В един проект Мартин Денев обединява два краткосвирещи албума. Първият – очарователна ирония (Delightful Irony) излезе в началото на юли, а вторият Synthonaught – през ноември. Разговора водим на 19 декември 2024 г.
Това е проект, който е програма за синтезатори, струнен оркестър и солисти. Солистите са Стоян Роянов – Я-Я на кларинет и саксофони, Дамян Йорданов – кавал, Васил Вутев – барабани, Алекс Атанасов – контрабас и бас китара. Аз свиря на синтезаторите. Струнният оркестър е Drop Down Community. Аранжорите са Симеон Едуард, Александър Костов, Любомир Денев – син, който е и диригент на струнния оркестър, и Йоана Георгиева. Опитах се да подбера някои от най-добрите имена на нашата сцена – аранжори и композитори с много опит. Резултатът е прекрасен! Аз съм очарован от всички замесени в този проект. Той е доста авантюристичен, много мащабен. Не беше ясно как ще се развие. За мен самият той бе приключение и бях любопитен да видя крайния резултат. Повече от благодарен съм на всички, както и на Национален фонд „Култура“, които подкрепиха проекта, на австралийския лейбъл, за който това също бе стилово и музикално нова посока – issamin в Мелбърн. Благодаря на хората с рекламата, видео операторите, снимачния екип. Проектът е троен – албуми, концерт и кратък документален филм, който току-що се появи на бял свят. Сериозно ниво. Над 30 души е целият екип.
Слушаме първо албума Delightful Irony.
„Яванджия“ е аранжирана от Йоана Георгиева и Любомир Денев – син. Тя е с по-близкоизточно звучене. Това бе нарочно търсено. Яванджия е от родопския диалект и означава „пришелец“, „чужденец“. В тази пиеса има програмност. В нея се разказва за чуждоземец, който се появява по тези земи. Никой не знае откъде идва и накъде отива. Местните отначало се отнасят с недоверие и имат резерви. От исторически опит много много не вярват лесно на нови хора. Но този човек е толкова харизматичен, сладкодумен, добронамерен и разказва такива чудодейни истории, толкова е видял по света, че те постепенно го приемат за свой и отварят сърцата си към него.
Към какъв звук се бе насочил и какъв звук получи накрая?
Не знаех какво точно да очаквам. Самата комбинация е необичайна – между кларинет, синтезатори, кавал и струнен оркестър. В момента, в който работех с идеята, бях много добре обмислил кои точно солисти да поканя. Тази музика бе написана специално за тях. Те имат отношение към много различни стилове. В албума има джаз, съвременна класическа музика, етно мотиви, електронни мотиви, поп. Знаех, че това са хора, които ще откликнат и ще проявят разбиране, ще направят задълбочен прочит на музикалния материал. Оркестърът е от изключителни професионалисти – млади, отворени хора, с опит в записването на класическа, филмова и поп музика. Нямаше нужда много да се обяснява. От самото начало им бе ясно всичко и с малки насоки минаха по целия път. Имах бегла представа какво ще се случи, а резултатът надхвърли очакванията ми.
Първоначално пиесата In the Woods се зароди около 2007 г. – 2008 г. в Нидерландия. Живеех в Ротердам. Първата идея разработихме с Васил Вутев, който беше в Амстердам. Заглавието идва от фермата, в която живеех – паметник на културата. Политиката на правителството бе да настанява в такива обекти с неясно бъдеще творци, които да ги използват като пространство за изкуство. Направихме студио и го нарекохме The Farm by the Lake Studios. Мястото бе в гора в центъра на Ротердам, престижен квартал. В този парк има езеро, край което се е провел фестивал като Уудсток – малко известен, но хората много се гордеят с него.
За Delightful Irony си представях френско кино от 60-те. „Очарователна ирония“ е философска концепция. Много често в нещата, които ни се случват, има много ирония. Въпросът е как да я възприемаме. Аз я приемам с удоволствие – очарователна ирония.
Следва пиесата Still Glad. Какво ти дава радост от живота с твоя позитивен подход към сладката ирония? Освен това в другото ти амплоа на диджей музиката създава празник на хората.
„Все още радостен“ е продължение на друга пиеса, която написах преди много години – Glad with It. Когато гледаме назад, имаме избор как да подходим към тази наша история. Този въпрос на избор ни дава различни възможности. В случая казвам „Радвам се, че го направихме“, а сега добавям „Все още се радвам“. Тази пиеса е много интересна – електронно замислена, но е изсвирена акустично. Самата форма и подходът към аранжирането са по-специфични. Това прави трудно определянето ѝ като стил.
Какво те изпълва с радост?
Най-много напоследък – времето, прекарано с 10-годишния ми син. Той много се интересува от музика, свири на китара. Това са много ценни за мен мигове. Много се радвам, че имам шанса да прекарам много време с него пълноценно. Задават се много въпроси, говори се по различни теми, гледаме филми, разхождаме се, свирим заедно, четем. И на него казвам, че и двамата сме къметлии, че можем да прекарваме много време заедно. Аз съм нямал този шанс в детството. Много съм благодарен, че това ми се случва. Правят ме радостен миговете със семейството и с музиката – моменти, които ме изпълват със сладка еуфория.
