Дебютен албум Inner World на Адриана Бенова квинтет. Как споделяш вътрешния си свят с тази музика? Това е много смело заявление. Избягваме да говорим за своя вътрешен свят, предпочитаме да се плъзгаме по повърхността, да минем в темите от ежедневието, най-вече през проблематиката на ежедневието, и рядко се спираме на идеите за хармонията, за тази вътрешна красота, която чрез изкуството пренасяме в света около нас. Как наистина споделяш своя вътрешен свят с тази музика?
В компанията на прекрасни музиканти, които са и стимул и вдъхновение за това споделяне. Много, много хубаво каза. Наистина е смело, защото по този начин аз самата се усещам на показ. Но макар и леко страшно да ми изглежда, поне знам, че аз като автор, като човек, съм категорично стопроцентово искрена в това, което предлагам в този албум. Наистина е страшно и заради това вълнението ми е огромно. Усещането е несравнимо, когато си на сцената със своя собствена авторска музика. Тогава си по един несравним начин гол на сцената, ако мога да използвам тази метафора.
Откровен, чист, непосредствен, истински.
Истински, искрен, неподправен. Самата музика е такава. Много се старах в целия процес на създаването на записите да не я тикам умишлено в някакви посоки, а да я оставя да зазвучи така, както е зазвучала в главата ми. Когато си с правилните хора до себе си, това е постижимо. Прекрасни са! Много съм им благодарна, че са до мен!
Калин Жечев, Ясен Василев, Борис Таслев, Атанас Попов, специален гост в две от произведенията – едно от тях пък има две версии – е Владимир Карпаров. Албумът започва с едноименната пиеса Inner World. Какво можем да кажем в нейното представяне?
Inner World се появи буквално за един ден в момента, в който проведох разговор с Борис Таслев дали би се съгласил да участва в записите на този проект. И въпреки неговата огромна натовареност, той се съгласи и аз бях толкова щастлива и дори невярваща. Това ми подейства като като мигновен импулс и на следващия ден вече имах демото. Когато обсъждахме аранжимента, нещото, което имах категорично измислено, беше именно басовата линия.
Нека да разкажем за избора конкретно на тези музиканти – Калин Жечев, Ясен Василев, Борис Таслев, Атанас Попов, Владимир Карпалов като гост участник.
С Калин Жечев и Ясен Василев делим сцени, дори вече не мога да сметна от колко години, но са поне седем. Припознах ги като мои верни музикални спътници в много различни посоки. От една страна ми действат наистина стимулиращо да продължавам да творя, а от друга страна не са много хората, които могат да изтърпят всички мои странности. Малко по-напред във времето към нас се присъедини Атанас Попов, много желан от всички нас, но също и много ангажиран. Започнахме да представяме различни музикални проекти на клубната сцена. Но Атанас Попов беше човекът, който ме сръчка да действам в посока авторска музика. Явно съм имала нужда точно от това.
По-нататък ще говорим за специалната роля на Владимир Кърпаров в музикалния живот на Адриана Бенова и в този албум.
The One е много романтична песен, в нея говорят много и музиката, и текстът. Тя е с този сладък привкус на соул музиката от 60-те години. В нея я има безметежността на влюбения човек.
Моля те да поговорим за музикалните влияния. Споменахме преди малко за различните клубни проекти през годините, имаш и образователни инициативи, свързани с джаз традицията, с фънк музиката. Какви са музикалните релси на твоя път в музиката?
Представи си релсите на гара „Уотърлу“. Толкова, толкова са много. Пресичат се, разнопосочни, пъстри са. Няма как да е друго. Самата аз като изпълнител през годинитеее съм поемала различни стилови посоки. Това няма как да няма отражение и върху моята собствена музика. Целият албум е много пъстър и е примес от всичко, което ми е на сърце. Джазовата посока е събирателното звено, около което се върти всичко останало, но има поп, соул, електронна музика дори, има дори класически влияния в една от песните – Scars, може би бижуто в албума.
What If също съчетава в себе си и по-соул и груув звучене и скат импровизационни елементи. В същото време е закачка с емблематичната пиеса So What на Майлс Дейвис. Съвсем търсено е това заглавие. В песентааа чуват So What акорди с квартови построения, много специфични и много характерни. Така че това е един вид поклон към ключова пиеса в джазовата стилистика, в която, разбира се, съм сложила и частица от себе си с по соул звученето. А пък в края на песента ще чуем и по-рифаджийско свирене.
Следва най-дългата пиеса. Защо на фона на лаконичността до момента с песни от по три – четири минути, тази се откроява по този начин?
Tuning Up няма текст, вокалът е изцяло със скат пеене. Написах я след първата ни изява с Атанас Попов. Така ми подейства съвместното ни музициране. Първоначално ми звукна в главата като биг бенд пиеса, но това би могло да се реализира в един по-късен етап. Така и не се написах думи, не прозвучаха в нито един момент. Остана въпросителната – какво да бъде заглавието? То се появи на малко по-късен етап и това е моментът, в който осъзнах защо толкова познато ми звучи първият аккорд. Това са тоновете, на които се настройва струнният оркестър. И в различни мои изяви, когато съм била на сцената с такъв състав, винаги преди репетицията прозвучават конкретните тонове. Това е нещо, което съм чувала толкова безброй много пъти, че се е запечатало в моето създание и е решило да излезе под тази форма. Затова пиесата озаглавих Tuning Up. Има една по-дълга интродукция, в която започваме много плавно, много семпло и градим до основната тема. Има и част, която да затвори тематичния материал. И сме си позволили лукса да имаме едно, две, три сола. И ето, че се оказа седем минути и...
