В „За албумите от техните създатели“ по Джаз ФМ Лили Друмева разказва за албума на сформираната от нея група Lilly of the West – Swings & Heartaches, Vol. 2. Излязъл в края на 2021 г., той е продължение на друг, записан 10 години по-рано.
Този албум е втора част от колекция, която издадохме преди 10 години – Swings & Heartaches – „Суингове и болки на сърцето“. Включихме песни от 30-те и 40-те години – кънтри, суинг, блус и джаз. 10 години по-късно продължаваме традицията. Записахме албума миналата година през зимата, по време на пандемия. Този път отиваме по-назад във времето. Най-старата ни песен е от 1910 г., а най-новата – от края на 60-те. Отново сме включили любимите стилове – суинг, кънтри, блус, джаз, има и един рокендрол. Бързите песни наричаме суингове, а баладите – болки на сърцето. Музикантите са Свобода Боздуганова – контрабас, Мишо Шишков – добро китара, Ясен Василев – акустична китара. Аз пея лийд вокал и свиря на ритъм китара. Имаме специални гости – виртуозният цигулар от Чехия Пепа Малина и Михал Барок от Словакия, който свири на мандолина.
Това са популярни песни, които имме нужда да чуваме преоткрити. Как вие го постигате?
Ние ги пречупваме през нашата призма на кънтри музиканти. Кънтри музиката граничи с други жанрове и се получават хибриди като уестърн суинг, кънтри рок. Албумът започна с демо, което направих през януари – глас и катара, поставихме основата на всички пиеси. По това демо другите музиканти записаха своите партии. Най-накрая изпях вокалите. Записвахме в студио „Ретро“ при Станислав Донев, а миксът и мастеринга направи Стамен Янев , с когото работя от 20 години.
За съжаление, поради пандемията, не можахме да записваме заедно, влизахме един по един. Присъствах на всички моменти от звукозаписа. Знам всяко тонче, всеки дъх в този албум. Той вървя трудно, може да се каже, че е изстрадан, тъй като в групата всички имаха Ковид, имахме и други неприятности. Това бе дълъг път, който изминахме в една изключително тежка година.
Тези песни бяха в нашия репертоар през последните години, много ни харесват и са в нашата стилистика. Ние изпълняваме кънтри и стиловете, които граничат с нея – блус, суинг, джаз, рокабили, рокендрол. Всички те се създават в първата половина и средата на миналия век. Това са основите на музика. Ние отдаваме почит към най-значимите жанрове в музикалната история. Имаме много опит с тези песни, тествали сме ги пред публика. Само две не сме изпълнявали на живо – I Miss the Mississippi and You и Dream a Little Dream OF Me.
Имам отношение към всяка една песен, вникналата съм в текста, усещам мелодията. Много ме поласка рецензия в британската преса от Алън Какет. Той пише, че пречупвайки тези произведения през нашия поглед сме създали нещо автентично и сме намерили своя звук.
Песните са много благодатни за сола – с аранжименти, спирки и интродукции. Пели сме ги на живо и всеки знае своето място в тях. Някои са бързи и закачливи като Seven Lonely Days, други са по-тежки, но много приятни за свирене, като Blues for Dixie. Блусът е лежерен, отпускаш ръката, докато свириш, пеенето върви лесно. Суинговете са по-бързи – там трябва концентрация, да държиш темпото и да не изпуснеш ритъма, бързите сола са много технични. Баладите са силни болки на сърцето, аз ги усещам много дълбоко и се вживявам в тях, докато ги изпълнявам.
Създадох групата през 1996 г., когато се върнах от Австрия. Там завърших във Виена и се запалих по кънтри музиката. Мое гадже бе певец и китарист в кънтри група. Научи ме да свиря на китара и ме водеше на концерти. След като се върнах в България, реших да създам собствена група и намерих съмишленици – Росен Христов, Райко Пепеланов и Цветан Влайков. Създадохме Lilly of the West и започнахме да репетираме и записваме. Отидохме на първи фестивал в Чехия – на отворена сцена през 1997 г. Там имаше среща на Европейската кънтри асоциация, забелязаха ни, много се зарадваха, че в България има кънтри и блуграс група и започнаха да ни канят и на други фестивала.
Кънтри музиката е много важна в живота ми. Той се дели на две – до 25 години, когато бях нормален тийнейджър, и втората половина – пълна със събития, спомени, хубави моменти, приятели и за всичко това е отговорна кънтри музиката.
Най-важното за един артист е да намери своя собствен стил, да намери себе си в музиката, да намери жанра, където гласът му звучи най-добре, където може да се развива, където има какво да даде. За мен това е кънтри музиката. Усещам песните, текстовете, мелодиите. Всички певци имат красиви гласове, изглеждат страхотно. В кънтри музиката няма сарказъм и пошлост, мелодиите са изключително красиви и най-важното е, че песните не живеят от сложни аранжименти и компютърни ефекти, а от текстовете и мелодиите, от посланията. Всяка кънтри песен може да се изсвири ей така с китара и ако е хубава, тя ще прозвучи добре. Както казва музиковедът Харлан Хауърд – кънтри музиката представлява три акорда и истината.
