Павел Терзийски и Александър Логозаров представят съвместния албум с техни песни Settlers. В записите участват още барабанистите Стефан Горанов и Васил Вутев, саксофонистите Димитър Льолев и Арнау Гарофе. Записите са направени в студио Big Banda, а мастерирането на микса на Павел Терзийски е на Алекс Нушев.
Павел Терзийски: Здравейте, ние сме Павел Терзийски и Александър Логозаров и сме автори на албума Settlers.
Александър Логозаров: Ще си поговорим за всяка една от песните, нейната история, как се разви в процеса на работа. Първата е Sky Thoughts. Тя е композиция на Павел и той ще разкаже за развитието й.
Павел Терзийски: Тя се появи като аудио файл на моя телефон – и така се и казваше: „1 септември 2020“. На връщане от морето започна да ми звучи много силно мелодията и бързо я записах на телефона си. Озаглавих я „1 септември“ и я оставих. След това тя се възпроизведе в една, а сега – и във втора версия. В албума Settlers аранжиментът е дело на Сашо Логозаров и се вълнувам, че сега ще я чуете.
Павел Терзийски: А сега продължаваме напред с Walk, Grow, Shine, която е композиция на Сашо.
Александър Логозаров: Песента не тръгна по възможно най-гладкия начин. Имахме много различна версия за припев в началото, после така се случи, че се смени. Но от самия зародиш на тази идея имах порив да се хвърля в звука на 80-те. Той е най-изразен в баса и барабаните и те са основата. Когато започнахме да правим демо, много бързо развихме песента. Павел написа текста. Аз лично съм доволен, че направихме музика в този стил, защото винаги съм искал. Музикално много харесвам 80-те.
Павел Терзийски: В Sky Thoughts барабанист е Стефан Горанов, а в тази е Васил Вутев.
Павел Терзийски: Следващата песен е Humility – „Смирение“. Тя се отнася за това, което смирението носи у хората – може да е болка, дискомфорт или негативни преживявания на пръв поглед, но това кара човек да погледне под различен ъгъл на живота си, на хората около себе си, на обстоятелствата. Има една поговорка: „Скромността краси човека.“ Скромостта и смирението красят човека.
Александър Логозаров: Да, точно така е. Аз имам спомен, че това бе първата песен, която захванахме да работим заедно в студиото. Преди това си разменяхме демо версии на идеи по пощата. Но тази песен бе първата и успяхме да я направим в един ден с изключение на постпродукцията. Павката вече беше програмирал груува. Имахме една малка „ситуация“, докато още свиквахме как да работим заедно. Но след това изведнъж процесът тръгна като лееща се вода. Помня, че записахме адски много партии, които Павката с много търпение избра и след това аранжира. За мен това бе нов процес на строене на музика – улавяйки вдъхновението, да запишеш максимално много различни идеи и след това да избереш на свежа глава.
Павел Терзийски: Това, че двамата работихме по тази песен, зададе рамката и определи начина, по който да се случат и следващите песни, макар и много различни, с различна музикална картина в тях. Но това бе началото на тази колаборация и се видя, че наистина заедно ще създаваме музика, а няма единият да участва в песните на другия.
Павел Терзийски: Продължаваме напред с четвъртия сингъл в нашия албум Settlers – She е композиция на Сашо.
Александър Логозаров: Тази песен първо се зароди като част от сетлиста за друг мой проект – Space Kadillak, с който записах музика и се надавям да излезе до лятото. Когато решихме да го направим с Павел, искахме да направим с тази пиеса нещо коренно различно. Това със сигурност се случи, защото то тук звучи по доста електронен начин. За мен бе предизвикателстов да се впуснем в тази посока, тъй като никога не съм се занимавал много задълбочено с такъв тип звук. Това бе първата песен, на която Павел написа текст. Той до голяма степен зададе посоката на аранжимента. Той ми разказа, че е нахвърлял много набързо думите в домашни условия. Мен това ме вдъхнови. Развих тази идея, пулса, който ще чуете в пиесата от баса на практика тръгна от Павел и понесе аранжимента в много конкретна посока.
Павел Терзийски: She, която възпява любовта.
Александър Логозаров: Spirit Mode е може би най-старата идея – отпреди 4 години, която никога не успях да реализирам с колеги. Макар че в суров вид звучи доста „засукано“, винаги съм си представял, че може да бъде изпята и да е с по-лирично звучене. И кой друг, ако не Павел, да свърши тази работа. Той може да разкаже за сблъсъка си с тази музикална идея.
Павел Терзийски: За мен бе доста голямо предизвикателство да се впусна в изпяването на тази песен и то до голяма степен, защото нямаше текст, а идеята бе все пак, че не искаме да звучи засукано и сложно. То може да е сложно, защото в него се преплитат множество ритмични размери.
