През 1997 г. Милена Караджова е продуцент на албума „Люлчени песни“, в който популярни детски песни и една написана от нея творба изпълнява Васил Петров. През 2009 г. тя дебютира като вокалист с албума „Пробуждане“, записан с Веселин Койчев квартет, а през 2010 г. записва втората част на своята трилогия за моментите от деня – албума „Помежду“ с Румен Тосков – Рупето – пиано и кийборди, Веселин Веселинов – Еко – бас, и Христо Йоцов – ударни. И тримата са автори на аранжиментите на подбрани от Милена Караджова народни песни. Специални участници са Цветан Недялков – китара, и Петър Миланов – тамбура.
Още веднъж джаз версии на български народни песни от Милена Караджова
Здравейте, аз съм Милена Караджова и днес ще ви разкажа за албума „Помежду“, който бе сътворен преди 10 години заедно с Румен Тосков, Христо Йоцов, Веселин Веселинов – Еко и придружаващи герои – Цветан Недялков, Петър Миланов и Павел Болярски, който много помогна за записа и в идейно отношение. Този албум е втората част от замислена трилогия. Първата се казва „Пробуждане“. Поредицата е посветена на едно денонощие. То започва със събуждането от петлите, изгряващото слънце, вятъра, цветята, шарените цветове, преминава през сутрешните тичания за вода, работата, която хората имат да свършат. В жегата хората почиват, стадата са легнали на сянка и някой свири на кавал. Втората част – „Помежду“ – е посветена точно на тази средна част между деня и вечерта, но и между други неща – между ден и нощ, между страхове и вяра, между любов и – обратното на любовта, според мен, е страхът. Но той ни е изпратен, за да ни пази. Нека и него да уважим, защото той е част от нас.
За корицата на албума ми помогна Мария Василева, която в този момент бе на моите вълни. С медни съдове изобразихме настроенията за всяка песен. Моята дългогодишна приятелка – поетесата Мила Велчева, написа стихче, което ще цитирам:
Помежду
Деня и Нощта –
Пролука –
колкото
Песента отново
да успее да помоли
за Слънцето.
Кратичко и ясно за това как след тъмните нощи отново изгрява слънцето. Макар да е облачно, знаем, че е там. И се държим за него, защото то ни свързва с нашите слънца вътре в нас. Да започнем!
На първо място поставих „Мама Елка буди“, която научих от Борис Машалов – много страстен певец. Има теория за така наречените „женски“ и „мъжки“ песни. Едно време много са внимавали песен, изпълнявана от мъже, да не се пее от жени. Най-вероятно това има връзка с енергетиката. Но в днешния свят на еклектика, всеки си изпълнява каквото му е на сърце. Мисля, че това е прекрасно.
„Мама Елка буди“ е посветена на копнежа на една девойка, която е разделена от своя любим. По реката, с венците от цветя, които е сплела, през пролетта тя му изпраща послание, че е готова за женитба. В края на песента не става ясно дали той й отговаря. Но за мен бе важна тази отдаденост, която все по-рядко виждам в съвременните жени – да си сигурна какво искаш да ти се случи. Част от идеята на този албум също е и проявената женственост. За мен е много важно в забързания свят да си запазим същностите и да живеем от тях, а да не сме непрекъснато разсеяни от грижи за другите около нас. Аранжиментът на песента е на Румен Тосков. Той много се впечатли от песента. Поканихме Цветан Недялков, който започва с много романтична китара. Благодарна съм, че по този начин се случи тази съкровена песен, посветена на копнежа.
Следващите три песни са свързани от естествени звуци, записани от Румен Тосков – Рупе. Той се погрижи да попътува по своите родни места и от Синьо вир близо до Самоков да запише ромоленето на водата с тогава още не съвсем съвършените записващи устройства. Стана много автентично. Решихме да направим трите песни като пиеса – едната да прелива с тези звуци във втората, после – в третата, като пуснато цвете в течаща вода.