Слушаме Synthonaught.
Преминаваме към втория краткосвирещ албум от 2024 г. на Мартин Денев. Той започва с пиесата „Любопитство“. Какво те води като любопитство в музиката, какво като територии ти е интересно дd изследваш, какво искаш да научиш за нея, какво искаш да откриеш, как проверяваш в музиката онова, което си мислиш за нея?
Обичам да слушам много музика, много се интересувам от нея. Професията ми като музикант, продуцент и диджей ме кара да слушам различни жанрове. Опитвам се да бъда разностранен – завършил съм класическо пиано, в Ротердам учих джаз пиано, в Сантяго де Куба – латин пиано, свирил съм много електронна музика. В тези жанрове се опитвам да бъда на много високо ниво, най-доброто възможно. Опитвам се да навлизам по-дълбоко в материята, да разбера как са устроени, какъв е техният характер, техният вайб. И същевременно обичам да се занимавам с проекти в различна посока. Това много ме освежава. Музикантите, които привличам, са много различни един от друг и се уча от всички тях. Искам да се развивам непрестанно. В момента работя за албум с балийски елементи. Миналата година един месец се върнах в Бали и се опитах да запиша много традиционни ансамбли. Това бе нова авантюра. Живях десет години в Бали, но не смеех да тръгна в тази посока, не исках да се занимавам с техните традиции. А сега, като гледам отвън, се престраших. Свързах се със свещеници, за да поискам разрешение да направя записи. Озовах се в на места и в ситуации, които са немислими за външен човек, дори за местни хора от други касти. Бях на церемонии, на репетиции – това бяха късчета от истински балийски живот, които е много трудно да видиш отвън. Това им е новият проект с материя, до която не съм се докосвал. Ползвам джаз език, но и тук има лека електроника.
Curiosity е друга тема, която ме вълнува като философска концепция. А тя е леко подценена. Основна движеща сила в моя път е било почти детско любопитство. Искам да проверя себе си в нова ситуация и да видя как хора живеят по тези различни земи, как гледат на живота, какъв е начинът им на мислене. Откъде е тази усмивка и защо са толкова спокойни хората в Азия? Сякаш те знаят нещо, което ние не знаем. Тази пиеса е посветена точно на това детинско, здраво любопитство.
Играта на думи в Synthonaught идва от „астронавт“. Синтонавт е пътешественик из пространството, но със синтезатор под мишница. Може би има и автобиографичен елемент. Става дума за космически изживявания и пътешествия навън и навътре. Аранжиментът на Йоана Георгиева и Любомир Денев син е прекрасен! Те пак съумяха да хванат есенцията на тази пиеса. Йоана особено ѝ придава много женствен романтичен елемент в своя подход. В началото пиесата бе замислена за джаз комбо с латин боса нова насоченост. Но със струнен оркестър, кавал и кларинет, резултатът е наистина забележителен.
Стигаме до интересна тема, която задава заглавието на следващата пиеса – за заблудите. Доколко тя се основава на жизнен опит?
Delusion е пак по някакъв начин позитивна. С времето изхвърляме много от илюзиите от прозореца. И по-добре. На нас ни олеква от тези изхвърлени илюзии, остават все по-малко заблуди. В пиесата има няколко части – има момент на съмнение какво точно се случи, къде объркахме посоката. Но завършва: щом е така, така трябва да бъде.
В изписването на заглавието на следващата пиеса отново има игра на думи.
В Togeda Foreva and Eva влагам идеята, че всички сме по някакъв начин свързани и сме заедно завинаги, духовно погледнато. Всички сме част от много голям пъзел и всеки си има неговата малка роля. Еднакво сме значими. Един елемент да премахнем, всичко се разклаща. Любомир Денев – син направи много епичен аранжимент – достоен завършек на целия цикъл. Това е поантата. Самата пиеса започва в неравноделен размер, но с този симфоничен патос в нея комбинацията е интересна. Специално искам да обърна внимание на Стояно Роянов – Я-Я. тук той надмина себе си. На каденцата не можех да повярвам какво чувам по време на записите. Това бе тържествен завършек на проекта.
Какво откри авторът в края на този път?
Оставих се на провидението и бях сигурен, че с такива артисти професионалисти резултатът няма как да не е магически. За пореден път тази интуиция не ме подведе. Резултатът е много повече от това, което очаквах. Би ми се искало все повече да се доверяваме на своето шесто чувство, да се оставяме на интуицията си. Тя ни води на правилните места.
Записите направихме в „Пекарната“ – звуков оазис. Това качество на звук е едно от най-добрите, до които може да се достигне на земята. Невероятни професионалисти! Това много допринася за крайния резултат. Искам да изкажа благодарността си към подхода и вниманието на студио „Пекарната“. И благодаря на абсолютно всички участвали в проекта!
Мартин Денев представя Synth Sense в „За албумите от техните създатели“ на 19 февруари от 19 ч. с повторение на 22 февруари от 14 ч.
