традициите и да приобщава културите, Теодосий Спасов свири с двама хърватски музиканти в записан на живо албум „Патешка супа“. Тук той си сътрудничи с Тихомир Хойсак – контрабас, и Филип Новосел – тамбура.
Тримата се срещат на сцената за първи път по време на концерта си в Загреб, а на следващия ден участват в честването на 50-ата годишнина на концертната зала в Славонски брод, откъдето е именно издаденият през следващата – 2023 г., запис.
В репертоара са оригинални произведения, повечето от които – на Теодосий Спасов, и направени от хърватските музиканти обработки на три народни песни – в този ред: от Хърватия, от Северна Македония и от България. Теодосий Спасов се запознава с Филип Новосел на свой концерт в Словения с Влатко Стефановски и Бигбенда на Словенското радио и телевизия. След това го кани в дуо с Тихомир Хойсак за участие в неговия фестивал „Жълтите павета“. Двамата изнасят концерти в Габрово, Пловдив и Бургас. Идва ответна покана към Теодосий Спасов за концерти в Хърватия.
ЗА ТРИОТО
Тримата са единомишленици в музиката, а Теодосий Спасов е техен вдъхновител. Взаимодействието между тях изпълва с енергия свиренето им.
Теодосий Спасов: Тихомир Хойсак и Филип Новосел са двама много талантливи хърватски музиканти. Тихомир е класически контрабасист, завършил в Загреб, и се интересува и от други жанрове. Филип учи джаз в Ню Йорк и е изпълнител на хърватска тамбура, която много наподобява малка китара. В тяхното дуо има много интересна симбиоза между фолклора, джаза и класическата европейска музика. Работата в това трио много ме обогатява, защото тези млади хора се движат в посоката, в която и аз съм вървял на техните години. Те изпитват огромно уважение към мен, явно са ме слушали и са черпили вдъхновение от моята музика. Това, че и двамата са любознателни, ми доставя огромно удоволствие. Тихомир Хойсак веднага прие от мен един перкусионен трик, който знам от младежките си години в Котел, научих го в циганската махала. Той беше омагьосан от този трик. Мога да кажа, че имам ученик в Хърватия, който умее да го прави. И ето по този начин нещата продължават във времето.
Тихомир Хойсак: Наистина ми харесва да свиря с двамата, защото са отлични музиканти, страхотни приятели и компания, с която можеш да размениш шега. Теодосий притежава енергия в такъв обем, че тя разширява твоите граници и те прави по-добър музикант. Помня с какъв заряд бе първият ни концерт, защото го изнесохме без репетиция – за първи път се срещнахме направо на сцената. На втория ни концерт бе записан този албум и, както чувате, сме преизпълнени с енергия от началото до края. Много се гордея с този диск!
Филип Новосел: Когато говорим за триото с Теодосий Спасов, трябва да кажа, че определено ни свързва страстта към музиката – не само народната, а изобщо. Когато свиря с Теодосий, знам, че дава най-доброто. Сигурен съм, че той мисли същото за нас. Смятам, че това е много важно, когато свириш с някого. Теодосий винаги ми е бил за пример как трябва да свиря на тамбура – както той на кавал. Така осъзнах като мисия да открия формулата, в която вдъхновението идва от музиката на твоя народ, част от твоя речник, и след това я поставяш на световната музикална карта. Това искам да направя и аз с хърватската музика и с тамбурата. Желая хората по целия свят да открият тамбурата като свеж нов инструмент. Що се отнася до музикалния речник, за мен е изключително важно в импровизациите и солата ми да присъства автентичният народен начин на свирене – веднага разпознаваем и отличаващ се от всичко останало на света.
Втората държава, до която музиката на триото достигна, бе Румъния.
ЗА ЛЮБОВТА КЪМ ФОЛКЛОРА И ПРИСЪСТВИЕТО МУ В ЖИВОТА НИ ДНЕС
Музиката е призвание за Теодосий Спасов, фолклора той опознава и обиква от дете, когато и засвирва на кавал. Израстването му продължава в Музикалното училище в Котел и Академията в Пловдив. И другите двама членове на триото са обикнали с фолклора от деца.
