„От много малък винаги мисля за бъдещето. То е нещо много позитивно за мен. Нещата, които правим сега, дават резултат в бъдещето. Да, със сигурност за мен бъдещето е позитивно и се надявам, че това се усеща и в музиката, която създавам.“ – каза Страхил Гайдарски в студиото на Джаз ФМ часове преди премиерата на концерт на своя дебютен албум Into the Future.
Здравейте, казвам се Страхил Гайдарски и днес ще ви разкажа за моя първи албум Into the Future („В бъдещето“). Той излезе през 2018 г., благодарение на моите приятели в България, хората, с които го записах. Това са Христо Йоцов, Димитър Карамфилов, Елена Ангелова и Марио Иванов. Този албум е една от моите мечти. Винаги съм си мечтал да издам албум. И понякога човек е щастлив да сбъдне своите мечти, както съм аз в случая. Наистина този албум съществува благодарение на моите приятели, които ми помогнаха за това. Аз от дълги години живея в Прага, в Чехия. Тук се занимавам освен с музика, и с други неща, които отнемат доста време от ежедневието на човек и понякога е трудно да се концентрира върху нещата, които обича да прави, както аз обичам да свиря на китара.
Реших, че е време да запиша идеите, които имах. Много от моите приятели казват: „Имам идеи за три албума в компютъра.“ Аз нямам идеи за три албума в компютъра си, но от десетте написани пиеси записах девет. Обадих се на Христо Йоцов и го попитах какво мисли, дали иска да запишем албума в неговото студио. Бях леко притеснен, защото в крайна сметка Христо е на едно от най-високите нива в България. Чудех се дали ще иска или не. А той плесна с ръце и каза: „Ей, Страшето, браво, колко се радвам! Най-накрая! Оба́ди се.“
След това бе изключително лесно. С Димитър Карамфилов завършихме един курс в Консерваторията. По същото време той току-що беше свършил записите за своя страхотен албум Ecology. Каза: „Да, аз съм свободен. С удоволствие! Само давай парчетата!“ Изключително приятно бе да продължа. В албума участва и Елена Ангелова, която записа перкусиите на Teo’s Groove. Пиесата е посветена на нейния съпруг, който ни напусна преди няколко години. Поканих и моя приятел Марио Иванов, който свири на бас китара в две пиеси. Той има изключително голям усет към фюжън музиката. Бе нужно в тези две пиеси да изсвири страхотен слап бас и да участва в албума.
По време на записите се случиха интересни неща, импровизирахме много. Имахме два дни. Албума го записахме за един уикенд в студиото на Христо. Имаше много интересни и смешни моменти. Into the Future и Fast Turtle преливат една в друга с интродукция на Христо, която се състои само от перкусии. Това бе идея, която ми дойде на място. Той се замисли в първия момент и каза: „Аз не съм подготвен тук с всички перкусии. Дай ми минута.“ След минута вече всички перкусии бяха подготвени и той каза: „Да, вече знам какво ще изсвиря.“ Типично в негов стил. Както винаги ни е учил – защото той бе един от нашите преподаватели в Музикалната академия – човек трябва да е много бърз, креативен и да импровизира както на сцената, така и в живота.
По време на звукозаписните сесии беше страхотно! Записахме албума абсолютно на живо. Това бе и моята мечта – не сме презаписвали почти нищо. Това е все едно лайв в студиото на Христо. Изключително интимна атмосфера има в албума. Чуват се най-малки детайли и от перкусии, и от китари. Оставихме всичко, както е, дори някои неточности. Както каза Христо: „Това са гениални грешки.“ Които, надявам се, не са грешки, а просто страхотни моменти.
На няколко от пиесите на електрически бас китара свири моят приятел Марио Иванов. Искам да му кажа, че моята любов към фюжън музиката специално бе провокирана от него. Още като бях тийнейджър и започнах да свиря на китара, той ми даде едни от първите записи на видеокасета – Джон Скофийлд, Майк Стърн, Weather Report и Алън Холдзуърт, които след това промениха абсолютно визията ми за музика и за бъдещето.
