Албумът „Сенкя падна“ на Димитър Бодуров трио от 2022 г. е шестият в дискографията на формацията, създадена преди две десетилетия. Във водения от композитора и пианист състав са Михаил Иванов – контрабас, и Йенс Дюпе – барабани. „Сенкя падна“ слушаме в „За албумите от техните съзцдатели по Jazz FM с разказа на Димитър Бодуров.
Историята на групата датира от 20 години. „Сенкя падна“ е нашият шести албум. Дебютният излезе през 2003 г. От тогава извървяхме доста път, звукът се промени от по́ ECM звучене към повече балкански влияния, но остава винаги свързан със съвременния джаз.
Първата пиеса от албума „Сенкя падна“ е с откъс от едноименната народна песен, изпята от Първа Баренкова. Песента създава тревожност – в нея се разказва за болест, за това как Яна се разболява и върху нея пада сянка. Използвах това като символ на преживяното по време на първия локдаун от пандемията. Когато завършвах албума, написах още две пиеси, производни на първата – Opinions и Savages. Първите букви от трите заглавия оформят акронима SOS – това е състоянието, в което е светът: след пандемията – война и ядрена заплаха. Това се отрази и върху музиката. Тези първи три пиеси са една малка сюита.
Правим музиката заедно с Йенс Дюпе на барабани и Михаил Иванов – бас. 20 години е доста дълъг период от време, за една група това е голяма история. Имаме само шест албума, но достатъчно сме свирили по концерти, пътували сме и сме споделяли. Връзката ни е доста лична, различна – моята с Мишо, моята с Йенс, тяхната. Много е хубаво да правим музика заедно, защото можем да се предизвикваме един друг, да си показваме слабите места и да израстваме заедно в музиката и в приятелството си.
Останалите пиеси са написани преди пандемията, а някои – съвсем скоро. С четвъртата албумът се връща към малко по-старо звучене – връзката с фолклора. Тя е съвсем очевидна – ползвам танци и конкретни песни. O Dance е базирана върху огражденско хоро. Баща ми e от този край – с. Илинденци, много близко до с. Огражден. Звукът на тази специфична музика за мен е близък и по някакъв начин носталгичен. Реших да претворя това хоро.
През 2004 г. за първи път посегнах към българския фолклор с пиеса за дипломирането ми по композиция и джаз пиано в Ротердам. Фолклора свързвам с идентичност, с носталгия, както и с бъдеще, тъй като оформя моя звук. Тогава започнах серия от композиции, която озаглавих Stamps from Bulgaria. Марките са символ на пътуване, те носят историческа информация и имат стойност. Това бе моят начин символично да пренеса фолклора в съвремието ни и в бъдещето. В световен план той се изгубва в морето на поп културата. Традициите се променят и изчезват. За мен е жест на уважение да взема фолклора със себе си. До момента в този формат съм написал около 30 композиции, които записах с триото, солово, с бигбенд и други формации. Това е оформящо за звука на групата. Първообразите са или доста популярни, или апокрифни.
„Девойко мари хубава“ е много красива песен, която преобразих. За мен е важно да не аранжирам фолклора, а да го превърна в нещо друго, той служи като композиционен елемент. Понякога използвам само ритъма, само мелодията или нещо съвсем различно. В този случай използвам директен цитат от мелодията.
„Делба“ е по пайдушкото хоро в 5/8 „Дядо делба делеше“. Преди 10-ина години я направих заедно с фолклорен хор и от тогава ми остана любима като закачлива песен – снахите са се събрали около дядото и чакат да се направи делбата. Във фолклора има богата палитра от емоции – и хумор, и трагедия, и любов. И поучителни истории.
„Мерак“ е по песента „Мерак метнах“ – пак една неосъществена любовна история на младо момиче, което се влюбва в овчар. Той обаче я отхвърля като твърде млада. Песента има кахърен характер, а текстът е много хубав, поетичен.
Тази песен, както и следващата, „Мома“, ми показа Сибина Раденкова от „Авигея“, за което ѝ благодаря. През 2019 г. с триото ми, с Avigeya Voices и с норвежкия саксофонист Тригве Сайм имахме много хубаво участие на фестивал в Холандия. Специално за този формат аранжирах няколко нови пиеси и „Мома“ бе една от тях. В албума ползвам фрагмент от пеенето на Сибина. Това е пак любовна история, която остава неосъществена. В текста има героична тъга. Използвах това като отправна точка и настроение за звученето на пиесата.
„Сенкя падна“ е най-новият албум, издаден от Optomusic – лейбъл, който основах преди десетина година. Може би вече имам над 15 – 16 заглавия в каталога – предимно мои, но и колаборации с други музиканти – с Теодосий Спасов, с Иван Шопов, както и албуми на други български музиканти, които искам да подкрепям и чието творчество да споделям. То отговаря на моите естетически очаквания и смятам, че има нужда да бъде чуто. Основно албумите са в платформата Bandcamp, но някои могат да бъдат намерени и в другите дигитални канали. „Сенкя падна“ излезе през септември. Албумът е записан в Германия, в отлично студио и с висока резолюция. Обложката е страхотна, дело на Андрей Катански. Със съпругата си Венелина имат студио Micronavt, в което се занимават с микро фотография и правят впечатляващи визуални продукти. Бе важно обложката да кореспондира с усещането за сянка, за някакъв вид тревога. Получи се доста добре. Албумът е частично финансиран от Sena Performers Fund в Холандия.
Предаването „За албумите от техните създатели“ с музиката от „Сенкя падна“ на Димитър Бодуров трио звучи на 26 октомври от 19 ч. и на 29 октомври от 14 ч. по Jazz FM.