Теодосий Спасов: Свързан съм с фолклора още от детството си. В село Белица, Силистренско, където израснах, през 60-те години бях свидетел как моите съселяни с огромен талант танцуват, свирят, пеят. В селото живееше смесица от различни български етноси – имаше балканджии, преселници от Беломорска Тракия, завърнали се в Добруджа преселници от Молдова. Те носеха със себе си българския фолклор, и то много богат. Когато имаше празници, гледах хора̀та на мегдана, както са описани във фолклорните материали. Там имаше изявени таланти. Баща ми за известно време бе секретар на читалище „Христо Ботев“ и създаде детска музикална школа за народни инструменти. Там започнах да свиря. Няма да забравя първия си учител – бай Димитър Йовчев, самороден талант, който ни научи да свирим на кавал 5 – 6 деца. От всички само аз останах да продължи да развива тези умения. Стигнах до Котел, където пет години бях усъвършенстван от моите прекрасни преподаватели. Те им дадоха заряд да бъда готов за сцени като изпълнител – солов и оркестров, да мога да композирам в народностен стил. По-късно вече и в казармата имах щастието именно в тази посока да се движа – да развивам музиката в себе си на занимания в читалище „Васил Левски“ в Балчик и в група с ръководител Иван Малев, която се поддържаше благодарение на полк. Райков. Така казармата не спря моето развитие. Благодаря много на Съдбата, че ми даде тази възможност две години да продължа да се занимавам с музика. По-късно в Академията в Пловдив четири години нашите прекрасни ерудирани преподаватели ни научиха да работим в по-широк мащаб. Тогава, през 80-те, имах срещи с различни потоци музиканти, които се занимават с класическа музика, с поп и джаз. Тогава се срещнах и с Дарин Бърнев, който правеше опити да свързва фолклора с джаза. С Веско Койчев – китара, и Дочо Ханов – бас, започнахме като трио да изпълняваме пиеси на Дарин Бърнев в този стил. В „Джаз линия“ продължихме с Йълдъз Ибрахимова и с Радул Начков да свирим в това направление. Добихме голяма популярност. По-късно съдбата ни раздели, всеки потегли по своя път в различна посока. Дочо беше завършил медицина, стана лекар. Имаше проблеми с жителството и не можахме да останем като група. Продължих да се развивам, започнах да търся свой път и взаимоотношения с различни музиканти. Дойдох в София и започнах работа като изпълнител на кавал в Оркестъра за народна музика към БНР. Това ми беше втората щатна работа. Първата бе в „Бели, зелени и червени“ като изпълнител на кавал на музика, характерна за джазовата естетика. В София продължих и своите опити за прокарване именно на тази идея в различни посоки с джазови и фолклорни музиканти – да правя проекти, които събират например моя фолк квинтет с джаз квинтет. Продължихме в тази посока да се развиваме с Румен Тосков, с Христо Йоцов. И така пътят ми върви именно в такъв стил – да се свързвам с музиканти, да опитваме да смесваме всякакъв вид, жанр, националност, стилове в съвременната и отминалата музика. Също искам да спомена и нашето трио с Огнян Видев и Йълдъз Ибрахимова, което се появи като продължение на работата ни в „Бели, зелени и червени“. Това беше много мобилно трио и много ни търсеха навсякъде. Там продължаваше този стил на музициране с присъствието на фолклор. Но аз съм свързан с много музиканти – наши важни фигури в джаза и фолклора, които са имали отношение именно към смесване на националната ни музика, която, разбира се, се разпростира по целите Балкани, със съвременните поп и джаз и с класическа музика.
Тихомир Хойсак: Обичам народната музика от дете, защото това слушаха баба ми и дядо ми. Така че съм свързан с нея от най-ранните си години. Втората причина е, че я преподавам в университета на моите студенти. Освен това тя е извор на мелодии за произведенията, които пиша за дуото си. Фокусираме се върху поднасянето на народната музика по модерен начин.
Филип Новосел: Защо обичам народната музика? Може би отговорът е, защото с нея отраснах, тя ме формира като личност и ми донесе много щастие през целия ми живот. Обграден съм от фолклора от дете, защото баща ми свири на тамбура. У дома постоянно имаше празненства, баща ми непрестанно репетираше с групата си. Така че съм под влиянието на народната музика от най-ранна възраст. А нейната значимост за съвремието откривам в това, че е красива с простотата на изказа, че е мелодична, че в нея има нещо, с което всеки от нас да се идентифицира. На другия полюс съвременната популярна музика е много усложнена и изглежда, че композиторите винаги се опитват да я правят твърде комплицирана. Като контрапункт народната музика е чиста, искряща, мелодична… Хората ценят това. Много често го виждаме на нашите концерти. Всички ние сме композитори и аранжори, но когато засвириш фолклорна творба, всеки може да се свърже с нея.
Триото гостува и в България на SoFest това лято.
Откриващата албума Увертюра е въведение в предстоящото – музикална среща на сродни души, които създават ново звуково пространство. Заинтригувани пристъпваме в тайнствен свят, който скоро след това се открива пред нас, облян в светлина, искрящ в много цветове, изпълнен с добро чувство. От творческото единодействие, музикално свещенодействие, се ражда красота.
Теодосий Спасов: Това е абсолютна импровизация и показва нашето душевно и емоционално състояние в началото на концерта.