Посвещението на Страхил Гайдарски на музиката възражда прекъсната фамилна традиция, разказа музикантът по време на премиерното представяне на албума в студиото ни през 2018 г.
От много малък имам желание да свиря на музикален инструмент. Няма обяснение за това, тъй като вкъщи няма професионални музиканти – не съм израснал в типичната музикантска среда. Когато за първи път споделих това с родителите ми, те бяха много учудени, даже шокирани, и ми разказаха историята на моите прапрадядовци – гайдари, едни от най-добрите в региона, по думите на баба ми. Но животът бил много тежък за музикантите и тогава. Затова един от прадядовците ми сложил гайдата си под камък и казал, че не иска повече в този род да се раждат музиканти. Така няколко поколения назад не е имало хора, които дори да имат желание да се занимават с музика. Аз пък имах такова необяснимо влечение към нея... Много дълго бях на кръстопът накъде да продължа. Но това не можеш да го контролираш, когато го чувстваш и трябва да го правиш. Продължих да се занимавам с музика – минах през Музикалната академия и всякакви видове групи, докато не стигнах до идеята, че да правя авторска музика е това, което искам.
Into the Future е сбъдването на голяма мечта да запиша албум, което за много хора може да изглежда не чак толкова трудно – някои го правят дори вкъщи. Но за мен не това бе идеята. Исках да имаме контакт с другите музиканти, да имаме едно голямо преживяване. Защото да запишеш албум е цял процес с хиляди неща. Още от това да запишеш пиесите на лист хартия. Така съм написал всички пиеси – през нощта, с молив и на хартия. През деня почти нямам време да се занимавам с музика, винаги съм свирил през нощта, винаги съм писал музика през нощта, дори и до днес продължавам. Живот и здраве, за следващия албум нещата се повтарят. Може би пък тогава му идва вдъхновението на човек.
Имахме много малко време за репетиции. Изрепетирахме нещата в деня на записа. Всеки се беше подготвил. Беше страхотно да видя колко сериозно се отнесоха Христо Йоцов и Димитър Карамфилов и изсвириха партиите си страхотно. Това и за мен бе провокация да свиря по-добре, защото те свириха на едни от най-високите нива, които съм си мечтал да има. И след това ми помогнаха изключително много със самата продукция – с миксирането и мастерирането. Петя Ангелова направи прекрасен дизайн на албума, който доста коментирахме. Аз си го представях по определен начин, тя ми предложи още по-интересни идеи.
Имахме късмета по това време на 2018 г всичко да е нормално, да не е както сега. Тогава представихме албума в „София лайв клуб“. Дойдоха много приятели и се получи силно изживяване. За мен най-ценото бе, че и хората, които слушат джаз, и хората, които не са толкова близко до този жанр, изключително харесаха музиката и на живо. Според мен успяхме да докоснем публиката. Което е и целта. Ние не свирим музика за себе си, а за хората. Когато има такава взаимовръзка, когато те са щастливи да слушат, а и ние сме щастливи да свирим, тогава е истинската магия. Имахме късмета да представим албума и на фестивала в Хасково. Там ни покани легендарният джазмен Димитър Русев. Дойдоха много хора, абсолютно непознати. Имахме интересни отзиви от хора, които също слушат джаз, които също са артисти, но и от хора, които случайно минаваха, спряха се, слушаха албума. След няколко месеца поканих Христо и Митко в Прага. Представихме албума в Българския културен институт и в джаз клуб – Jam Club. Бе същото преживяване с различни хора. На последните концерти се чувствахме спокойно и още по-добре изсвирихме нещата.
Това остана един завършен проект. Защото много често хората започват проекти с големи очаквания и с голяма мотивация, а не могат да ги завършат. Ние, за щастие, успяхме. И издадохме албума „В бъдещето“ или Into the Future.
В Ютюб албума можете да чуете тук.
Предаването „За албумите от техните създатели“ се излъчва по Джаз ФМ в сряда от 19 ч. с повторение в събота от 14 ч.
Снимки: личен архив и Sofia Live Club