Александър Логозаров: Има доста неравноделни размери, които я правя да звучи така, все едно, че никога не тръгва в някаква посока и темпо. Това е нарочно търсен ефект.
Павел Терзийски: Важно е да отбележим, че Стефан Горанов е на барабаните, който се справи с тази сложна задача, аз лично смятам – ефектно. Благодарение на тази наша уговорка отначало песента да не звучи засукано и сложно, се роди и текста, зададен от Сашо, който каза: „Искам да е нещо, свързано с това, че мисълта тече, но понякога трябва да действаш по-бързо от самата мисъл.“ Така написах текста на песента, която по онова време се казваше Racing Song – т.е. – „Надпреварващи се“, а на мен ми хрумна да е Racing Thoughts – „Надпреварващи се мисли“. И в крайна сметка, ревизирайки целия текст, стигнахме до извода, че е най-добре да се казва Spirit Mode.
Александър Логозаров: Ние и двамата харесваме коли, а аз харесвам и автомобилния спорт. Идеята за този текст, поне на мен като вдъхновение, ми дойде от един страхотен документален филм за Аяртон Сена, в който той описва какво е за него да участва в състезания и каква е тази зона, която много спортисти описват като състояние на духа. Артисти, музиканти, ние също понякога издпадаме в такова състояние, в което инстиктите и интуицията изпреварват всичко и са по-бързи от мисълта. Решихме, че това ще бъде тематиката на песента и Павел написа страхотен текст на тази тема.
Александър Логозаров: When Silence Speaks е изцяло на Павел. На мен ми е една от любимите песни сред тези, които направихме. Мисля си, че следващият ни албум може би ще е още повече в тази посока.
Павел Терзийски: Много се радвам да го чуя! Случи се на рождения ми ден на 12 септември. Бързах да хвана изгрева на Резньовете, близо до „Алеко“. Исках, докато съм там, да заснема нещо кратко, което да е музикално и да е само с глас. Ставам на 33, много се вълнувам, искам да направя нещо специално и различно, но то да не изяжда голяма част от деня. Отивам рано сутринта на Витоша и след като записах една идея, която не се получи особено, леко се изнервих и отново пуснах записа. Слънцето вече бе изгряло и светлината започна да се усилва. Тези мигове на златна светлина започнаха да изчезват. И тръгна една чиста импровизация – така се роди музиката на When Silence Speaks. Тя ми прозвуча твърде категорично като мелодия от песен, която все още не се е появила. Лека-полека се разви. В албума е представена от нас двамата в дуетна форма – китара и глас.
Павел Терзийски: Light е един от символите на нашата колаборация – това е песен, която създадохме заедно. Тя тръгна от мен. Една вечер си лежах на дивана и в главата ми звучеше музикална идея, за която си казах, че не трябва да пропускам. Започнах да я вадя по слух на пианото, след което се появи основната мелодия, която сега се намира в куплетите на песента. Идеята спря до там. Доста развита, но спря. И повече никога нищо не потече в тази посока. Това продължи месец – два – три, не си спомням. Работейки със Сашо по албума, му предложих да чуе идеята и да видим дали не може да измисли нещо. „Нищо не ми хрумва.“ – му казах.
Александър Логозаров: Тази песен вися като незавършена идея адски много време. Още от самото начало бяхме решили, че ще работим по нея, но мисля, че бе една от последните, които завършихме. Павел дори не знае тази история: един ден вкъщи си направих набързо нещо за обяд. Знаех, че ми предстои работа по албума. Бях си набелязал този ден да записвам вкъщи китари и басове. Отчасти албума сме го правили у дома за нещата, които можем да направим поотделно. Докато обядвахме буквално за пет минути, ми дойде тази идея. Трябва да призная, че никога не ми е идвала музикална идея, докато се храня. Но аз оставих вилицата, отидох в музикалната си стая, взех китарата, записах с телефона за 15 секунди идеята от припева и спрях. Павел я чу. От този момент нататък доста бързо завършихме песента като идея. Тук гост ни е Васил Вутев.
Павел Терзийски: Любима на всички около мен и най-любима на мен е As Kids. Тя е на Сашо.