Първа е „Жени ме, мамо“, аранжирана от Христо Йоцов. Тя е много силна песен, защото в нея има желание ергенът вече да спре със своя ергенлък и да се ожени, докато е млад и сърцето му още трепка. Пиесата продължава с „Молитва“, която е само вокална импровизация и инструментал. Озаглавих я така, защото бе като кратка песен в църква – молитва за радост, за светлина, за взаимност, за надежда. Тя е по мотиви от народната песен „Горо ле, горо зелена“ на Валя Балканска. В нея се разказва за ранен юнак, който лежи под дърво. На мен ми звучи много обгрижваща – тя разказва за това как птици и други животни му помагат да продължи. „Петлите пеят“ е песен за палава Митра, която не иска да пусне своя любим да си тръгне – явно не са женени. Тази песен я избрах за смелостта на жените, които знаят какво искат и намират начин да си го вземат. С нея исках да поставя удивителен знак, защото е прекрасно да си наясно какво ти се иска. Когато има воля, има и начин.
„Жени ме, мамо“ и „Петлите пеят“ са в аранжимент на Христо Йоцов. Аз го познавах от сцената, а той мен – не. Но много бързо се свързахме, разбра какво бих искала да вложи, и той много сърдечно го направи. Средната песничка „Като молитва“ е в аранжимент на Румен Тосков. Той ми предложи да я направим без текст и се получи прекрасно. Хубаво е да си с професионалисти, когато прохождаш в нещо, с което не си наясно, а имаш само море от желание, представи и въодушевление да сглобиш пъзел, за който си мечтал от дълги години.
В „Жени ме, мамо“ чухме Петър Миланов. Той бе поканен от Христо Йоцов. Тогава за първи път видях това слънчево момче, което влезе в студиото с червени кецове, усмихна се и аз разпознах друга сродна душа още преди да е засвирил. Толкова съм благодарна за тази среща! Трябва ежегодно, ежедневно да меся погача на Христо Йоцов, че доведе прекрасния Петър Миланов. Ние после продължихме да свирим с него, много интересни неща се случиха, случват се и днес. Живот и здраве, ще продължат. Той пък ме запозна с една прекрасна фея – Христина Белева. И така – откриваме се и сбъдваме чудеса. Много съм радостна с тях! Това са хора, с които се разбираме с една дума, даже някой път няма и нужда да се обясняваме. Това са страхотни дарове на живота. Пак ще кажа – благодарна съм им.
„Стуйна“ е в аранжимент на Веселин Веселинов – Еко. Тя стана много модерна, много заразяваща. Такава, каквато е самият той – много забавен, много отговорен и многопластов. Той е дялан камък – където и да го поканиш, той превключва на тази вълна и успява да даде най-доброто. „Стуйна“ я чух в училище при моите деца. Колегата ми Иван Дандов, светла му памет, ръководеше вокална група. От нея чух тази весела песен за дюлгери, които са пристигнали в селото. Стуйна минава край тях. Те се задяват с нея, а тя е горда мома. Усетих се как тази песен не ме оставя – докато вървя, докато правя нещо, я тананикам. Казах си, че явно песента иска да излезе през мен. Променихме аранжимента така, както я чувах аз, а Еко я дооформи. И така тя се получи в този вариант, в който ритъмът е променен, но това й приляга идеално и аз много я обичам.
„Злато моме“ е пак много женствена песен. Темата е за това как Злата се дърпа от своя лючбим, а той й казва, че каквото и да прави тя, пак негова ще стане. Тя се задява и казва, че ще се превърне в гълъб. Той отвръща, че ще стане ловец и пак ще я улови. Това за мен е играта на влюбените пилета – мъжките показват своята красота, а женската се прави, че не ги вижда. Това се случва и при хората.
Movement е по мотиви от народните песни „Карали та, Ружке“ и „Сос ма карай, майчинко“. Исках да ги включа в албума, но поради финансови причини не се реализираха. Рупе обаче бе така щедър да подкрепи: „Не го мисли, ще направим така, че да се включим в бюджета. Няма да са целите песни, а нещо, което да те удовлетвори, че си изразила това, което искаш, и ще го направим по възможния начин. За това отново му се покланям. Защото можеше да отсече: „Няма финанси, край!“ Докато той намери начин това, което съм си намислила, да бъде удовлетворително и то се случи. Той направи аранжимента, аз изпях вокалите и стана много приятно за слушане – кратичко, като малък фойерверк, който избухва и те оставя в замисъл.
