Михаил Иванов събира свои музикални идеи, нахвърляни през годините от следването му в Нидерландия досега, в албума „Разпилени вибрации“. Той го записва в дуо Noise Linguistix с китариста Александър Логозаров, който е автор на една от пиесите. Албумът съдържа и произведение на аржентински композитор и завършва с аранжимент на Михаил Иванов на народна песен. Четири от пиесите имат видеа по програма „Солидарност в културата“ на Столична община, а албумът излиза с подкрепа на Национален фонд „Култура“ по програма „Творчески инициативи“.
„Разпилени вибрации“ е дебютен албум на нашето дуо Noise Linguistix. Името кристализира от аналогията, която направих, между организирания шум, който е музиката, и езикът, който музиката е също. Лингвистиката е наука за изучаване на детайлите на езика, на средството ни за комуникация – на историята му, философията му. Реално исках да извадя напред това, че музиката е също език за комуникация.
В дуото сме с моя приятел и колега Александър Логозаров – китарист и композитор, а около нас гравитират специални гости – пианистът Мартин Марков за две пиеси, тромпетистът Росен Захариев за една, а пиесата, която закрива албума, е мой аранжимент на народна песен, в която участват певицата Сибина Раденкова от Avigeya Voices и нашият приятел Стефан Горанов, който направи програминга.
Заглавието на албума е свързано по-скоро с моите музикални вкусове и идва от начина, по който подхождам към музиката. Музикалните ми мисли са доста разпилени, разпилени бяха и идеите, които впоследствие добиха форма в този албум – разпилени на листа и хард дискове. А музиката е вибрация. Това е причината, поради която албумът е озаглавен така.
Моментът да организирам тези разпилени идеи дойде с пандемията. Колкото и странно да звучи, наложи се да стигнем до глобална пандемия, за да имаме време и повече място в главата си. Дойде време, когато се появи място за много мисли, които преди това нямахме време да допуснем в главите си. През лятото на миналата година със Сашо записахме четири видеа на един софийски покрив, което бе подпомогнато финансово от Столична община по програма „Солидарност в културата“. След това реших да добавя още четири пиеси и да ги запишем в албум, за който получихме подкрепа от Национален фонд „Култура“ по програмата „Творчески инициативи“.
Албума го записахме в три отделни дни. Двете пиеси, на които е гост пианистът Мартин Марков, ги записахме в музей „Борис Христов“ на един прекрасен роял Bösendorfer, а останалата част – в BigBanda Studio. Основният тонрежисьор е Михаил Йосифов, за което му благодарим.
/cover.jpg)
Първата пиеса се нарича Dice („Зарове“). Един ден седнах на пианото вкъщи, сложих си ръцете на клавишите и това бе първото нещо, което излезе без всякаква подготовка. Бе като хвърлени зарове. Веднъж ме питаха дали има връзка с хазарта. Хазарт не обичам, но обичам нещата, които се случват случайно и спонтанно. Реално заложих на случайността.
Втората пиеса е Cactus и е една от малкото, които съм написал на китарата. Завърших Националното музикално училище с класическа китара. От тогава насам не съм излизал на сцената с китара, но вкъщи ми е винаги под ръка – дали просто да си свиря за удоволствие или да търся музикални идеи. С различните инструменти по различен начин подхождаш към музиката, различни звуци излизат, различно фразиране. Специално тази пиеса е вдъхновена малко от звука на Бил Фризел, на Марк Рибо – все китаристи, които много харесвам. Тази пиеса я свирим и с групата на Сашо, където звучи по-различно, има и барабани. За тази пиеса в главата ми се роди камерен звук – китара и контрабас. Групата на Сашо се казва Space Kadillak. Техният албум ще излезе скоро. Там участват също Росен Захариев и Стефан Горанов. Ние сме приятели и свирим в различни формации, неизбежно е.
Evolution 9 е препратка към Revolution 9 – експерименталната творба на „Бийтълс“ от Белия албум от 1968 г., съставена от шумове, от записи, пуснати наобратно. Звученето на двете пиеси няма нищо общо. Моята Evolution 9 е доста по-лирична, мелодична, вдъхновена като модерна класическа музика от първата половина на ХХ в. – Ерик Сати, Дебюси – такъв звук ми бе в главата. Много се радвам, че успяхме да я осъществим с Мартин като гост.
В Lies към нас се присъединява Росен Захариев на флюгелхорн. Това също е стара идея, която много дълго време не видя бял свят и впоследствие реших да й дам форма с тромпет. Оказа се най-трудната за изсвирване. Не знам защо е озаглавена „Лъжи“. Вътре се „лъжат“ два различни размера – 9 и 3, има такава заигравка. Може би това е причината за заглавието, не знам. Преди малко като я слушах по радиото, темата в тромпета малко ми звучи като Малер даже, такива асициоации ми навя. Отне ми доста време да я завърша и да я запишем. Мисля, че се получи добре.
Not Yet е пиеса на Александър, която аз много харесвам. Доколкото си спомням от неговите думи, тя е в почит към Брад Мелдау, който той много харесва и аз много харесвам. Тя носи меланхолия, типично звучене. Според мен в дуо звучи чудесно. Пиесата ще се появи и в албума на Sрace Kadillak, но под друго заглавие и в друг състав.