Александър Логозаров: Това е идея, която се появи много бързо, докато съм на разходка с моя син, който по това време бе на година и три месеца. Сега е на година и шест месеца, т.е. – идеята е съвсем нова. Бяхме на разходка в парка. Докато сме на детската площадка, се появи мотивът, който ще чуете в началото. Извадих телефона и изпях идеята. Като се прибрахме вкъщи, много набързо, без особено много да разсъждавам и да си давам оценки, дозавърших идеята, изпратих я на Павел и той каза: „Супер, давай, трябва да я завършим, защото ако я оставим, ще се разпадне.“ И бе много прав за това. Спомням си, че я завършихме буквално за дни. Аз единствено отделих време и си поиграх за аранжимент за три саксофона. С Павел решихме, че така ще е много хубаво, тъй като имаме страхотни приятели и колеги, с които можехме да работим по този албум и те да са ни гости. Димитър Льолев и Арнау Гарофе записаха алто и тенор партиите, които ще чуете в интрото и в средната част на песента. А иначе тя е за децата. Звучи тривиално, но ние двамата с Павел сме бащи на деца на много близка възраст. Споделяме си много истории и случки и виждаме, че буквално имаме 100 % съвпадение. Това ни разведряваше, докато си работим, връзваме кабелчета и измисляме партии.
Павел Терзийски: И отново на барабаните – Васил Вутев.
Александър Логозаров: Последна в албума е A Door in the Forest. Тя е единствената без текст и решихме да остане така, за да бъде една идея по-мистична и отворена за интерпретация. Пиесата е до голяма степен идея на Павката и аз даже настоявах той да си я дозавърши, тъй като вече бе поел в конкретна посока. Бе стигнал до малък блокаж и ме бе помолил да я дообрабоотя. Казах му: „Не. Според мен парчето е почти готово, ти просто трябва да го завършиш и ще е по-истинско.“ И ще остане в тази посока, в която исках да се задържи. В момента, в който решихме, че ще работим по него, го направихме за неособено дълго време, за което се радвам.
Павел Терзийски: Абсолютно! Аранжорските решения, които Сашо предложи в него, определено ми развързаха ръцете и ми дадоха много ясни граници, в които вече мога да мисля и да го развивам. Финалните акорди се родиха, когато бяхме заедно в студиото и разсъждавахме и мислехме по тази пиеса. Както ще чуете след малко, тя е като изливане на мистика, на някаква информация, на музикална картина. Отново огромни благодарности на Стефан Горанов за чудесната партия на барабаните, която изсвири. Част от песента се появи по-рано. Подобна партия на барабани, програмирана от мен, предложих за филма „Дишай“ на режисьора Бисер Джонев, който излезе по-рано тази година и дебютира на „София филм фест“. Но в крайна сметка се оказа, че тя не резонира, не кореспондира с идеите на режисьора и с цялостта на филма. Така партията остана като чернова на моя компютър. Благодарение на съвместната ни работа със Сашо, тази песен намери своя път към вас. Много исках това да се случи, защото мисля, че е интересна и оригинална, че много добре пресъздава нашите търсения като музиканти. Ние много държахме този албум да ни представя като музиканти, които търсят и не се определят с един или друг жанр, а като творци на музика.
Александър Логозаров: Тази песен бе липсващият вкус, цвят на фона на останалите. Бяхме се съгласили, че ще имаме многожанрово присъствие. И двамата сме малко интроверти и меланхолици и тази песен може би най-много изразява тези наши черти. Затова решихме с нея да завършим нашия албум.
Павел Терзийски: Благодарим и на нашите приятели от Big Banda, благодарение на които бяха взети някои от звукозаписните решения по време на създаването на продукцията.
Александър Логозаров: Аз също искам да изкажа големи благодарности на Big Banda, че ни предоставиха възможност да работим по този начин. Винаги съм си мечтал да бъда част от такъв процес. Big Banda е неформална организация между Павел и негови – и вече и мои – колеги и приятели. Те се кооперират в едно студио и много джентълменски сложиха на пауза собствените си проекти, за да можем ние максимално много да разчитаме на студиото. Така можехме да ходим там по няколко пъти седмично за по 3 – 4 часа и разполагахме с техника, която те ни дадоха за ползване, за да можем, каквото и да родим като музикална идея, веднага да бъде записано и развито. Аз съм много благодарен, че имах достъп до такъв процес на работа, тъй като досега студиото за мен винаги е било лукс – трябва да си максимално подготвен предварително и отиваш в студиото да запишеш идеята, която си измислил и наредил преди това. Но подходът ни сега дава много възможности. Когато обединиш в едно процеса на композиране, аранжиране и звукозапис, когато няма граници между тях чисто времево, се появяват много нови възможности, голяма част от които мисля, че оползвотворихме.
Павел Терзийски: Благодарим ви, че бяхте с нас! И до нови срещи!
Албумът Settlers на Павел Терзийски и Александър Логозаров е реализиран по програма „Творчески инициативи“ на Национален фонд „Култура“.
„За албумите от техните създатели“ се излъчва по Джаз ФМ в сряда от 19 ч. с повторение в събота от 14 ч.
Албумът е и в Soundcloud.