В албума Inner World специален участник е Владимир Кърпаров.
Влади Кърпаров е много, много специален човек за моя творчески път. До голяма степен на него дължа факта, че се занимавам с пеене. Още докато бях в IX Френска гимназия, заявих смело на родителите си, че искам да уча синтезатори и те се видяха в чудо. Майка ми и баща ми са историци и това е една посока на развитие и на обучение, която за тях е съвършено чужда. Майка ми е била класна на Владо Кърпаров в гимназията и се е обърнала към него за помощ, за съвет. А това са едни години, в които не се учеха просто ей така синтезатори навсякъде. Единственият вариант тогава беше НБУ, който бе финансово абсолютно непостижим за моето семейство. Владо попитал майка ми дали пея. Тя отвърнала: „Не.“ „Ами нищо. Ето ти телефона на вокален педагог.“ – казал той. По този начин Владо е в основата на това аз да се занимавам с пеене, насочвайки ме към Елена Колева, която впоследствие ме насочи към Алис Боварян. Така прохях в десети – единадесети клас и имах успешен прием в Националната музикална академия, където продължих този свой музикален път. Винаги съм си мечтала така да се развият нещата, че някой ден да споделим сцена или творчески музикален проект с Владо. И съм безкрайно щастлива, че той откликна на моето предложение да запише не една, а цели две песни от албума, в които чух саксофон. И то не просто кой да е, ами неговият. В So Many Things изпълнението е на тенор , а в Scars – на предпочитания от него сопрано саксофон.
Защо избра So Many Things да бъде анонс към албума?
Именно So Many Things задава стиловата посока на албума, който е много шарен. Това си го казахме с теб, но ясно насочва към джазовата стилистика, макар и не пуристка в този албум. В същото време самото послание в песента – „Толкова много неща“ – това съм аз. Никога не съм, не съм била човек, който да може да е само в една посока, само в една рамка.Винаги съм била прегръщаща целия музикален спектър и си мисля, че именно тази песен показва най-добре какво предстои в цялото, в голямото. Освен това гостуването на Владо Карпаров в нея, няма как да не оказва влияние. Бях нетърпелива да споделя с целия свят колко е красиво всичко.
Достигнахме до песента, за която по-рано Адриана Бенова ни каза, че около нея има усещане за специалност.
Scars е последната песен, която написах за този албум и малко непредвидено се вмъкна в селекцията. Ние вече бяхме записали основния материал. Косьо Кацарски даже вече смесваше готовите тракове, но творческият импулс не пита и буквално в последния момент решихме да влезем отново в студио, за да можем да включим и тази песен. В моите представи това е по-скоро пиеса. В началото една свободна, приказна, феерична интродукция някак си не предполага конвенционалната песен да започне всеки миг. И не е и конвенционална. Самата песен има много, много силен импулс и се роди буквално за един ден. Тя е посветена на дъщеря ми Стела, както е описано и в самия албум. Всеки родител ще ме разбере – децата ти могат да те накарат да изпиташ всички емоции от единия до другия полюс. Всичкото това смесено заедно с един интензитет, който е несравним с нищо друго. Няма кой друг да го сътвори в главата на един родител. Моето дете не прави изключение. Тя ме провокира ежедневно, учи ме ежедневно, ядосва ме ежедневно и предизвиква у мен безкрайна любов ежедневно. Всичко това влезе в тази песен. Буквално усещането беше светло, все едно се отваря небето и оттам се изсипва тази музика. Това е момент, в който аз се усетих като проводник на космически заряд. Сякаш съм страничен наблюдател, сякаш не съм аз човекът, който ражда тази музика и този текст, всичкото това, а то се случва просто минавайки през моята система. За мен песента има по-драматичен заряд, но съм много щастлива, че в колаборацията с Владо Кърпаров, който записа и тук саксофон, той не взе превес. И имаме двата полюса - тъмното и светлото, както се пее и в самата песен. И двете са OK, и двете са правдиви и са в цялост в нас и в света. И мисля, че се получи нещо много, много красиво. Самата пиеса носи в себе си един по-импресионистичен заряд. Затова ти казах, че различните стилови и жанрови влияния намират своя път в музиката в албума.
Две песни в албума Inner World са създадени в съавторство и следва първата от тях.
Текстът на Resurrection е на Бела Бенова, моята сестра. Тя го написа с идеята да бъде текст за песен и впоследствие по него просто се появи музиката. Това е също една от по-любопитните композиции в албума. Тук влиянието идва още от 90-те години на двадесети век, когато активно слушах електронна музика. Още тогава, като чух дръмендейс с контрабас, си казах: „Това е велико!" Композицията е именно в тази посока. Синтезаторите в тази песен записах аз. Не че нямам прекрасния Калин Жечев, който може да се справи с тази задача, но импулсът ми беше прекалено силен и просто исках да разхвърлям цялата тази синтезаторна любов в тази песен.
Очаквайте скоро тук целия текст към интервюто, което можете да чуете в плейъра под основната снимка.
Предаването „За албумите от техните създатели“ с дебютния албум на Адриана Бенова квинтет Inner World се излъчва по Jazz FM на 15 април от 19 ч. с повторение на 18 април от 14 ч.
Концертната премиера на албума е на 23 април от 20 ч. в Sofia Live Club, като към квинтета се присъединяват две от студентките на Адриана Бенова в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ Весела Тодорова и Синем Зърън.