Seven Lonely Days е от началото на 50-те години. Била е хит за певицата Джорджия Гибс. Харесах я, защото в нея има хубаво настроение. Тя е с хумористичен текст за една жена, която чака своя любим и плаче по него седем самотни дни и нощи и накрая решава, че стига толкова – да се маха.
Blues for Dixie е блус, който научих от кънтри легендата Мърл Хагард. Той записва песента през 50-те години. Ние я изпълняваме в по-бавно темпо, аз пея в по-ниска тоналност. Голямо удоволствие е да я представяме на сцената. „Дикси“ е нарицателно за южните щати, които са родината на кънтри музиката и блуса.
I’m Satisfied with You е написана от Хенк Уилямс. Тя е по-малко известна от другите му хитове Jambalaya, Your Cheating Heart и т.н. Песента носи много хубаво настроение и е със закачлив текст: „Ти не носиш диамантени пръстени, не се обличаш в скъпи дрехи, но ми харесваш.“ Той я написва около 1947 г.
Rock, Salt & Nails е красива балада от 60-те години. В нея също има история. Тя се изпълнява от мъже и жени. Научих я от кънтри певицата Кейт Улф, която ѝ прави хубава акустична версия. В нея се засяга темата за отношенията между мъжете и жените. Явно на героинята ѝ е писнало от любовна драма.
Mountain of Love е рокабили – смесица от кънтри и рокендрол. Песента е от 60-те години. Научих я от версията на Конуей Туити, който е известен и с дуетите си с Лорета Лин. Весела и жизнерадостна песен, на нея публиката танцува. Текстът също е хумористичен: „С теб изградихме планина от любов, но ти ме напусна и срути всичко.“
After You’ve Gone е сложна, интересна, красива, мелодична песен от началото на миналия век. Има интересна хармония. Акордите се сменят почти на всяка дума. Тя е предизвикателство в инструментален и вокален план. Има много хубави версии на големите оркестри и бигбендовете, но също така и в изпълнение на джаз певици като Ела Фицджералд. Ние s направихме без импровизации, с по-кънтри поглед.
Blue Skies е композиция на Ървинг Бърлин, която има страшно много версии на известни джаз певци, включително на Уили Нелсън. Харесах много тази на Дорис Дей – бяла американка от германски произход, която пее джаз и суинг. Много отдавна искахме да я запишем. Изпълнявали сме я на живо. В нея участва чешкияТ цигулар Пепа Малина.
Dream a Little Dream of Me е много красива балада за лека нощ, също от началото на миналия век. Най-известната версия е на Мама Кас Елиът от квартета The Mamas and the Papas. Тя я записва в началото на 70-те години след разпадането на групата. Харесва ми мелодията – много приятна, нежна, фина. Но както песента звучи леко и лесно за пеене, тя никак не е лесна. При подготовката ѝ работих с вокалния педагог доц. Алис Боварян, взимам уроци при нея от много години. Може да се каже, че тази песен бе най-голямото предизвикателство във вокален план от всички в албума.
Kansas City е блус от Канзас. Научих го от Уанда Джексън – кънтри и рокабили звезда. Тя ѝ прави много хубава версия през 60-те, иначе песента е много по-стара.
I Miss the Mississippi and You е хит на един от пионерите в кънтри музиката – Джими Роджърс. Той я записва през 20-те години на миналия век. В песента се пее за това колко е тъжно, когато си далеч от дома, липсват ти приятелите, близките, семейството и искаш по-скоро да се върнеш.
Удовлетворението, когато албумът е завършен, е голямо, тъй като виждаш, че трудът ти не е бил напразно. В години на пандемия е постижение да запишеш албум. Миналата година имахме само един концерт – за юбилея на групата. Затова наблегнахме на записите, записах и няколко авторски самостоятелни песни. Особено щастлива ме направи статия в британската преса, където имаше комплименти за този албум, че сме намерили собственото звучене и сме вдъхнали нов живот в тези песни. Наричат ме джаз дива, отбелязват техниката на фразиране, виртуозните музиканти. Такива неща ме правят много щастлива и това ми дава кураж и удовлетворение, че това, което правя, има смисъл.
Разказа на Лили Друмева можете да чуете в аудио файла. Песните от Swings & Heartaches, Vol. 2 на групата Lilly of the West в компанията й слушаме в „За албумите от техните създатели“ на 9 февруари от 19 ч. с повторение на 12 февруари от 14 ч. по Джаз ФМ.