See Me Burn I’m Ashes and I Smell Like Freedom („Виж ме как горя – аз съм пепел и мириша на свобода“) бе графит, който бе написан на стена близо до мястото, където живея – до НДК, преди много време – 7 – 8 години. Той вече е заличен. Тогава обаче текстът ми направи впечатление и го пуснах в „Гугъл“ да проверя дали не е нечия поема, песен или кой знае какво. Нищо не намерих и реших да си стои с мен. Но той веднага ми навя асоциация с обложката на първия албум на Rage Against the Machine – тибетски монах, който се е самозапалил в протест срещу китайската окупация. Това е желанието ни да сме свободни. Всеки свободата я разбира по различен начин. Мислех за това колко някои хора не умеят да бъдат несвободни и биха направили абсолютно всичко за свободата, дори биха умрели за нея. В тази пиеса е гост отново Мартин Марков.
Tierra Dentro е пиеса на моя стар приятел – аржентински композитор, с когото учихме заедно в Амстердам и често свирехме неговата музика. Той се казва Родриго Файна. Бил е в България, мисля, че е имал проект с Радиооркестъра. Тази пиеса сме я записвали в квинтет преди буквално 20 години – били сме втори – трети курс студенти в Нидерландия. Тя носи меланхолия, която остана с мен. Албумът, който тогава записахме като студенти, така и не видя бял свят. Посвирихме го два – три пъти и това беше. Като си студент, е малко трудно да задвижиш целия процес, особено в онези времена. Но тази пиеса остана с мен и сега го попитах дали е съгласен да я запиша. Той каза, че на драго сърце, защото така или иначе други не са я записвали. Даже мислех да я направя соло бас, но в крайна сметка реших, че е по-добре да звучи с китара. Реално така звучи доста по-добре. Доколкото знам, това е една от първите пиеси на Родриго Файна, така че се радвам, че се получи и че намери място в албума.
Финалната пиеса е народна песен, чието оригинално заглавие е „Залибих си едно либе“. Това е мой аранжимент, също стар, който правихме преди няколко години със Сибина и Сашо и тогава с Боби Петров. Тази група някак си не можа да просъществува. Но аз се върнах към записи от репетиции и ми хареса как сме го направили. За този албум обаче аранжиментът претърпя доста голяма промяна. Реших, че малко електронен звук няма да му навреди. Помолих нашия приятел Стефан Горанов да се заеме с програмирането на барабани и бийтове. Той ме пита за някакви параметри, как искам да звучи, какъв звук търся. Буквално му казах: „Мисли си за Squarepusher и Aphex Twin, но все пак слушаемо.“ С това не искам да кажа, че двете групи са неслушаеми – аз ги обожавам, и съм ги слушал и продължавам да ги слушам и да се уча от тях. Не че звученето на този албум не е чак толкова експериментално, а по-скоро в подобен вид нямаше да се впише в концепцията. Но Стефан го направи по възможно най-добрия начин и аз съм много доволен от резултата. А изпълнението на Сибина е перфектно, нейният глас много ми допада. Радвам се, че и тя се съгласи да участва. Заглавието е част от текста. Разказва се за едно момиче, което е влюбено в момче и споделя на майка си, че би умряла за него. Затова е озаглавена I’d Die for Him.
/studio.jpg)
Като цяло работата върху албума и усещането да реализирам свои музикални идеи е нещо ново за мен, защото това е мой първи по-авторски албум, музика, която аз инициирам. Така че бе много вълнуващо да видя как някакви мои стари и нови идеи придобиват живот, как другите хора ги интерпретират, как ги виждат. Старая се да давам възможно най-голяма свобода на всички, които свирят, нямам кой знае какви претенции как ще бъде изсвирено. Затова съм избрал тези хора, защото очаквам от тях техния звук, тяхната музикалност, тяхното чувство. Предполагам, че и те са открили нови неща за себе си в моята музиа, и аз така за себе си и за тях.
Албумът засега може да се намери само дигитално на моя сайт mihailivanovbass.com или в профила на нашия интернет лейбъл Optomusic на пианиста, композитор, продуцент и мой приятел Димитър Бодуров. Албумът може да се свали в много добро качество от Bandcamp, а скоро ще има и физически копия. Той ще бъде представен на 24 юни в София и на 25 юни в Пловдив в „Конюшните на царя“ в програмата на „Камерна сцена Пловдив“.
Обложката е сътворена от също мой стар приятел – графичният дизайнер от Загреб Ясмин Пецо, на когото винаги съм се доверявал за снимки, на неговата креативност. Дори не съм имал конкретна идея как да изглежда. Дадох му името на албума, на групата, пуснах му малко музика. Той каза ок. И след известно време ми изпрати това, което излезе. Аз бях много впечатлен и доволен, че се е получило това, което се е получило.
Пиесите от албума слушаме в „За албумите от техните създатели“ в сряда от 19 ч. с повторение в събота от 14 ч. в компанията на Михаил Иванов.
