„Улици“ е дебютен албум на Белослава. Той излиза през 2001 г. и дава силен импулс на съвременната ни музикална сцена. Много песни от него незабавно станаха хитове, любими завинаги. Заръщаме се към него по Джаз ФМ в „За албумите от техните създатели“ с Белослава.
Как изглежда албумът от дистанцията на времето?
Скъпоценен! Гледам на него като на нещо крехко, ранимо, минзухаресто. Като глухарче – като го духнеш, то се разпилява. Още е нежно, още е ефирно. От моя страна – по-плахо, с един по-наивен глас, който търси себе си. Няма песен, която да не обичам в този албум. Помня всеки миг, всеки час в студиото, всеки детайл, докато го работехме с Петър Дункадаков в неговото таванско ателие. На всяка почивка отварях прозореца, за да дишам въздух и да наблюдавам покривите на кооперациите. И така се роди песента „Улици“ – от гледката към цветните покриви на паркиралите коли и между тях през пролетта цъфтяха люляци на туфи като пуканки. Така изпях „Светли улици и люляци цъфтят // цветни странници със влюбени мълчат.“ Люляците и покривите бяха вдъхновението да се роди първата песен, която записах, издадох и снимах като клип. Още не сме я изпълнявали на концерти, а трябва да започнем да я свирим.
Песента „Улици“ закрива едномиенния албум, който започва с „Между две луни“ – един от първите ти хитове. Моето усещане за нея бе за нещо ново, което започва да се случва, ще продължи дълго време, ще ме изпълва с любов и ще ми дава наслада, много напред ще отваря път. С тези чувства чух и обикнах твоята музика преди 22 г. Какво правеше песен хит по онова тогава?
„Между две луни“ е моят първи и най-голям хит. За една нощ се събудих променен човек. Телефонът не спря да звъни. Получих покана от всички възможни медии, имах предложения за интервюта и корици. Не можех да взема решение, бях толкова втрещена, уплашена, притеснена. За първи път ми се случваше такова нещо. Живко Петров написа „Между две луни“, аранжиментът бе много модерен. По това време имаше вълна на диско и хаус музиката, много я слушахме в клубовете. Песента стана лека и лесна, бързо стигна до хората. Тя ме срещна с публиката. И до днес няма концерт, на който да не я изпълнявам. Тя има толкова различни аранжименти заради нас самите, които сме на сцената, за да сме щастливи, че си я променяме. „Луните“ си има свой път и до днес. Другото, което я направи хит, е времето на телевизия „ММ“. Тя ни даде трибуна хората да се запознаят с нас. Бяха силни години, в които българската поп музика избухна. Имах щастието да попадна в тях.
Какво бе нужно, за да се появи албумът – като натрупване, желание да се изразиш по този начин, увереност?
Бях в началото, бях получила награда като млад изпълнител от последното издание на „Златният Орфей“. След мой концерт в клуба влезе висок и хубав мъж. Представи се: „Аз съм Заки Соколов. Искам да стана твой продуцент. Искаш ли да запишеш албум в AveNew Productions?“ Двамата с Боби Иванчев бяха първите хора, които ми повярваха и повярваха, че ако имам албум, той ще бъде успешен. Те ме срещнаха с Петър Дундаков, когото познавах като приятел от улиците на София. Той имаше прекрасни идеи за мен: „Музиката, която правим, трябва да е любима на теб самата и на твоите най-близки хора. Ако ти я обичаш, всички ще я заобичат.“ Тогава това бе моята любима музика. Главата ми бе пълна с идеи. Вдъхновението дебне навсякъде. В албума има малка интермедия, която бе инструментал, а аз ѝ написах текст – „Залезни птици“: „И слънцето вече се скри // и там залезни птици летят // от обич след миг ще заспят.“ Тези птици на фона на залязващото слънце наблюдавах от прозореца на студиото. Всеки миг, всеки знак може да бъде емблематичен за песента. Винаги съм имала какво да кажа, въпросът е, че някой ми е подал ръка, за да бъда чута.
Когато Петър Дундаков ми пусна демото на „Дяволи – сестри“, моята дъщеря Божидара бе на 3 годиники. Скачахме по леглата, за да ѝ бъде интересно и да яде. Имахме игра „хап – тич“ – давам ѝ хапка храна, а тя после тича и обикаля леглото. Тръгнах към студиото с мисълта, че после трябва да чистя. Вдъхновена от нашата момичешка игра, написах текста на „Дяволи – сестри“. Тя стана любима на много моя приятелки, които се разпознаха в нея. Самата Божидара, днес на 24 години, ми казва, че това е една от най-яките ми песни. Не съм ѝ казвала, че тя е моето вдъхновение за нея. Сега, след записа, ще ѝ призная.