„Изгрела е звезда“ е много, много любима песен, която я изпълнявам с различни музиканти. Тя е като моя запазена марка. С когото и да засвиря, се появява и много държи да бъде изпята. Песента отново е за девойка, която се задява с младеж. Тупа с юмруци и казва: „Нека ти се пукне сърцето, задето не виждаш младата мома.“ Но песента завършва с: „Не се пукна юнашко сърце, най ми се пукна момина риза“. Остава една загадъчност в това послание. Тя е много красива родопска песен и аз мога да я изпълнявам непрекъснато. Много ми лежи на сърце!
„Месечинко“ избрахме за край на албума. Когато го слушахме и мислехме за подредбата, установихме, че като свърши с „Месечинка“ съвсем прекрасно започва отново с „Мама Елка буди“ и така до безкрай. „Месечинка“ отново е родопска песен. Румен Тосков направи аранжимента й. Темата е за това как една майка е сгодила дъщеря си без да я попита и тя е тъжна от това. Включих я, защото много ми се ще да благодарим за възможността сега свободно да избираме с кого да прекарваме живота си и на кого да се посветим. Това е страхотно завоевания на цивилизацията.
Албумът „Помежду“ се превърна в прекрасно бижу. Както казах, обложката е с рисунки. Това бе допълнително перо в моя бюджет и бе почти непосилно. Продадох едно лозе, за да мога да си позволя този лукс, тези прекрасни илюстрации и посвещенията. Завършвам с благодарност. Струваше ми се задължително. Исках да има рефлексия върху хората, които ме подкрепяха в това прохождане, защото то си беше абсолютна лудост без да имам опитност в тези неща. Хората, които съм изброила накрая в благодарностите, не спряха да ми казват, че това е нещо реално и не бива да се съмнявам, че щом сърцето ми пулсира, щом се усмихвам около тази идея, щом имам сили да продължа да търся начини тя да се осъществи, значи си струва. Благодарна съм на Валя и Любчо от „Одисея ин“, които още десет години преди тези десет години ме запалиха – все повтаряха, че трябва да запиша албум. Смеех се и отговарях, че ми го казват, защото ме обичат. Така че тях съм сложила на първо място, защото бяха първи във времето. Моята приятелка Розалин Шмих ме подкрепи финансово: „Имам свободни пари, мога ти ги дам. Когато можеш, тогава ще ми ги върнеш.“ Лиа е приятелка от семинарите по личностно развитие. Моят любим Андрей, майка ми Мария. Катя, която ми предостави прекрасно обиталище, в което рисувам, пея, създавам, там се усещам сама с мислите си, без да се разсейвам. Роси и Диана са приятелки, които стоят до мен. И Светльо Николов, който много ясно и тихичко ми каза, че във всичко това, което случвам, има много радост, много смисъл. Благодарна съм. Еми и Естер са момичетата от курса за ненасилствена комуникация, от който научих много неща за общуването между хората – как би могло да се говори, да кажеш „не“ на някого с грижа, обяснявайки, че това е твоя нужда, а не лично отхвърляне. Това е една цяла тема, в която пораснах за себе си. Руми, Милена и Ивайло са също приятели от курса за личностна ефективност. Те непрекъснато стискаха палци и канеха приятели на моите първи концерти, за да популяризират творчеството ми. И сега ги виждам как показват палец: „Милена, действай напред! Не се страхувай! В това има смисъл.“
Оставам много, много благодарна, че Румен Тосков ме подкрепи и окуражи Христо Йоцов и Веселин Веселинов – Еко да пристъпят в този проект, защото те не ме познаваха и не знаят в какво се забъркват. Но Румен бе този, който каза: „Няма страшно“. Благодарна съм им за това колко търлпеливи бяха. Те си говореха на музикален език, който много много не разбирах, но бяха грижовни към моите стъпки, към моето светоусещане, случваха нещата с лекота, докато аз на моменти бях буквално парализирана от това как ще се случи, как ще отговоря на техните очаквания, как ще се сработим. Но тези страхове бяха напразни, защото те са истински професионалисти, сърцати хора, които ме посрещнаха с „Добре дошла“.
Предаването „За албумите от техните създатели“ се излъчва по Джаз ФМ в сряда от 19 ч. с повторение в събота от 14 ч.