Пиесата на Теодосий Спасов „Отворено настроение“ предизвиква музикантите в надсвирване.
Теодосий Спасов: „Отворено настроение“ е пиеса, която съм свирил с много музиканти – с Народния оркестър на БНР, имам аранжименти за изпълнения със симфоничен оркестър, с комбо джаз групи. Тихомир и Филип много харесаха тази пиеса и я научиха.
Хърватската народна песен Grličica Grkovala е в обработка на Тихомир Хойсак и Филип Новосел. Партията на кавала се разстила върху задъхана от напрежение основа в пиеса на бързи промени в динамичната структура.
Филип Новосел: Grličica Grkovala е песен от Турополе – регион в Централна Хърватия. Тя е по-скоро напев и традиционно се пее от женски хорове, или поне само такива записи съм откривал досега. Избрах я за репертоара, защото е в интересен размер. Почувствах, че Теодосий ще я направи перфектно в мига, в който ни чуе да я свирим. И точно това се случи. Пиесата започва с лууп на струнните, продължава с изграждането на тази много проста мелодия. В Бе частта свиря в контраст, като превеждам тоналността от минорна в мажорна. Всички импровизации са в отворена форма и завършват със завръщане към мелодията.
Интермецо от двамата хърватски музиканти прераства в авторската пиеса на Филип Новосел Mista Dance, пренасяща традицията в съвремието.
Филип Новосел: Пиесата Mista Dance е вдъхновена от народен танц от областта Славония. Това е моят роден край и там тамбурата е най-популярният инструмент. Запазих оригиналната тоналност ла мажор, защото тя отваря звука на тамбурата и я предава в цялата ѝ автентичност. Промених всичко останало – хармонията, ритъма, който е в 7/8, а в оригинал е 2/4. Така тя стана по-забързана. Целта ми бе да дам нов поглед върху традиционната мелодия. Части от тази пиеса са композирани от мен. Изпълняваме я много често на нашите концерти и хората винаги реагират положително.
Отгласите от миналото ни обгръщат, първо мистични в солото на контрабаса, след това – ясно изкрастилизирали в партията на кавала, и накрая – приети във вибрациите на тамбурата. Последвалата музикална трансформация е лекотата на живота, в който сме стабилни на устоите, изградени от поколенията преди нас, и продължаваме да градим с личен принос.
Следваща, заглавната пиеса „Патешка супа“ от Теодосий Спасов е закачлива, усмихната, безгрижна, безвременна.
Теодосий Спасов: „Патешка супа“ е пиеса, която се появи в края на 90-те. Заглавието е провокирано от Радой Ралин. Бяхме на път със съпругата ми и с него към Пловдив да слушаме Милчо Левиев. Някъде по пътя, до Калугерово, има едно ханче. Той каза: „Теодосий, спри тук за малко. Искам да ви почерпя с Бойка с една супа от малки патенца.“
Тихомир Хойсак: Eleno, kerko Eleno по моето скромно мнение е най-красивата северномакедонска песен и категорично – най-изпълняваната. Тя има много красива мелодия и не се наложи да правим сложен аранжимент. Пиесата е в три части, а след изсвирването на основната тема имаме, разбира се, сола. Творбата е винаги първи бис на концертите ни и публиката неизменно реагира въодушевено.
На Теодосий Спасов е следващата пиеса в албума – „В подножието на планината“, със загадъчността и вълнението от нови преживявания, от непознати усещания.
Теодосий Спасов: Тази пиеса е вдъхновена от пътуването ми до Индия през 1996 г. В Куламанали имаше празник. Нямаше ток, а празникът вървеше. Виждаха се фенери именно в подножието на планината, по пътищата, по които се движеха групи хора. Те посещаваха определени места, а ние бяхме в далечината и виждахме всичко, чувахме музиката. Това ме вдъхнови и тогава се появи тази пиеса. Когато я анонсирам, се шегувам с публиката: на английски заглавието e In the Foot of the Mountains, а на български „подножие“ звучи по най-различни други асоциитавини начини.
Албумът завършва с обединяващо ни и зареждащо ни с енергията на общността българско хоро. Пиесата е аранжирана от Филип Новосел и Тихомир Хойсак.
Тихомир Хойсак: „Седи Донка“ е българско хоро, много трудно за свирене заради неравноделния размер – в 25/8. Така че, когато го свирим, трябва да сме много концентрирани. Но мелодията е прекрасна, частите са много интересни и, ако си добър импровизатор, наистина можеш да покажеш на публиката целия си талант, ако мога така да се изразя.
Албумът „Патешка супа“ е наличен на физически носител и в дигиталните платформи. Представяме го в „За албумите от техните създатели“ по Jazz FM с разказа на тримата музиканти на 15 ноември от 19 ч. с повторение на 18 ноември от 14 ч.