„Падам и не потъвам“ е песен с интересна история заради клипа, който никога не видя бял свят. Снимахме на морето с Васил Стефанов. Времето бе невероятно! Зима е и за първи път плажът е отрупан с белотата на снега, водата от морето се изпаряваше, ръмеше. Решихме да заснемем видеото в един кадър. Бях облечена в жълт шлифер за контраст. Тръгвам от плажа, отивам до водата, танцувам, шлиферът се вее на забавен каданс. След няколко дни отиваме да изберем кадри и аз виждам, че на всичките съм с червен от студа нос. Били сме толкова екзалтирани, че никой не е обърнал внимание, че съм измръзнала. Сега си мисля, че е време да пусна клипа в моя Ютюб канал и да си призная за червения нос.
„Където си ти“ свързвам с работата си с режисьора Виктор Чучков. Познавам го от дете. Когато му се обадих, той бе въодушевен. Снимахме през нощта във вълшебната Ботаническа градина. Един от любимите ми кадри е как падам в тревата, а всъщност се облягам на стена. Имаше пух, който във видеото изглежда като че се издига, а той реално пада, съответно, трябваше да науча как да произнасям думите отзад напред. Имам много топли и хубави спомени и от този клип. И още нещо – във всички песни в „Улици“, особено в тази, се чува невероятният контрабас на Петър Славов. Дори на много места сме лупирали дъха му. Ние пак сме заедно, нищо че той е на световните сцени.
„Цяла нощ“ е вдъхновена от времето си. Всички ходехме на дискотека. Емблематичен бе клуб „Червило“, имаше и „Кътис арк“. Тогава се създаде „Метрополис“, хаус и соулфул музиката. Диджеите се появиха и започнаха да стават крале на сцената. След всяко участие бяхме на дискотека и танцувахме. Цяла нощ всички са будни, цяла нощ танцуваме, цяла нощ бяхме на улицата, цяла нощ се случваха чудеса. Песента бе вдъхновена от първото диджей и диско движение у нас.
„Сън през май“ ми е най-любимата. Една сутрин валеше проливен дъжд, а аз трябваше да отида в студиото. Не ми се излизаше от вкъщи, защото исках да си играя с Божидара, да преживея цялата меланхолия, която бях описала в: „Виж колко много дни сън се събра през май, // виж, и валя навън и пак валя.“ Но излязох навън и валя по колата, и ме наваля, влязох в студиото, записах песента, излязох и пак валя. Същинският майски дъжд вдъхна живот на песента.
В „Само с теб“ помня страхотното соло на китара, което Чарли записа. Той е от Варна, бе мой съмишленик цяла година в първата ми група Trip с колеги – северномакедонци от Консерваторията. По това време заживяхме в Лозенец и много често вече ходех на морето. Исках във всичките си песни да го споменавам. Една метална кутия, която бях украсила с миди, ми помогна да напиша думите: „В кутия с мидени черупки пясъци и спомени събрах.“
Обложката на албума снимахме с Темелко Темелков. Бяхме на тогавашния бул. „Руски“. Облякох празнична вечерна рокля. Това викане е обратното на моето пеене – аз съм много по-интровертна, тиха и балансирана, докато на обложката съм дива и крещяща. Така Темелко видя улиците през мен и моето ексцентрично поведение. Благодаря му за вдъхновението!
Цялата дискография на Белослава вече е достъпна в дигиталните платформи. През 2022 г. предстои още една нова среща с „Улици“.
Албумът ще излезе на винил. Ще издам албумите си на плоча, започвайки от първия. Колкото повече време минава, толкова по-тежки, достолепни и смислени стават те. Правят ни все по-съпричастни с нарастването на годините, през които сме живели с тях. Моят съпруг Евгени направи дизайна на корицата. На нея има снимки на колегите ми по време на работа, на моята дъщеря като малка тогава. Цветовете са оранжево и розово – много смела комбинация, има диско звезда. Плочата ще бъде прозрачно оранжева. Аз съм ценител на винила и ценя всяка по-различна плоча. Много ще се зарадвам моите слушатели да се зарадват на този ексклузивен проект.
Албума „Улици“ с разказа на Белослава слушаме в „За албумите от техните създатели“ по Джаз ФМ на 23 февруари от 19 ч. с повторение на 26 февруари от 14 ч.
